ПЕЮ БОГДАНОВ

       СТАРИ СПОМЕНИ   

През нощта морето пак се втурна към брега

и застена, хванато в скалите.

С дрезгав глас сирената на фара забуча

и подгони с вятъра вълните.

Корабите в залива потеглиха на път

към покоя на вода дълбока;

там, където спомените ще се укротят

и ще сочат вярната посока…

С утрото морето ще утихне и заспи,

върнало се в древното си ложе.

Корабите стари рейдът пак ще приюти,

спомените да не ги тревожат.

           ***                            

ОКОТО НА ЦИКЛОНА

Окото на циклона ги събра:

той – празен рудовоз, покрит с ръжда,

през океана път поел,

за да докаже, че е смел…

Тя – крехка яхта, лебед бял,

от южните морета долетял,

с разкъсани платна и такелаж

последвала красив мираж…

Окото на циклона ги събра –

вълшебен миг,

през който планини вода

ги раздели.

Циклонът беше възмутен,

не щеше да се примири

в окото му да щъкат

разни клечки и трески…

От яд заплака

и окото се изпълни със сълзи…

За миг морето стана по-горчиво, по-солено,

но този феномен

усетиха моряците,

посрещнали на вахта

слънцето на идващия ден.