ВЕЛИКДЕН
Тия, които ще дойдат,
няма да са същите.
Няма да гледат подло.
Няма така да се мръщят.
Те ще летят високо –
ангели, херувими!
Боже, построй Живота,
в който горчиво минахме!
Светли деца ще носят
слънцето във очите.
Ала това ще коства
първо да спрем войните.
***
За тук е късно! А за там е рано!
Орляците от мисли са скривалища.
Надеждата – последното пространство!
Надеждата – червено обиталище.
И аз пътувам в малката вселена!
Круизът на живота
ми не свършва.
Морето и вълните са зелени.
Пристанищата ми помахват с кърпа.
Но стават все по-малки, все по-редки.
Събуждат ме с далечните послания.
А рибите размахват
светли перки
и ми изпращат ведри пожелания.
Но аз пътувам, котвата отблъсквам
и я почиствам ревностно от миди.
За там е рано, а за тук е късно!
А хоризонтът в синьото се вижда…
ЛЕТЕЖ
Когато много дълго време
перата влачиш през калта,
не стават вече за летене,
не са удобни за крила.
Изгубваш мисълта за полет
и порива за висина.
И страдаш, безнадеждно болен
от срам за чуждата вина.
* * *
Сам си. И така пристигаш. Винаги си сам.
Под крило на блатна птица. Гол в човешка длан.
Накъдето да поемеш, запомни – оттам
ще се върнеш неизвестен… За да бъдеш сам.
Няма друго. Мъжко семе. Другото е блян.
Има помисли нечисти. А пък ти си сам.
Има завист разпозната. Зло на килограм.
Има пориви лъчисти. Ала ти си сам.
И когато с крехко слово се изправяш прям,
не бъди наивно смешен. Винаги си сам.
Честен ли остана, дързък, забравимо сам,
непонятен, ненадежден… Без петно от срам.
И когато мигне в синьо есенният храм,
ти ще си и груб, и нежен. И горчив, и сам.
МОЛБАТА НА ВОЙНИКА В УКРАЙНА
Как искам да се върна у дома!
Да се завърна жив. Да те обгърна!
Да погребеме думата война.
Как искам пак към теб да се обърна.
Но аз не мога вече. Аз съм тук.
Заринаха ме някъде далече.
Несресан и захвърлен. Необут.
Заспах завинаги съня си вечен.
Големи думи.
Персонаж! Герой!
Не са за мен. Аз исках само.
да бъда жив след онзи грозен бой,
да легна пак до твойто нежно рамо.
Ала не би!
Съдбата не прости!
Неволнико! Ти няма да се върнеш.
Герой ли казват! Не ! Измислен мит.
Децата си ти няма да прегърнеш!
***
Не ме наказвай, Господи, със власт!
Благодаря ти,
че така опази
душата ми от страшния контраст,
лицето ми – от върлите омрази.
Пътеките си извървявах сам,
но не въведох
никого в заблуда.
И предпочетох да остана там,
и резена си да изкарвам трудно.
Не съм развявал чужди знамена.
Не пях във хора
арогантни химни.
Приведен, с изранени колена,
запазих тихо малкото си име.
Дали така съм служил на честта
/на този свят
за кратко сме артисти/
В нечистата арена на властта,
дано с ръце да съм излязъл – чисти.
НЕОБЯСНИМО
За всяка болка има билка!
С божествените си права
Творецът винаги обмисля
една надежда във това.
Създателят е повелител
над драмата, над болестта.
Един флорален странен зрител
в необяснимите неща.
И по спасителната нишка
на синия небесен свод
до всяка болка има билка
и светла форма на живот.