Поетът Боян Ангелов стана първият лауреат на наградата „Христо Смирненски” за 2018г.
На 20 март в зала „Галерия“ на хотел „Анел“ се проведе творческа вечер, посветена на Световния ден на поезията – 21 март и за връчване на наградата на БСП И СБП за литература „Христо Смирненски“ за 2018 г. Организатори бяха НС на БСП, ПГ на БСП за БЪЛГАРИЯ, УС на СБП. В началото актьорът Иван Налбантов рецитира стихове на Христо Смирненски. Водещият чл.кор. Иван Гранитски и Валери Жаблянов, член на ИБ на НС на БСП разказаха за учредяването на наградата на НС на БСП, на ПГ БСП за БЪЛГАРИЯ и на УС на СБП за литература „Христо Смирненски“ и нейното значение за бъдещата работа с творците на изящната словесност, както и за проектите за учредяване на подобни награди с други творчески съюзи. Иван Гранитски запозна публиката с творчеството и лирическия път на поета Боян Ангелов. Самата награда бе връчена на Боян Ангелов от Корнелия Нинова, председател на НС на БСП. Поздравления към носителя на наградата поднесоха поетите Петър Анастасов, Петър Андасаров, Ангел Симеонов, Димитър Христов, които прочетоха свои творби.
В свето слово председателят на СБП Боян Ангелов подчерта непреходната същност на безсмъртното творчество на Христо Смирненски и категорично разкритикува опитите за неговото низвергване, както и цялостния процес на зловещата технология на подмяна в българската литература и в образователно-културната ни система. След това лауреатът поднесе на аудиторията свой авторски рецитал. Силно и затрогващо впечатление направи на публиката неговото стихотворение „Христо Смирненски”, което със своето фино, откровено и дълбоко изстрадано послание се превърна в своеобразен венец на вечерта и прехвърли мост между времето на Смирненски и сегашните времена, постигна естетическа и философска приемственост, обрисува болката на съвремието и изведе на преден план гениалността на великия Смирненски, предрекъл навеки кръговрата на несправедливостта, лицемерието и угнетението, в който се въртим и страдаме и до днес.
Боян Ангелов
ХРИСТО СМИРНЕНСКИ
Върли турци съсипаха Кукуш.
Хитри гърци го сториха пепел.
Слушаш песен трагическа, слушаш
как войвода душмани утрепал.
Тези горестни вардарски песни
ги повиват в предсмъртни кошули
и са струни на див буревестник.
Той стъмените угари брули.
Бежанските кервани се влачат
към Балкана с реките му бързи.
Виж, сирачета хилави гвачат
клисав хлебец, омесен със сълзи.
А над Витоша, сънна кокона,
дето все си настъпва полите,
плава облак подобно икона
и от нея дъждецът полита
към града, този стар чорбаджия,
който хърка, сънува и стене…
Щом с мечта си сроден, завържи я
за лъчите, напред устрелени!
Друг да лази по стълбата стръмна
сред лъжата, че все ще е първи.
От Владая на запад се съмна,
а Владая на изток е в кърви!
Спят каверни дълбоки и неми
под лицето, по-жълто от пясък.
Виж, момиче върви с хризантеми
на локалите в мътния блясък!
Виждаш как ескадронът полита
и се губи в предела далечен,
как Йохан сред мъглата се скита,
от картечния екот привлечен.
В канарите път как се проправя,
ако няма и капчица вяра?
Всичко старо върви към забрава,
ала в новия ден се повтаря.