Напусна ни

писателят ХРИСТО ГАНОВ

03.01.1938 – 07.07.2022

Христо Александров Ганов е роден в село Брест, Плевенска област. Завършва Първа мъжка гимназия, а висшето си образование (медицина) – в град Пловдив. Работи като лекар четири години в Ардино, Кърджалийска област, след което е редактор в ДИ „Христо Г. Данов” (1966-1969). След това една година е журналист във в-к „Народна младеж”, 1971-1974 г., редактор е в сп. „Дружба”, зав. отдел към Дирекция „Творческа” при ДО „Българска кинематография” (1974-1981), референт в Съюза на българските писатели (1981-1985), редактор и отговорен секретар в сп. „Пламък” (1985-1993). Бил е административен секретар на СБП и главен редактор на алманах „Мизия” – издание на Дружеството на писателите – Плевен. Рецензент и редактор на десетки поетични книги, взискателен и грижовен, той е дал е сигурно рамо на не един талант. Автор е на стихосбирките „Самооткритие”, „Същност” , „Червени есени”, „Времето е път”, „Следобед”, „Кафяви острови”, „Суеверие, наречено Любов”, „Антизвезда”, „Лирична азбука”, „Студеният връх на огъня”, „Евангелие за българи”, „Цвят и дума” (стихове, посветени на българските художници), „Потъмнели отблясъци”, „Случайната сълза в окото” (2007), „Вървя към дъжда” (2008), на том литературна мемоаристика „Животът на думите и думите на живота” и др. Превел е поемата „Стена” на литовския поет Юстинас Марцинкявичюс. Сценарист на 10 документални научнопопулярни филми и филмови импресии. Негови поетични творби са преведени на над 10 чуждестранни езици, награждавани са в национални и международни конкурси. Носител на националната литературна награда “Георги Джагаров” за цялостно творчество (2014). Заслужил гражданин на Плевен. Благородник по душа, принципен по характер, посветил се на Доброто, Христо Ганов е надграждал себе си като човек и поет през всичките години на своя съзнателен и отговорен живот.

Поклон пред светлата му памет!

СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ