Орлин ЗАГОРОВ

Поетичен манифест

за братска взаимност

Човек е преходен!

Народът е вечен

в това, що твори!

Теодор Траянов

Поетичната антология „Шрапнели и рози“ силно ме впечатли с успешната реализация на принципа, който носи в себе си хуманистичния патос на духовния прогрес на човека. Включените в нея творения от 91 български поети от различни поколения и епохи и с различна  творческа биография носят отпечатъка на подготовката, началото и края на Втората световна война и триумфалната победа над фашизма. Поуките от тази историческа победа днес придобиват актуалност с нови предизвикателства.

Преди всичко всеки опит да се осквернява не само освободителната мисия на руския народ, но и неговото високо нравствено благородство, ярко проявявано през вековете в подкрепа на историческите стремежи и на България като „държава на духа“, нанася значими травми във възпитанието на поколенията.

Тъжно е да се констатира, че върху пантеона на вечната взаимност, издигнат в душите на българските родолюбци, освен свежи цветя на искрена признателност към освободителното дело на руския народ по нашите земи, понякога се появяват нечестиви следи от мерзост и знаци на предателство. Срещу това здравият разум на народа непрестанно издига глас на възмущение и разочарование, което намира израз в редица художествени и научни публикации. В тях  ярко се изразява будната съвест на духовните водачи на нацията. Особено сполучливо това е изразявано срещу парадокса, в чиято сянка управляващият елит, мотивиран от криворазбрани европейски „ценности“ и „стратегически ангажименти“ пред своите отвъдатлантически благодетели, допуска върху територията на страната ни да се настаняват чужди военни бази с далекобойни оръжия. Всичко това става зад гърба на българския народ, дори без негово знание и с високомерно пренебрежение към неговите тревоги и съпротива.

Впрочем Антологията не си поставя за цел да простира своите послания върху толкова широко историческо платно. Тя е посветена на 75-годишнината от победата над фашизма. Но тя представлява вликолепно потвърждение на  непоклатимата историческа мъдрост.

Поетичната антология под заглавие „Шрапнели и рози” е подготвена и издадена наскоро с обединените усилия на Съюза на българските писатели и фондация „Устойчиво развитие за България“. Основната идея, замисъл и внушения имат своето ярко присъствие, макар и по различен начин, във всеки стих, дори във всяко заглавие. В част от представените творби  прозира и тревогата от драстичното разминаване между позициите на управляващия през последните няколко десетилетия дясно и неолиберално ориентиран елит и огромното мнозинство от българите.

От друга страна появата на самата антология след 75 години от края на най-кървавата в човешката история война потвърждава истината, че при всички политически превратности в съдбата на нацията ни, будните български умове остават верни на своето чувство на признателност и благодарност към Русия и руския народ. Това е закодираното дълбоко в душата на народа ни чувство за братска взаимност. Достатъчно е да споменем имената на такива национални водачи като Г. С. Раковски, Л. Каравелов, Хр. Ботев, Иван Вазов, П. Р. Славейков и много други. А по-късно към плеядата радетели за приятелство с великата славянска страна се причисляват и индустриалци като Атанас Буров, интелектуалци като Симеон Радев, личности с центристка ориентация или социалдемократи като Асен Златаров и много други.

Новият поетичен алманах не само ни напомня за светлите чувства на огромна част от българите в рамките на широк исторически период от 20-те години на ХХ век до наши дни с прекрасни произведения от автори, признати за значими в развитието на българската литература през съответното историческо време. Заедно с това тези произведения и непокорните позиции на техните автори ни припомнят изключителната им роля за неутрализирането на антируските настроения в българското общество, натрапени отвън. В същото време чрез открито отстояваните с човешко и творческо достойнство те неутрализират русофобската  истерия, подклаждани и тогава, и днес. Това се потвърждава и от резултатите на социологическото проучване, проведено през 2014 г., относно отношенията между България и Русия. 63% от анкетираните изразяват мнението, че „България трябва в максимална степен да възстанови и поддържа приятелските отношения с Русия“. Само 6% са против това. (Дума, 25 ноември 2014, с. 13).

В светлината на тази визия наш дълг е по нов начин да преосмислим приноса на славянския свят и мястото на България в общата духовна обнова на човечеството. Това е причината и основанието историята отново да призове славянския свят за изпълнение на неговата мисия като обобщен израз на човешката мъдрост и за създаване на нов духовен синтез на благородство на духа и творящата интелектуална енергия.

Поетичната антология „Шрапнели и рози“, се явява продължение на незаличима историческа традиция. Това ни кара да се обръщаме заедно с авторите, до чиито творби се докосваме в мислите си, към бъдещите поколения, за да превърнем тази малка по обем антология в пътеводител в търсенето на дълбоките корени на истината, която пронизва цялата история на българската литература от Освобождението до наши дни. Замисълът на това великолепно колективно поетично откровение намира израз и в последното изречение на предговора: „Затова и мълчанието пред Вечния огън… да превърнем в свята клетва пред бъдещето, клетва на Незабравата.“ А това означава, че заедно с радостта от докосването до магията на поетическата изящност, читателят получава златния ключ към светилището на дълбоката мъдрост, заложена във  всеки стих.  С дълбока философска мъдрост е зареден и краят на стиотворението „Заклинание на земята” на Теодор Траянов: „Народът е вечен/в това, що твори!“

Внимателният прочит на всяка от включените в Антологията творби дава възможност читателят да открие поетичен манифест с дълбоко прозрение, което има предназнчението да ни напомни, че победата над фашизма  представлява един от най-високите върхове на общочовешките измерения, на силата и непобедимостта на братската взаимност между славянските народи в името на мира, сигурността и справедливостта за целия човешки род. Оценявана от тези позиции, новата поетическа антология представлява не обикновен сборник от наистина прекрасни творби, а огромна цветница, цялата изпъстрена с различни цветя, омайващи душата с благоухания. Наш дълг е да опазим това изключително богато културно наследство, за да го завещаем на идните поколения. Така ще изпълним завета на Христо Ботев  да пренесем сътвореното от българския дух като пантеон на безсмъртието и мечтата за светли бъднини.