НАПУСНА НИ
ВЛАДИМИР ЯНЕВ
(26.І.1950 – 16.VІ.2024)
Отиде си един високоталантлив и щедър български писател. Неговото посвещение във Високото Слово е родният му Пловдив, а той се превърна в негов интелектуален символ с яркото си и неповторимо творческо присъствие.
На студентските си години в СУ „Св. Климент Охридски“ Владимир Янев подари великолепни есеистични страници, наситени с портрети на негови съвременници, които вече са част от историята на българската литература. Творец с мащабно и внимателно перо, той не забрави хората и книгите, с които го среща съдбата като учител в Неделино, Златоград и Пловдив. С рядко проникновение и съпричастие той се превъплъщава в събеседник, в изследовател и художник, за да ни срещне с лица и събития, с проблеми и конфликти на своето време, където винаги е на страната на нравствеността, честта и истината.
От 1981 г. Владимир Янев е преподавател в ПУ „Паисий Хилендарски“. (През учебните 1995/1999 – лектор по българска литература в Санкт-Петербургския университет.)
За обширните му познания и завидна ерудиция говорят темите и заглавията на многобройните му книги: „Живея и препрочитам“, „Признати и непознати“, „Христо Смирненски. Маскарадът и празникът“, „Кратки бележки върху българския литературен авангардизъм (с особен оглед към експресионизма)”, „Българска литература след Първата световна война“, „Живият разказвач Николай Хайтов”, „Литературният Пловдив от ХІХ век до наши дни”. Публикува двуезичните поетични книги „Приписки по свещени камъни. Петербургска поема. Приписки на священных камнях. Петербургская поэма“ и „Петербургски стихове. Петербургские стихи“. Автор на „Цигулката на Енгр. Строшени огледала“, „Съдържания. Разкази и още нещо”, „При Златната река. Думи за Георги Богданов”, на стихосбирките „Петербург” и „Любов от миналия век”, а също на книги за деца и сборници хумор.
Поклон пред светлата му памет!
СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ