Боян Ангелов за стихосбирката на Мария Панчовска „Хилядолетия надежда”
Че поезията е изнурителен маратон, разбрах преди десетилетия. Преди десетилетия разбрах също, че за достигането на определена цел са необходими не само усилия, но и себеотдаденост. Нужни са воля и увереност, но преди и над всичко – дарба и талант.
Пред мен е стихосбирката на Мария Панчовска „Хилядолетия надежда”. Това е нейната първа книга, но като концепция, светоусещане и морални послания, тя е завършена и блестяща в своята искреност и непринуденост. Стиховете са иносказателно, преминали са през синкопите на драматизма и ще накарат читателя да се замисли над всичко онова, което се нарича живот. Тази поетеса прекосява всекидневно „пустинята на хилядния град”, за да стигне до хората, които обича и които дарява с доверчивост и любомъдрие.
Лично за мен професията на лекаря е най-хуманната и най-възвишена човешка дейност. Истинският лекар лекува не само тялото, но и човешката душа, която, притежава божествена промисъл и по призвание принадлежи на поезията. Душата е връзката между тялото и духовната инспирация, и може би нейното убежище приютява надеждата, че светлината е по-силна от вечния и непрогледен мрак.
Радвам се, че лекарят проф. д-р Мария Панчовска е едноврмененно и поетесата Мария Панчовска, която още с ученическите си стихове заяви своето присъствие в съвременната българска поезия. Сега тя се представя с творби, които доказват, че римската сентенция „Бързай бавно!” има своите съвременни проявления. Изградена като уважаван и респектиращ с уменията си специалист в областта на хуманитарната медицина, тя е изградила и своя поетическа вселена. В нея присъствт екзистенциална тъга и сияйни просветления, които обуславят нашите емоционални градиенти. Ето как в стихотворението „Късно вино”поетесата успява да върне онова, което считаме за безвъзвратно опустошено:
Изгубените духове прибираме в бутилки,
а виното от тях ще пазим за разсъмване,
когато се събират между росата билките,
та своите души да можем да лекуваме.
Пожелавам на Мария Панчовска успешен път в селенията
на поетическото изкуство, което е изнурителен маратон,
но и радостноносна наслада!
Боян Ангелов
