ПИСАТЕЛЯТ ГЕОРГИ ЧАТАЛБАШЕВ ОТПРАЗНУВА 80-ГОДИШНИНАТА СИ
Творческа вечер, посветена на писателя Георги Чаталбашев, се състоя на 20 октомври от в НЧ ”Родопска просвета – 1923”, гр. Девин. Тя бе организирана в навечерието на Деня на народните будители и по случай 80-годишния му юбилей. Отзив и оценка на творчеството му сподели учителят и журналистът Сийка Кетева: „Книгите на Георги Чаталбашев са искрени, проникновени и завладяващи. Мерило за тази моя оценка е желанието ми да ги препрочитам и да откривам нови пластове в повествованието и в художествените образи. Той пише за всички неща, а аз бих добавила и за тайнството, наречено човек, и то нашия човек – родопчанина. Това, което много ми допада, е, че част от прототиповете на героите му са от Родопите – от Смолян, Райково и Девин. Той не ги търси в екзотични страни, а сред бившите си съученици, съседи, близки хора, съграждани. Изключително оригинален е в своята наблюдателност върху човешките характери и проявления. Сам той е сложна личност, затова и персонажите му размишляват, съмняват се в житейския избор, задават си екзистенциални въпроси.”
Георги Чаталбашев е написал само 10 книги, но стойностни, издадени след спечелени конкурси и награди. Той се радва на искрено читателско признание, което пролича от изказванията на някои от присъстващите на вечерта. Те искрено изразиха своето възхищение от таланта на Чаталбашев, но и от неговата нравственост – нарекоха го „чист човек, скромен и дружелюбен”.
Писателят разказа интересни моменти от детствто си и с конкретни примери от своите творби разкри какво място заема Девин в тях. Писателят получи поздравителни адреси от кмета на града Здравко Иванов и от председателя на девинското читалище Снежана Банкатева.
ЕМИЛ ЕНЧЕВ
КРАСОТАТА ТРЯБВА ДА СЕ СЪЗДАВА
Един мой приятел веднъж ми каза,че красотата не трябва да се търси,а да се създава… Тогава много се замислих, защото четях един сатирикон, написан от писателя Георги Чаталбашев. В този писмен сатирикон открих одухотворени пейзажни платна от словесни картини за Родопите. Открих и самотния муфлон, изкачен на върха на скалния рифт, който търсеше слънцето в мъглявата ранна утрин. Открих и по-различен прозаичен изказ, който ми вдъхна доверие в това, че може да има и истинска проза на книжния пазар. Георги Чаталбашев е един прекрасен разказвач, който открива душата си пред читателя, за да им напомни, че и той е един от тях. За да им каже, че животът е такъв, какъвто сам си го направиш.
Аз за първи път в живота си срещнах истинска проза, проза която беше по-различна от възвишените поетични прехласвания. Тази проза беше различна, защото с обикновени думи Георги Чаталбашев ни рисуваше пейзажи от красивата Родопа планина. Слънцестоенето не е контражурно – то е истинско и неподправено. Виждаш зимата с отрупаните от сняг клони на борове и ели, усещаш как под коричката на леда бълбука поточе, което утре или в другия ден ще полее Орфеевото цвете… А то, горкото, е заспало още преди сто години и ще се събуди, за да възроди Балкана… Ето това е пейзажната одухотворена проза на Георги Чаталбашев, чието златно сечение е в мъдростта.
Когато си съпричастен с природата – тогава умееш да рисуваш с думи, както умее да го прави Георги. Притчата за самотния муфлон, който търси слънцето, е метафората за любовта. А любовта е чувство, дадено ни от Бог, Любовта не е случайна дума! Тя е онази тръпка, която бележи зачатията, възраждащи света. Такава е истинската идея в прозата на родопския писател Георги Чаталбашев, който вече е на 40+40 – равно на осемдесет години. Години на творчески подем, в който чрез писане се овекочава родопският характер на хрисимост, трудолюбие и човешка топлота.
И най-вече красотата на Родопа планина, планината на Орфея!