В Деня на независимостта на България се навършиха 102 години от кончината на Патриарха на българската литература. Поменът на гроба на Иван Вазов беше организиран от Националния литературен музей с участието на Съюза на българските писатели. Присъстваха десетки писатели, културни дейци, журналисти, както и музейни работници от къща-музей „Иван Вазов”. Беше отслужена панихида от отец Лъчезар, а думи на признателност произнесоха Атанас Капралов и Боян Ангелов. Актьорът Стефан Додуров прочете стихотворенията на Вазов „Отечество любезно“ и „Моите песни“.

„Ние имаме нужда от обединяващата фигура на Иван Вазов. Някога той е бил министър, депутат от Народната партия. Но сега някой помни ли тези политически факти? Не! Но всички помним творчеството му. Пет години след неговата кончина къщата му е превърната в музей, а тук пристига тази огромна морена, положена на гроба му. В продължение на 18 дни тя е превозвана трудно от шест бивола. На нея е изковано името му и кръста. Всяка година на това място ние се събираме и свеждаме глави в почит. Почти във всеки град има паметници на Вазов, но най-големият негов паметник е издигнат в сърцата на българите“ – каза Атанас Капралов – директор на Националния литературен музей.

Боян Ангелов – председател на Съюза на българските писатели – говори подробно за историческата роля на Иван Вазов: „В общественото съзнание живее творбата, която обединява всички българи. Тази творба е обобщено понятие с името на Иван Вазов. В същото време всеки един от нас в индивидуалното си съзнание пази частица от творчеството на Вазов. Той превърна словото си в слава. Нека не забравяме, че при битката при Одрин нашите войници са рецитирали стихове от „Епопея на забравените“. Той ще остане завинаги в нашите сърца. Вазов е почетен председател и днес на Съюза на българските писатели, неслучайно ние сме горди, че ни наричат Вазовия съюз“.

Анжела Димчева