ПОЕМА ОТ МЕТАЛ И ДЪРВО

ПОКАНА ЗА ИЗЛОЖБА НА ФИЛИП ПОПОВ

 

Ако сте се добрали дотук и сте преминали ВДЪН ГОРИТЕ и ПАЛЕОМАТИКА, вие сте се събрали в една ПОЕМА ОТ МЕТАЛ И ДЪРВО, както е видно тук в този картинен свят.

Територия на обозрението, събрана и показана от Филип Попов – художник и ваятел на тънкото мислене в картини и образи – друго и различно. След промъкването през горите на изпитанията, той се отзовава в един геометричен свят така, както е построен – проектиран от природата, архитект и строител, и съзрян, и описан от зрящи хора – Евклид, Питагор, Карл Фридрих Гаус и други. Филип Попов събира и разчленява света в своите философски фигури – една художествена геометрия, родена от знание, мислене и способности.

И така, гледаме и питаме Филип Попов как става всичко това?

Родих се в този светъл и тъмен свят и живея в това кратко и дълго време, толкова, колкото ми е дадено. И се кърмих, и ядох, и пих, и обикалях, и узнавах, и се събирах, и се разделях, така че да порасна и да  проумея. После реших да потърся и като се огледах видях, че  виждам само това, което мога да пипна, да вкуся, да прегърна, да направя, да почупя, да получа и да дам. Накрая се огледах в себе си и околoвръст на мислите, и си рекох:

– Това свърши, разбрах и изживях го, а има ли друго?

И така се размислих, че осъзнах, задълбах в знанието и промисъла и получих просияние. Гледам, чудя се и виждам с позналите очи свят и пространства, дето досега са се крили в мен, а видях, че обхващат всичко досега видно и го държат така да бъде, а за тях /себе си/ нареждат:

– Ще ни види само този, който знае много за малкото и малко за многото.

Па ще ме потърсят с труд и очи видяли, а не гледали, и уши чули, а не слушали, и ръце сторили, а не дялкали. Казах си:

– Я да видя, я да разбера.

И тръгнах през едни гори и сплетени дървеса насрещу ми. Драха ме далове и трънаци, та потънах в кърви и жалости и си спомних от приказките – Где ли е вдън гора, там ли съм или съм объркал път и просеки? И като се промъквах, изскочих на широка, ясна поляна. Светла, зелена и пъстра само като ливада, дето е вдън гората.

А поляната – изпълнена със знаци, дето досега не съм виждал, само съм сънувал.

– Дарили са ме с очи – викам си.

То имало и друг свят – невидим, а всеобхватен. Скрит, а явен, за този дето знае и дето вижда. Че и проумява. А ръцете ми много, па и сръчни. И захванах да правя и оставям знаци от минало, от сегашно и от прозряно бъдно. И напълних сърцето си с топло, очите си със светло и ума си със знайно.

А другите, не тези дето са минали вдън гората ще питат:

– Що е това, где е това?

Ще отговоря:

– Ако сте минали през гората, ще прогледате и ще проумеете в тази съграда от знаци, хорища, влизалища и излизалища, световете дето не се виждат, не се чуват и не се пипат. Само се осъзнават от человеците, преминали вдън горите и са стигнали до старата, новата и бъдната самосправа. Пък, ако ще и да сте разбрали!

  1. III.2024 г.

 ЛЮДМИЛ ПОПОВ

……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….

галерия Depoo

ул. Врабча 12 София

откриване: 06.03. от 18:30 часа

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Previous post Вестник „Словото днес“, бр.9, 2024
Next post МИЛА ВЕЛЧЕВА /БИОГРАФИЯ + СТИХОВЕ