Уважаеми почитатели на творчеството на големия български писател академик Николай Хайтов,
Драги роднини, близки и приятели на човека и гражданина Хайтов,
100 години след неговото рождение в нашата и в европейските литератури творбите на писателя предизвикват радости и болки. Героите му са живи в съзнанието на читателите. Книгите му се преиздават, филмите му вълнуват и се прожектират, пиесите му се играят и Николай Хайтов продължава да живее чрез огромното си творчество в съкровищницата на родната култура. Неспокойният дух на писателя и днес ни тревожи с въпросите си. Накъде отиват България и светът? Какво става с душевността на човека? Как да спасим красотата на майчиния си език? Познаваме ли собствената си история и кои са уроците от миналото ни?
Николай Хайтов не само задаваше въпроси, но търсеше страстно отговор на най-сложните дилеми на съвремието. Тази непримиримост в отстояването на българщината сродява Николай Хайтов с всички нас. Вдъхновеният писател е близък на всяко българско сърце, защото с литературния си труд и с живота си бе отдаден на родолюбието за благото на България.
Неговият патриотизъм започва от родния дом в село Яврово, вгенздено в Родопа планина. От книгите му за родопските властелини и за сърцемъдрата природа на гористите масиви, реки и долини, човек израства опиянен и закърмен с билковия въздух и с красотата на един хармоничен свят, в който животът се оказва върховно изпитание. Култът на Хайтов към живата природа неизбежно е свързан с култа към красотата на човешките преживявания и стремежа на обикновения човек към любов, щастие и взаимно доверие.
Николай Хайтов търсеше пътя не само към чистата и девствена природа като лоно на битието ни. Той търсеше пътя за спасяване на българския език и книжовност в свят на чужда агресия и чудовищна апатия. Като гневен гръмовержец писателят се изправяше срещу демоните на родоотстъпничеството, за да издигне скрижалите на възрожденския дух, който спаси Отечеството и, който е не по-малко необходим в сегашните времена.
Николай Хайтов осмисли мисията на днешното родолюбие с безстрашие и пословична непоколебимост. Неслучайно вражеските удари срещу него той смяташе за насрещен вятър, през който крилете заякват, а полетът става по-висок…
Общият тираж на книгите му, издадени и преиздадени в България, е над 4 милиона екземпляра. Само споменаването на някои заглавия извиква възхита от творческата мощ и гражданска непримиримост на писателя, публициста, драматурга, сценариста Николай Хайтов: „Шумки от габър“, „Диви разкази“ с 10 издания, преведени на 28 езика, „Капитан Петко войвода“, „Бодливата роза“, „Вълшебното огледало“, „Гробът на Левски“, „Троянските коне в България“, „През сито и решето“, „Козият рог“, „Мъжки времена“, „Краят на песента“, „Дърво без корен“, „Орисия“, „Лодка в гората“…
Академик Николай Хайтов остави трайна следа и като радетел на националната ни култура: главен редактор на списание „Родопи“, народен представител, председател на Съюза на българските писатели. Беше творец, който се срещаше със своите читатели във всяко кътче на родината, не само на големите сцени и в просторните аудитории. Затова и името, и героите му са във всяко българско сърце. Помним ги и ги обичаме. Клетвено звучат думите на писателя: „Изтървем ли България, изтървали сме всичко“ или „Главата ми да отсекат, пак ще викам: Да живее България!“
Скъпи съотечественици, да се поклоним пред таланта и достойнството на академик Николай Хайтов! Неговото творчество възвисява чувствата и мислите ни, прави ни повече българи и повече човеци.
От името на Управителния съвет на Съюза на българските писатели отправям нашата почит към семейството на писателя и достойния българин Николай Хайтов, както и към всички, дошли да отбележат стогодишнината от рождението на един безсмъртен радетел за благоденствието на Отечеството!
БОЯН АНГЕЛОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ
