ПЕЮ БОГДАНОВ
(04.11.1942 – 25.07.2020)
Пею Богданов
ЕКСПРЕСНО КОЛЕДНО ПРОУЧВАНЕ
Месец преди Нова година Дядо Коледа се затвори в компютърната зала на Ледения дворец и започна да преглежда пощата. От производствения комплекс бяха сигнализирали за много нестандартни детски молби, които джуджетата-майстори се затруднявали да изпълнят. Компютърът веднага направи извадка и разпечата някои учудващи за детската възраст желания:
“Мили Дядо Коледа, прати на мама ваучер за топлинна енергия….”, “Скъпи Дядо, донеси ми вместо подарък малко евро за студентската такса на кака…”, “Уважаеми господин Коледа, направи нотариален акт за бабината земя на село…”
Следваха желания за евтин руски газ, за американска подкрепа на реформите, за европейски пенсии и заплати, за замразяване цените на тока и водата, за връзване на разгащената политическата класа… Най-трогателно беше писмото на невръстно момиченце, което молеше Дядо Коледа да запази спестяванията на татко и мама от финансовата криза и от таксите, наложени от финансовото лоби, илюстрирано несръчно от детето като триглава ламя.
И всички тези недетски желания се локализираха в една точка на земното кълбо – държавата България, известна още като земния рай. Малките българчета пренебрегваха кончетата, плюшените мечета,гумените крокодилчета, забавните електронни игри, завладяли таблети и джиесеми, и молеха за нещаизвън логиката на детския свят. Такова чудо се случваше за първи път в многогодишната практика на добрия старец. Дядо Коледа не беше склонен да загуби ценно време в догадки, веднага разпореди да впрегнат в шейната за бързо реагиране най-силните елени, натовари образци от новото производство, целуна Снежанка и полетя на юг. Целта му беше да направи едно експресно предновогодишно проучване и, ако се наложи, в движение да коригира производството.
…Проучвателният екип се приземи сред дълга опашка от тирове, камиони и автобуси, които чакаха пред българската митница. Загубиха цяло денонощие, докато им дойде редът, след като Дядо Коледа не разбра тънкия намек на един блюстител на закона за “експресна” услуга. На дежурното гише поискаха цял поменик от документи: разрешително за внос на играчки, квитанция за платено мито и акцизи плюс данък добавена стойност, декларация за липса на необслужвани кредити, екосертификат за използваните материали и бои; имунизационни карти за елените, записани като впрегатен добитък, поради липса на подходяща графа… Добрият старец си беше взел една магическа пръчица, която незабавно удовлетвори всички изисквания. Малко затруднения създадоха елените, когато трябваше да преминат през локвата за дезинфекция против шап. Въпросът се разреши с малка заплаха, че ще бъдат подменени с роднините им от някой местен резерват, където сами трябва да се пазят от размножилите се безконтролно бракониери. Разправията не остана незабелязана от служебните лица на фирмата-посредник за събиране на съответната такса, които незабавно излязоха от сянката на своя бизнес и оттук нататъкщяха да се превърнат в сенки на Дядо Коледа. Но засега шейната още беше в района на митницата, за която му напомниха няколко мъжаги в работни комбинезони, озовали се на анонимен сигнал за съдържанието на товара. Със завидно усърдие служителите се нахвърлиха върху играчките и започнаха да изтърбушват кукли и мечета, кубчета и гуми на велосипеди, батерии на таблети и електронни игри….
– Къде си скрил дрогата? – ръмжеше като разярена бяла мечка шефът на мъжагите и не пропускаше, уж случайно, да настъпи мантията на стареца и да го блъсне в гърба.
Неочаквано вниманието на проверяващите беше привлечено от избилия под прясната боя на шейната стар надпис: “Дядо Мраз”. Бдителният граничен полицай настоя за пълна идентификация на превозното средство и проверка за пренавити номера. Положението се усложни поради отказ на терминала да предостави данни за бившия и сегашния собственик на шейната.
Свикнал да се бори със злото, Дядо Коледа изведнъж се стъписа пред толкова много радетели на доброто. Не му остана друго, освен да излетис космическа скорост в зимното небе. В последния миг едва успя да избута от шейната някаква мургава Снежанка, току-що излязла от детската възраст, но вече предлагаща специфични услуги с набор от нестандартни игри на водачите от чакащите превозни средства.
По-нататък действието се разви по сценарий на съвременен екшън. Детските градини и училища, които екипът възнамеряваше да посети, се оказаха затворени поради “дървена ваканция”. Проверяващите не можаха да получат смислено обяснение за това нововъведение в образователната система, но пък веднага научиха от излъчванията в ефира, че някакъв маскиран тип на име Коледа е обявен за издирване от Интерпол… В столицата добрият старец успя да се смеси с многолюдна тълпа безработни артисти, дегизирани по спечелена европейска програма за временна заетост като очаквания от децата новогодишен гост.
“Всяко зло за добро!” – въздъхна той, когато други безработни инженери и техници от някакъв научно-изследователски институт, закрит поради структурната реформа, му поправиха безплатно частично оцелелите играчки. Поискаха само една-две за собствените си деца. Разбираемо е защо Дядо Коледа не пусна в ход вълшебната пръчка – хората от сенчестата икономика непрекъснато го следваха по петите, а тях не ги ловеше никакво вълшебство. Опита се да получи информация за потребностите на децата с родители от важна държавна институция, но оттам го отпратиха веднага, след като не можа да покаже удостоверение за чисто минало и за партийна принадлежност. Минавайки през няколко новопостроени мола, Дядо Коледа установи, че хората повече гледат вносните чудесии, отколкото да ги купуват. Едва отвори уста да запита не са ли високи цените на стоките, обявени за промоционални и трябваше да се спасява с бяг от охранители и консултанти, които се щураха между претрупаните стелажи. Все пак успя да заговори няколко деца без родителска опека, но те направо го обвиниха, че не е никакъв Коледа, щом от години не изпълнява детските желания….
Пред очерталия се пълен провал на проучвателната мисия Дядо Коледа реши повече да не рискува с подаръците за децата от нормалните държави и еленовият впряг препусна на север…
И тъй като всеки коледен разказ трябва да има оптимистичен край, а по Коледа стават чудеса, няма да премълчим добрата новина за малките българчета. Оказа се, че една скрита камера, вградена в шейната, е заснела цялото пътуване и след малък монтаж джуджето-рекламен продуцент продало филма на няколкостотин телевизионни канала, при това съвсем евтино. Записът щял да стане гвоздей в новогодишните им програми. Отпродажбите постъпили добри пари, които веднага били преведени в специален дарителски фонд за българските деца. Но тъй като Дядо Коледа държеше на анонимността, специална парламентарна комисия с участието на представители на гражданското общество започна проверка за произхода на парите. Проучването блокира средствата и приключи посред лято, когато цените на играчките падат. Някои вестници побързаха да публикуват интервюта с “очевидци”, които се съмняваха, че парите са “изпрани” в офшорки. Дори настояваха за издирване на мистериозния дарител чрез Интерпол. Проучването замрази сметките, свързани с фирмите за производство и търговия с детски играчки и очерта дългосрочна криза в играчковия бранш.
А българските деца можело да почакат няколко години с коледните подаръци. И без това детството им преминавало в чакане по опашки и улични протести. Важно било всичко да е легитимно и съвсем прозрачно, като Ледения дворец на Дядо Коледа!
