БОЯН АНГЕЛОВ

ПОГЛЕДЪТ

Само синият поглед остана,
вплетен в рамката на портрета.
Отстрани, по бюра и дивани,
спят държавните мекерета.
И сънуват как сладичко хрупкат
диво патешко с брюкселско зеле,
и дълбаят бюджетната дупка…
Всеки вече по нещичко взел е.

Всички тези партийни велможи –
от зелени до тъмнолилави –
са съдрали безброен брой кожи
и замръкват все в чужди държави.
Всички тези пишман депутати
се подготвят за нови грабежи.
До мечтаните изборни дати
разтоварват вагони с надежди.

Ясносиният поглед прониза
низостта и страха ни прободе.
От портрета си Левски излиза
да попита безмълвно:
– Народе????