Иносказанието сякаш е фината дреха и горящата плът на поезията – така бих определила поетическата форма, в която се движи притчовата мисъл на поета Боян Ангелов. Новата стихосбирка „Помръкнала е реката” (изд. „Български писател”, 2017) говори с езика на онази многопластова метафорика, която изненадва на всеки ред и събира в припокриващи се семантични полета отговори на отекващи в съзнанието на читателя екзистенциални дилеми. Не просто накъде сме тръгнали в мултикултурния обсебващ свят, а защо изтръгнахме коренчето, защо ни помете мътната кал на омразата, безродството, завистта и предателството? От Юда до Фауст, от Орфей до Левски, от въздигането до принизяването – контрастните емоции преливат и изпълват пространството, претопявайки в модерен дискурс онези философски емблеми на цивилизацията, които сякаш сме забравили.

След представяне на новата книга в Панагюрище преди месец, софийската публика имаше възможност да се срещне с автора и да чуе неговия рецитал в НЧ „Пенчо Славейков” – едно обновено арт пространство в София. Събитието се водеше от поетесата Виктория Катранова, а литературният критик Благовеста Касабова очерта важните послания в книгата: „Поезията на Боян Ангелов преди всичко е израз на сакрални емоционални преживявания – очаквания, идващи и пораждащи се от богатия и сложен вътрешен свят, в който хармонично съжителстват и обекти от други светове. Той е не само поет, но и критик, публицист, преподавател. Наскоро участва в създаването и на „Речник на панагюрските говори”, което е знак, че има принос и за езикознанието.”

Музикалните интермедии бяха дело на пианистката Татяна Тончева.

В обговарянето на творбите в „Помръкнала е реката” се включи и проф. Людмила Григорова. Своето стихотворение „Скали от вятър”, което е своеобразен диалог с Боян Ангелов, прочете Георги Драмбозов.

В последвалия свободен разговор не само в ролята си на творец, но и като председател на СБП, Боян Ангелов отговори на многобройни въпроси от публиката и колегите си, включително и на такива, засягащи управлението на Съюза на българските писатели: „Нека правим разлика между писател и писар. Мисля, че днес медиите и интернет са пълни с писари. За един писател не е достатъчно да бъде само талантлив. Дали този писател помага с нещо светът да стане по-добър, дали защитава историята си и България? Това е изключително важно. Аз по никакъв начин не мога да приема, че някакъв си депутатин има право да каже, че 80% от българите са дебили. Това е обида за целия народ.”

Оригиналното художествено оформление на книгата е дело на дизайнерката Емилия Казакова.

От новата книга:

Боян Ангелов

ПОМРЪКНАЛА Е РЕКАТА

Помръкнала е реката –

мирише на бъз и сминдух,

помъкнала е телата

на нашия срам отминал…

Нагоре тя е речица,

а по-нагоре – поточе,

отгледано от вълчица

и пуснато да клокочи

под скалнини и хвойни,

през папрати и морени…

И нимфи в тела усойни

го къпят с очи смутени.

Какво го превърна в бурна

стихия неусмирена?

Тя в нашия сън се втурна,

и с нашия страх простена…

Тя къщите ни отнесе

и ги захвърли долу,

където е гробът пресен

на скверната нейна воля…

Къде са ѝ бреговете

на тази жал помътняла,

която и тях помете,

без още да е прозряла,

че житото изрусява

над вечната кал – земята,

която на пепел става…

Помръкнала е реката…