ПОКАНА ЗА ИЗЛОЖБА НА ФИЛИП ПОПОВ
Ако сте се добрали дотук и сте преминали ВДЪН ГОРИТЕ и ПАЛЕОМАТИКА, вие сте се събрали в една ПОЕМА ОТ МЕТАЛ И ДЪРВО, както е видно тук в този картинен свят.
Територия на обозрението, събрана и показана от Филип Попов – художник и ваятел на тънкото мислене в картини и образи – друго и различно. След промъкването през горите на изпитанията, той се отзовава в един геометричен свят така, както е построен – проектиран от природата, архитект и строител, и съзрян, и описан от зрящи хора – Евклид, Питагор, Карл Фридрих Гаус и други. Филип Попов събира и разчленява света в своите философски фигури – една художествена геометрия, родена от знание, мислене и способности.
И така, гледаме и питаме Филип Попов как става всичко това?
Родих се в този светъл и тъмен свят и живея в това кратко и дълго време, толкова, колкото ми е дадено. И се кърмих, и ядох, и пих, и обикалях, и узнавах, и се събирах, и се разделях, така че да порасна и да проумея. После реших да потърся и като се огледах видях, че виждам само това, което мога да пипна, да вкуся, да прегърна, да направя, да почупя, да получа и да дам. Накрая се огледах в себе си и околoвръст на мислите, и си рекох:
– Това свърши, разбрах и изживях го, а има ли друго?
И така се размислих, че осъзнах, задълбах в знанието и промисъла и получих просияние. Гледам, чудя се и виждам с позналите очи свят и пространства, дето досега са се крили в мен, а видях, че обхващат всичко досега видно и го държат така да бъде, а за тях /себе си/ нареждат:
– Ще ни види само този, който знае много за малкото и малко за многото.
Па ще ме потърсят с труд и очи видяли, а не гледали, и уши чули, а не слушали, и ръце сторили, а не дялкали. Казах си:
– Я да видя, я да разбера.
И тръгнах през едни гори и сплетени дървеса насрещу ми. Драха ме далове и трънаци, та потънах в кърви и жалости и си спомних от приказките – Где ли е вдън гора, там ли съм или съм объркал път и просеки? И като се промъквах, изскочих на широка, ясна поляна. Светла, зелена и пъстра само като ливада, дето е вдън гората.
А поляната – изпълнена със знаци, дето досега не съм виждал, само съм сънувал.
– Дарили са ме с очи – викам си.
То имало и друг свят – невидим, а всеобхватен. Скрит, а явен, за този дето знае и дето вижда. Че и проумява. А ръцете ми много, па и сръчни. И захванах да правя и оставям знаци от минало, от сегашно и от прозряно бъдно. И напълних сърцето си с топло, очите си със светло и ума си със знайно.
А другите, не тези дето са минали вдън гората ще питат:
– Що е това, где е това?
Ще отговоря:
– Ако сте минали през гората, ще прогледате и ще проумеете в тази съграда от знаци, хорища, влизалища и излизалища, световете дето не се виждат, не се чуват и не се пипат. Само се осъзнават от человеците, преминали вдън горите и са стигнали до старата, новата и бъдната самосправа. Пък, ако ще и да сте разбрали!
- III.2024 г.
ЛЮДМИЛ ПОПОВ
……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….
галерия Depoo
ул. Врабча 12 София
откриване: 06.03. от 18:30 часа