Боян АНГЕЛОВ
Стиховете на Харалан Недев ни говорят с думи, но и с вдъхновени послания, които са пренесени от емоция, близка и съединена с душевността на добрите хора. Казвам добрите хора, защото знам, че те съществуват и озаряват пространството около себе си с мъдрата светлина на спокойствието. Четейки книгите на този поет, навлязъл в годините на мъдростта и разбрал, че тя е не само заслужена почит, но и знак за търсене на по-дълбоки лирически светове, усещам приливи на озарение, извиращо там, където съществуват само сумрачни селения. Този даровит поет е съзирал години наред мрака на подземните галерии. Миньорското му всекидневие го е накарало да заобича още по-силно природата и да се вкопчи в здравата материя на верността – към любима, идеал и родни корени. Затова и книгите му носят заглавия, които не се крият зад непознаваеми силогизми, а ясно и кратко показват онова, което се съдържа между кориците им: „За теб, Българийо, с любов“, „Преклонение“, „Светлина над хоризонта“. В последната спомената книга авторът е съградил в лирическа форма поетичен пантеон от личности, оставили незаличими следи в историята на човечеството с тяхното разбиране за божествената същност като двигател на видимия и невидим свят – Нютон, Волтер, Ломоносов, Рабиндранат Тагор.
Сигурен съм, че почитателите на поезията ще намерят в стиховете на Харалан Недев онази божествена искрица, която ни свързва с пулсациите на неунищожимия Универсум!
ХАРАЛАН НЕДЕВ
ПЕПЕРУДИ
Причудливо лъкатушни
сред накипрения свят,
пеперудите се щурат
и целуват всеки цвят.
Те посоките си сменят
със завидна лекота
и листенцата докосват
с кадифена мекота!
Разноцветни пеперуди…
За украса на света
Бог създал ги е усмихнат
с фантастична красота.
ТРАГЕДИЯ
Не зная бяха ли сестра и братче,
ще бъда, може би, неточен тук,
но зърнах ги да ровят за коматче
в контейнер за боклук.
Цветя – две крехкички цветя, горките,
попарени от ледена слана,
на слънцето далече от лъчите
без малко топлина.
Дечица две дванадесетгодишни,
останали без ясна бъднина,
в най-злия от сезоните годишни
си търсеха храна…
Не зная бяха ли сестра и братче,
но страшно – страшно е да виждаш тук
дечица тъй да ровят за коматче
в контейнер за боклук!