НАПУСНА НИ БОРИСЛАВ ВЛАДИКОВ
(2 май 1934 – 15 април 2021)
Поетът на Пиринския край е роден в с. Хърсово, Благоевградска област. Още в младежките си години започва да публикува стихотворения и проза в различни местни и централни периодични издания. Драматург, белетрист, публицист, издател, общественик, Борислав Владиков дълги години работи като учител и журналист, бил е директор на Благоевградския драматичен театър „Н. Й. Вапцаров”. Издал е книги с поезия и проза, между които: „Интимна необятност” (1994), „Вино за комка” (1995), „Да целунеш небе” (1998), „Наздраве за истината” (2002), „Съдби и спомени от Сатовица” (2002), „Вечност от мигове” (2002), „Като птица разпънат” (2003), „Не идвам внезапно” (2004), „Есенно цъфтене” (2004), „При отворена завеса” (2007), „Да гледаш отвисоко” (2009), „Дъга пред залез” (2009), „Шепот и вик” (2019), „Утре и завинаги” (2020) и др.
Творби на Борислав Владиков са превеждани на чужди езици. Той е носител на наши и чуждестранни награди за литература.
Ще го запомним с неговия голям човешки талант, с приятелството, добротата и човечността.
Поклон пред светлата му памет!
СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ