Проф. Росица ЙОРДАНОВА
Запознанството ми с Роза Бонова и Красимир Кунчев беше на моя лекция в Шумен през 1987 година. След като всички си отидоха, те двамата останаха и ме попитаха дали мога да прочета техния ръкопис „Литературни игри с деца“. Така Открих и Празнувах срещата с тандема, с който ценностно сме на една антена…
Удивително е, че след почти половин век ние с Роза Боянова отново се срещаме в Шумен, на 2 април, дата, която съвпада с Международния ден на детската книга. Великолепна неслучайност!!! АВЕ, РОЗА!!! Защото ти прибави към богатството на книгите, писани за деца от големите, книгите, съчинени от деца за деца и за възрастни. Направи го с щедра отдаденост, която се крие в думите „Толкова ни се иска да удължим живота на детската творба!“. От Шумен тръгва Детското литературно студио „Камбанка“. През 1984 е издадена книжката „Детството наднича плахо. Литературни творби и рисунки на деца“.
В Шумен е реализиран своеобразен пласт на детската култура. Книги се пишат, издават, разпространяват и оценяват от литературната критика. Например в предговора „Къщичка на песните“ към книгата „Детството наднича плахо“ Иван Цанев пише: „Но аз ще побързам, с ръка на сърцето ще си призная, че съм направо удивен от този шуменски рог на изобилието… Най-хубавите творби в този сборник са едно послание към нас, възрастните литератори. Малките шуменски творци сякаш искат да ни кажат: „За децата не бива да се пише дежурно, без душа, назидателно и безкрило! Не губете чувството си за хумор, по-често се доверявайте на въображението си!“.
В Шумен се реализира балетен спектакъл на хореографа Найден Шулеков по колективно либрето от приказката на Милен от литературното студио.
Моят поздрав към вас – творците и приятелите ще бъдат стиховете от книжката на шуменските деца „Вълшебни капки“: „Как съм роден аз“ на деветгодишния Николай и „Северният вятър“ на десетгодишната Силвия.
Николай Павлов Гундеров, 9 г.
КАК СЪМ РОДЕН АЗ
Чудно как ли се родих?
Мислих, мислих и открих.
Някой майстор непознат
всичко сторил ето как:
За да се роди момче,
първо трябвало сърце.
Майсторът орле видял
и сърцето ми излял –
постоянно да тупти
за непристъпни висоти.
Най-красивите звездички
снел и сложил за очички,
за да имам ясен взор
като синия простор.
Зърнал пъргаво сърне
и хоп, поставил ми нозе,
по поля, гори да тичам,
свободата да обичам.
От Винету пък две стрелички
той измолил за ръчички –
в работата да се целят,
всички, всичко да умеят.
Само дето за ушички
залепил е две мекички,
та със дяволчето Фют
често правим си „Салют!“.
Но нали не е фатална
тази грешчица банална?
Пак ще съм добър човек
на двадесет и първи век!
Силвия Георгиева, 10 г.
СЕВЕРНИЯТ ВЯТЪР
Аз съм северният вятър,
правя по всички улици театър.
Ето, грабвам хорските шапки,
духам в лицата на старите бабки.
Днес моята най-голяма драма
е на улица „При нас дъжд няма“.
А щом свърши поредното представление,
веднага залепвам ново съобщение:
„Който иска да ме види пак
да си сложи шапка, папионка и фрак!“.
Ще говоря за книгите на Роза Боянова, издадени през 2021, 2023 и предстоящата като триптих, но в смисъла на термина в изобразителното изкуство, а не в смисъла на трилогия, както е в литературата. Ще визуализирам подредбата на заглавията: първата книгата е „ЕСКИЗИ към портрети на писатели“, втората – „Щрихи към портрета на една поетеса“ и третата „Поетичната школа на Роза Боянова“, която предстои да бъде издадена. Моето запознаване с различните текстове ме води до възприемането им като неделими. Сбрали ведно времето и пространството на повече от четири десетилетия, изразяват изповедно автобиографията на чувствата – подвластни на творческата бохема на Шумен и Залива на поезията в Бургас.
Обдиняваща двата града и двата века – края на двадесети и началото на двадесет и първия български артистичен век, е достолепната фигура на Роза Боянова, която Николай Гундеров назовава „Фемина Авес“.
Първата книга от триптиха „ЕСКИЗИ към портрети на писатели“ въвежда читателя в „сакралното творческо време“ (Калина Лукова) – „в началото са ореолните, профетични текстове за Иван Пейчев („с царска осанка“) и за Христо Фотев („обичаният от мен поет“), а в края – „Митични птици“ от литературното студио на Роза Боянова и космическите рисунки на Румен Михайлов.“
„Ускорението на сърцето по тайната на душата…“ откриваме още в амбициозното начало на творческия ѝ път, когато Роза пристъпва плахо, още като студентка, „фина и тънка“ към Майсторите на поетичната школа. В „Ескизи към портрети на писатели“ тя пише с притеснение за срещата си с Иван Пейчев. След като изпълнява неговата покана да прочете свои стихове ѝ се случва чудо: „Когато свърших и потънах в зеленото на очите му, той протегна ръце, хвана главата ми нежно, но и като истински мъж, и ме целуна по челото. Благославям те! – каза.“ Близо петдесет години по-късно поетесата Роза Боянова пише с тревога: „Дано добавя макар и само щрих към завършения портрет на Иван Пейчев и си върна неговата благословия, открадната ми несправедливо.“ Към УРОЦТЕ на Иван Пейчев – „принцът на поезията“, поетесата се връща винаги, когато иска да си отговори на трудните въпроси:
Какво да правим, когато „Вече няма такива личности. Няма респект към таланта.“ Позицията на Роза Боянова е категорична: „Ние трябва да го създадем, да го изречем и приемем. Иначе ще се размиваме в плитките води, ще се търсим из средните равнища и няма да откриваме „ни горе връх, ни долу корен“. Метафората е на Георги Узунски, който в Шумен също подаде ръка на Роза в далечната 1980 година и издаде първатадипляна с творчество на деца от литературното студио, което нарече „Камбанка“.
И още – за самоуважението на поета: „Ако не се погрижиш за благословията си, тя ще ти избяга! Ако сам я изтриеш от челото си – няма да се върне. Ако позволиш да бъде обсебена скверно – другото чело, което се опитва да я носи, ще бъде нецелунато от Иван Пейчев.“
И още – за екологията на дарбата: „Оттогава не мога да лъжа в поезията, защото благословията ме гледа. Не пиша лоши неща, защото се боя, че ще се сбъднат. Ще се сбъдне и доброто, ако е в мислите ми и на листа. Иска ми се да завърша с тия думи на Иван Пейчев“ „Ние не можем без поезията. Ако тя изчезне, това би опровергало самите нас. Защото животът би обеднял. Аз не мога да си представя един свят без поезия“.*
За поета Христо Фотев Роза Боянова пише: „Не зная доколко е важно това, което искам да споделя.Може би няма да има значение за никого, освен за мен самата – този късмет да познавам Христо Фотев…“ Поводът е молбата на Роза поетът да напише външна рецензия за издателство „Хр. Г.Данов“, където предстои да излезе първата ѝ стихосбирка „Жадна вода“. Годината е 1983. „Получих рецензията, написана на ръка – две непълни страници с подписа на Фотев. Редакторът ми Добромир Тонев не беше доволен: Това не е рецензия, а стихотворение! Няма да му платя!“.
„Рецензията“ на Христо Фотев е на първата страница от втората книга от поетичния триптих „Щрихи към портрета на една поетеса“ (2023) за поетичното творчество и школата на Роза Боянова. Събраните материали са повече от рецензии, отзиви, слова, есета, непубликувани ръкописи. Те са документ за интелектуална, емоционална и естетическа споделеност на авторите им с респект към поетичния свят, създаден от нея. В книгата е рисуван вдъхновено-изящно с китайска четка колективен портрет на поетесата Роза Боянова, с участието на емблематичния бургаски Христо Фотев, през шуменския Ганчо Мошков, да най-младия – Николай Гундеров. Израснал в творческата литературна школа на Ро, а после редактор и рецензент на нейни книги, той – Николай е имал шанса и щастието да се слее с диханието на „една лирична работилница за бохеми“ (Н. Гундеров), следвайки стъпките на своята учителка. Препоръчително е да прочетем и двете книги, ако искаме да разберем написаното и ненаписаното, публикуваното и непубликуваното, съществено за зачеването и раждането на поетичната школа на Роза.
Истинската Поезия – въпреки хилядите стихотворения – е събитие, което колкото и да е рядко – винаги ме е удивлявало… Останалото е ритмувано словосъчетание, в което водата е вода, но не и Жадна – само това Жадна е достатъчно да прозвънти тая вода в нас – голямата, вечна сестра на кръвта ни – да ни включи в своето движение от светлина и сянка… Аз няма да правя анализи – моята работа е да изрека неоспоримото – правя го по лично желание, защото не мога да не го направя аз – един от първите читатели на тая книга, която е завършена от заглавието до последното си стихотворение, защото можем ли да не повярваме на Роза Боянова:
А имам още нещо да ви кажа:
Остават само часове да се обичаме,
да мразим не остават…
Христо Фотев
5.06.1983 г.
Следват издадените стихосбирки, антологии, артпедагогика в следния хронологичен ред:“Литературни игри с децата“ (в съавторство с Красимир Кунчев, 1988), „Биография на чувствата“ (1990), „Метафори“ (1996), „Мастилена аура“ (1999), „Стихоприношения“ (2003), Литературни игри с деца или Л’ар педагожик, (в съавторство с доц. д-р Красимир Кунчев, второ допълнено издание, 2005), „Далечен диптих“ (2006), „Меда на поезията“ (2008), „Чернови на млечен път“ (2011), „Стихове от розариума“ (2014), Обратна гравитация“ (2018), „АЛТ. Стиховете, които ме избраха“ (2020), „Ескизи към портрети на писатели“ (2021), Писано върху вода (2023). И книгата за нея „Щрихи към портрета на една поетеса“ (2023).
Но многоликият литературен портрет на Роза Боянова би бил недовършен ако липсват над двадесет сборника с детска литературна класика, създавана от деца за деца, които поетесата подготвя, редактира и издава успоредно със своите стихосбирки.
Логично е третата книга от триптиха, посветена на детската литературна класика, създавана от деца за деца да бъде озаглавена „Поетичната школа на Роза Боянова“*
Като се започне с шуменските издания: дипляната „Камбанки“ (1984), първата книга с детско творчество „Детството наднича плахо. Литературни творби и рисунки на деца“ (Р.Боянова съставител и редактор) (1984), „Вълшебни капки“ (Художник Мария Алаксова) (1986), през бургаските, сред които „Люлка от пера” (1998), „Луна с лунички“ (2000), „Стъпки върху струни“ (2001), „Митични птици“ (2002), „Зелено време“ (2008), „Пясъчни лилии““ (2008), „Парченце залез между пръстите“ (2013), „Брегове с криле“ (2023).
Следват авторските стихосбирки на порасналите в нейната школа автори на поетични книги: Иван Брегов, Виктория Гоцева, Донка Димова, Анамария Коева, Николай Гундеров, Михаил Пеев, Радостина Атанасова, Галина Михайлова, Стоян Тодоров, Калина Колева, Лиляна Чернин, Екатерина Дикова, Георги Д. Георгиев.
Имената на литературните творци в Ескизите от 2021: Иван Пейчев, Христо Фотев, Ганчо Мошков, Атанас Радойнов, Иван Сухиванов, Пламен Панчев, Керана Ангелова, художника Румен Михайлов, ще срещнем отново като автори на текстове в новата книга, посветена на поетичната школа на Роза Боянова. Към необичайния, приятелски творчески диалог в литературната общност се присъединяват Любмир Левчев, Иван Гранитски, Едвин Сугарев, доц. д-р Красмир Кунчув, проф. Добрин Добрев, проф. София Англова-Дамянова, проф. Калина Лукова, Иван Цанев, Паруш Парушев, Велин Горгиев Весна Ацевска, Санде Стойчевски, Виолета Кънчева, Владимир Шумелов, Николай Тодоров, Константин Делов, Любомир Котев и др.
„Благодаря на съдбата, че срещна биографията на Румен Михайлов с моята, че преплете творческите ни дебюти и ни направи приятели завинаги“ – пише Роза Боянова. Обединява ги стремежът книгата в своята цялостна художествена реализация – от избора на хартия, формат, шрифт, художествени илюстрации да има завладяващо естетическо въздействие. Тандемът Роза Боянова-Румен Михайлов успява да постигне хармония между словесната и визуална метафорична поетична стилистика до степен, в която да се сбъдне мечтата на Роза и на самата книга „тази книга ще бъде щастлива, докато я четеш“. Така е написано в една от бургаските книжки с детско творчество „Пътешествие с чадър“.
