Боян АНГЕЛОВ
Това не е заглавие, взето извън контекста, защото знаем, че лазерът притежава магическото свойство да лекува, но и да изпепелява със силата на словесната предикатност. Тази констатация не противоречи на твърдението ми, че книгата „Под лазера на критика“ (издателство „Богианна“, С. 2022) е създадена от ерудит. Присъствието ѝ сред шаренията на книжовния ни пазар доказва моето убеждение, че литературно-критическият жанр трябва да се сътворява преди всичко от хора, които сами създават стойностни и естетически защитими произведения. Анжела Димчева е поетеса, доказала се през годините като емоционално вглъбен и социално ангажиран творец, чиито позиции съвпадат с ценностите, завещани от нашите предходниците. Тя е и публицист, който не се затваря в ефимерните прегради на нямото съзерцание, а се стреми да пребори статуквото чрез разкритие на нови пространства пред окуляра на нравствената съизмеримост. „Под лазера на критика“ събира словесни портрети за десетки творци, някои от които вече са част от литературната ни класика. Други тепърва трябва да отстояват името си пред безапелационния съд на настоящето със съпътстващите го всекидневни предизвикателства, неизбежни разочарования и съдбовни обрати. Защото литературата е живот и защото посветилият се на нея остава в лоното ѝ до последното свое дихание, истински посветените на нея изкачват серпентините на битието, неотклонно преследвайки матовите отблясъци на просветлението.
Анжела Димчева е осъзнала не от сега колко важно е изискването литературният критик да бъде верен на естетическата достоверност, посредством която може да осветли дарбата на всеки отделен автор.
За някои творци тя е посветила задълбочени и аналитични портрети, в които стига до интуитивната предопределеност на героите да надграждат представите и емоциите си, обличайки ги с дрехите на изящната словесност.
Интересно е как авторката канализира разнопосочните по съдържание критически жанрове в раздели, всеки от които има и свое звучно наименование. Първата част на книгата е онасловена „Поезията – материя без химическа формула“. Анжела Димчева пише за различни по нотюрел поети, но обединяващо е естетическото сближение между автор и изследовател. Разделът съдържа рецензии за творби на: Николай Кънчев, Атанас Звездинов, Ахмет Атасой, Георги Константинов, Ангел Симеонов, Албена Фурнаджиева, Ивайло Балабанов, Димитър Васин… В тези анализи са изобразени основни нюанси от цветовото многообразие в съвременната наша поетична галактика.
Във втората част е отделено място за белетристите. Рецензирани са новите книги на: Кирил Топалов, живеещия в Бразилия Илко Минев, Павлина Павлова, Златимир Коларов, Румяна Захариева, Диана Димих, Владислав Кацарски… И тук проличава дарбата на Анжела Димчева да търси обединяващата ги
парадигма, за да зазвучат тези оценъчни размисли като разгадание на толкова разностранни творчески натюрели.
„Холограмите на духа“ разкриват друго амплоа на авторката.
Нейното умение да възвисява своята дарба в сферите на един от най-трудните литературни жанрове – критическата есеистика. Авторката ни кара да заживеем с мечтите и терзанията на Блага Димитрова, Радой Ралин, Любомир Левчев, Борис Христов… Разказаното от Анжела Димчева за тях несъмнено ще обогати портретите им, тъй като е уловила моменти, които разкриват тяхната истинска същност.
„Под лазера на критика“ е творба, където щедростта на думите, с които Анжела Димчева дарява десетките нейни „герои“, говори за наличието на добротворство, срещащо се все по-рядко сред литературните ни среди.
В днешното лишено от човечност и красота време такива книги са ценни и поради тяхната естетическа полифоничност. „Под лазера на критика“, получила Годишната награда на СБП за литературно-критическа книга, съдържа в изобилие и морални градиенти, които имат призванието да съхраняват човешкото в нас. А има ли нещо по-важно от това?!
