Георги Драмбозов за книгата на Славка Антонова „Лятото на влюбените“

Едно от своите стихотворения „Среща в бъдещето”, посветено на скъпото й съкровище Миленка, поетесата Славка Антонова завършва така:

… Моето мъничко слънчево зайче.

    Един ден, когато попиташ:

              „Коя е тази жена от снимката?…“

Всъщност ние, поетите, пишем главно за тях, бъдните поколения, които вероятно ще разтварят (дано да не е с отегчение!) книгите на своите предци и, дай Боже, ще се учат на малко непоправима носталгия, на неизтребим лиричен сантимент, на непреходна обич към роден край и бащино огнище. Точно такава поетеса, която пише, за да учи другите след нас, е неподправената и непоправимата мечтателка, лиричният историограф на живота, изследователят на различни „цветове и форми/, звуци и вкусове на Рая” Славка Антонова.

Лиричната книга „Лятото на влюбените”, която ти предлагаме, драги читателю, е малка светлинка в тунела. Светлинка, която ще попречи да изчезнем окончателно в жестоката проза на този живот. Тази книга е „конструирана” в четири самостойни цикъла, още в първото стихотворение „Пътуване” на първия цикъл поетесата лирично ни предупреждава: „Пътувам в красотата на незримото/ и питам се –/ с какво заслужих този пир?…“

С всяка следваща творба Славка Антонова ни приобщава към своя свят ненатрапчиво и със завидно силен метафоричен изказ на своите чувства, който ни убеждава в нейната неподправена искреност.

В следващия цикъл „Ноктюрно” авторката е някак по-тъжна, което всъщност е характерно за помъдрелите хора. И тук съвсем субективно бих откроил стихотворения като „Страх от безплодие”, „Реквием”, „Жребий”…

В „Слънчеви импулси” изпъква естествено стихотворението, дало заглавие на книгата „Лятото на влюбените”:

… Завъртя ключа лятото и замина –

млад скиталец, преситен от лен.

Знак ми даде – почерня бъзовина –

знак за обич, окови за плен…

Освен него, бих заострил читателския взор към такива находки като „Съновидения”, „Орис” или „Разминаване”.

От последния цикъл препрочитам: „В очакване на музата”, „Магия”, „Жарава в кутия за писма” или „Един рай за споделяне”, но истината е, че книгата се чете на един дъх. И че това е книга на българска поетеса, която превръща мечтите в поезия.

Георги Драмбозов