ПОЕТИЧЕН КОНКУРС „СРЕЩУ ВЯТЪРА-2015“

наградени творби

Жури в състав:
председател – Балчо Балчев, членове – Атанас П. Стоянов и Иван Кожухаров, определи следните награди сред номинираните:

ГОЛЯМА НАГРАДА „СРЕЩУ ВЯТЪРА-2015“ НЕ СЕ ПРИСЪЖДА;

ІІ място
Поради еднакъв брой точки (получени при оценяването) се присъждат две втори места:
на Йордан Димитров Пеев от гр. Стара Загора, за цялостно представяне със стихотворенията „Бариера“ и „Родина“
и на Пенка Стоянова Станчева от гр. Козлодуй, обл. Враца, за стихотворението „Вали тъга“;

ІІІ място
Поради еднакъв брой точки (получени при оценяването) се присъждат три трети места:
– Недялка Йорданова Атанасова от гр. Първомай, за стихотворението „Гребен“;
– Иван Атанасов Андреев, гр. Пловдив, за стихотворението „Когато“;
– Владимир Стоянов Генов, Република Италия, обл. Ломбардия, община Кремона, гр. Кремона, за стихотворението „Балада за белият овен“.

Всички стихотворения на номинираните бяха прочетени от сцената на „Солени ветрове“.

Творби получили ІІ място:

Йордан Димитров Пеев от гр. Стара Загора, за цялостно представяне със стихотворенията „Бариера“ и „Родина“.

БАРИЕРА
Напук на кризата
си смъквам ризата,
тъй както хиляди мъже безименни
стоят разголени между глаголите
на мъртви истини
от смърт пречистени
с лица угрижени,
с тъга ужилени,
с лъжи от минало
сега изстинало.
И дъвча мислите ,и глозгам смисъла
на всичко писано и недописано,
в което драмата е част от камъка
разбил главата им,пробил душата им.
И бедни принцове мълчат сред принципи,
мълчат пред уроди съвсем изгубени,
мълчат пред мутрите с мечта за утрото
отвъд бариерата, оттатък времето.
И в звездопадите откриват пътища.
Забравят мъката, заравят мъчното,
а там надеждата без страх повежда ги
далеч от кризата…И гние ризата
на вечни истини… чрез смърт пречистени…

РОДИНА
В подземията на болката минавам
и уж съм сам, а чувствам много хора,
които длани покрай мен протягат,
че тук от цяла вечност са затворени.
И с гладните очи на просяк гледам,
тъй както гледа майката в чужбина,
която рожбите си за последно
на живо не е виждала с години.
В безхлебните юмруци на мъжете
усещам свити гневните им пръсти,
с които в клуп завързаха въжето
в копнеж на друго място да възкръснат.
И аз не знам защо мълчиш, Родино?
Нима не виждаш и нима си сляпа,
че небесата ти безбрежно сини
са натежали днес както земята ти,
която отчаяния погълна!
И от това като жарава пари.
Опитвам да ги стигна …И прегърна,
но тръгват си … А в тях кърви България.

Пенка Стоянова Станчева от гр. Козлодуй, обл. Враца, за стихотворението „Вали тъга“;

ВАЛИ ТЪГА…
Заесенù…Замлъкнаха щурците.
Звездите залиняха зад мъгли…
Жълтеят дървесата из горите…
Самотни старци в пусти махалù.
Вали тъга, отвсякъде вали…
Не зная как, с какво да я прогоня.
Сърцето неуютно в мен мълчи.
Изпуснах на надеждата си коня,
на вярата красивите лъчи…
Вали тъга, отвсякъде вали…
Къде е онзи вихър непокорен,
вилнял в душата ми в далечни дни –
тъгата да изтръгне чак от корен
и светла радост да ме осенù…
Вали тъга, отвсякъде вали…

Творби получили ІІІ място:

Недялка Йорданова Атанасова от гр.Първомай, за стихотворението „Гребен“.

Иван Атанасов Андреев, гр. Пловдив, за стихотворението „Когато“.

Владимир Стоянов Генов, Република Италия, гр. Кремона, за стихотворението „Балада за белият овен“.