ШЕДЬОВЪР
На първата и последна Жена…
Моят дом е моя крепост и всичко друго е излишно,
когато съвършената ти прелест в голотата си интимна
изпълва с дивно напрежение възхитената природа,
а тази химия вълшебна усещат дори и дивите животни
онемели в мигове вълшебни на сладостното вцепенение –
още мимолетно малко време трябва,
за да се взривят всички земни и неземни сетива,
съзерцавайки така безсрамно съвършеното ти Тяло,
амфора изящна, изпълнена с грация и музика, магически
възторг – от завист строшено огледалото старинно е,
с красотата на женските си тайнства – ти наказваш…
всички нас-несъвършените и Жените най-вече,
като заклинание магическо, проклятие съдбовно
присъстваш неизменно в моите дни и нощи и
едва ли осъзнаваш, че критерий за шедьовър си за всички,
точно както в естетиката еротична на великия Модилиани…
ОТСЪСТВИЕ
На Боян Ангелов
Понякога отсъствието е по-изразително от излишното и вредно присъствие,
което и комично може да бъде, често извън каноните на предчувствието
за неизбежен апокалипсис, иманентна органика и еманация на съдбовния катарзис,
а колко много грешки, лутания и обрати в търсенията излишни на безсмисленото,
така дълго и мъчително, безкрайно в линеарното безвремие на Смисъла…
Истината е безмилостна – самият ти греши до край в търсене безкрайно
на щастието земно, все така волно и неволно, неизбежно в стил „ва банк“,
въпреки условностите, правилата и нормите човешки в етиката християнска!
И колко драматични обрати на съдбата те повличат безмилостно към бездната
на пропастта зловеща в утробата на греховния ад,
така внезапно зейнала под теб самия, като във филма на ужасите и
как стресиращо е, почти апокалиптично всичко, до което се докосна: разлага се,
разгражда се спонтанно и внезапно те изстрелва мисъл еретична
в орбитите непознати на други, чужди територии, изпълнени
с полуптици, т.е. получовеци, маргинали тъмни и съмнителни,
вегитиращи със сили и разрушителни енергии, отчаяно деструктивни субекти,
и о, Боже справедлив, Чудо дивно: плисна светлина в мрака и ето –
внезапно появи се Земята вечна, грешната Земя: обитаема, жадувана, мечтана,
дивна и колко прелестна е тя в скръбта неописуема, в тъгата си спонтанна,
грешната Земя, в която гост не бил си никога и дори смелост не си имал,
както съновидения и съкровени, горещи мечтания да бъдеш неин обитател,
посветен в прелестните, дивни и неописуеми красоти
и сластта на грехопадението прочистващо и извисяващо в катарзиса на чувствата,
но постигна те и Божието провидение: „Бъди завинаги!“ в хронотопа
на времето безкрайно и необятното пространство, така вечни, необхватни
в съзнанието на посветените и просветените в тайното Познание завинаги!
С присъствието и с интелекта си божествен наказвай свои и чужди –
без милост и сантиментална жалост, без пощада! „Бий, за да те уважават!!!“
Точно сега и тук са времето и мястото, в което като триумфатор
можеш да пристъпиш гордо в този вечен атриум- древен и свещен,
всички победители приел възторжено и в щастието посветил завинаги!
Толкоз непознати светове, мистични тайни и спонтанни изблици
на радостна хармония, симетрия щастлива със себе си,
с природата и с другите – приятели и врагове омразни,
симетрията романтична, така неистово жадувана, спотанна и внезапна
след толкоз дълго търсене и то така мъчително, безкрайно,
и въпреки суровите забрани, запретни зони, догми и канони, постулати,
заповеди предпоследни и настолни, буквално е типичната казарма
от горещата носталгия по соца мелодраматичен от вчера,
днес и утре и завинаги, наистина завинаги… увенчана
с романтичните и безумно глупавите, едноизмерните пристрастия,
емоциите, така подвластни на настроенията внезапни и моментни
в невероятните и непредсказуеми обрати в името на мимолетното си,
тъжно и жалко съществуване, наситено с комплексите на семплите емоции,
така строги субективни, до безумие априори скръбни и то все егоцентрично,
болезнено нарцистично – винаги в името на благоденствието и щастието свое!!!
Отново бесовете на отсъствието обземат те внезапно като мрак зловещ,
обсебват същността и чувствата и мислите ми горди и все пак – оставаш тук завинаги,
сам в агонията своя на личното пространство свещено и неприкосновено,
свободата и новите посоки на мислене и поведение на успешното величие,
избираш отново пред всички ценности, които предлагаше животът
неподвластен за всички произтичащи промени и следствия от грешки неразумни,
заклинания, проклятия, обрати на съдбата в трагичната и същност,
заложени във всяко мъдро начинание, издигнало съзнанието странно,
до невероятните догадки на величието и безсмъртието в Красотата,
която дори и късно, безпричинно отново ще спаси от зловеща гибел
Земята грешна и Света навеки и завинаги обречен!
КРАСОТАТА НА МЪЛЧАНИЕТО
На Петко Братинов
Мълчанието е по-силно от всички думи взети заедно,
но красивото и умно мълчание, зад което се крият
много неизказани мисли и невероятни догадки,
за които дори не подозираме, камо ли да проумеем
с обикновените си, прости сетива и това семпло и
грозно, до тотална скръб болезнено, мъчително,
тривиално до баналност нонсенс мислене!
СВЕТЛИК
На Красимир Бачков
Убийте ме, защото постоянно и до болка аз желаех невъзможното –
с всички да бъда добър – познати, непознати, врагове и приятели,
но те взеха, че ме нападнаха: най-напред откраднаха обувките
ми, а толкоз исках да бъда добър, но те взеха, че откраднаха
дрехите ми, аз все пак и въпреки всичко исках да бъда добър,
но те взеха, че посегнаха на мечтите ми – непростимо… и
когато в наглостта и безочието си, стигнаха и до Вярата ми,
аз си казах: Смъртта не е за предпочитане, нито е изход
за оцеляване, аз все пак да се погрижа за душата си и нека
Бог прости на грешниците, които не знаят какво вършат…!
МИСИЯ
На Христо Славов
Твоята мисия специална е, съдържа една единствена цел и тя е –
да раздаваш всеотдайно, безусловно красота и доброта, емпатия
да превръщаш нещастието в щастие, в радост болката,
да откриваш новите пространства на Духа и красотата
на обикновените и тривиалните, баналните до болка неща,
смислите действителни и ценностите фалшиви в същността си
и в лъжливата природа на екзистенцията мнима на грешната Земя,
и винаги готов си за подвизи в името човешко, битка след битка, но ето
с прости чудеса демаскираш измамните блаженства
в ритъма на дните и извисените помисли и страсти,
скръбта с един замах така завидно аристократично
премахваш… и мъката по душите и лицата човешки измиваш,
докосваш болката с билето и благословията на изцелението вечно…!
АРТИСТИЧНИ ИНВЕНЦИИ
На Пламен Панчев
Когато нещо се прави с много Любов, то се естетизира,
дава прекрасните плодове на прелестните, дивни
плътски форми и еманацията на Духа непостижим,
и всички артистични инвенции имат своето решаващо значение,
но защо ли става все по-трудно да се забавляваш единствено
и само с наличните неща около самия теб и в теб самия…
красиви като слънцето абитуриентки, момичета загадъчни
и дивни, екзотични жени в неспиращото вечно забавление,
неподражаемо в своята екзотика и великото чувство да
бъдеш винаги над нещата в сложните, рискови игри,
усетът да бъдеш победител, защото за такъв роден си,
тези чувства невероятни и прекрасни завинаги остават
в този стар и нов и вечно грешен свят на грешната Земя,
за нищо ти не съжалявай, защото точно там – на запад,
в залеза на слънцето прекрасно е раят,
вечно търсен и непостигнат като мираж жадуван…
ТОПЛИТЕ ЕСЕННИ ХЪЛМОВЕ
На Албена Фурнаджиева
Така много напомнят прекрасни женски гърди и девическа
плът, в която искаш да се потопиш и утолиш жаждата и глада си
нечовешки, да изплачеш болките на своите вечни драми и нещастия,
да потърсиш лек в душата непорочна и греховете свои да изповядаш
и, ако наистина има Любов – да постигнеш тази божествена хармония
на тялото и Духа и с Божия благослов, и нека бъдат завинаги една Душа
в две тела, така, както винаги било е в твоите мечтания съкровени…
ПЪРТИНА В СНЕГА
На Петър Анастасов
Това е най-романтичната зима от сто години насам,
защото всичко е снежнобяло и студът придава мъжки чар
на женското време, което предразполага към освободен секс,
еротика смела и истинска, романтична любов,
към философски размисли и всякакви други видове
забавления – разходка в гората и лирически отстъпления, отклонения
от узаконения нравствен ред и порядък, брожения по актуални
теми и голи женски тела, възторженост и катарзисна инверсия,
грандиозно извисяване, космополитност на мисълта и поведението,
неотразимата енергия пренаситила е аурата на Демиурга девиантен
от алкохол и дивни, екзотични гледки и най-вече от скритите и явни
тайнства и прелести на екзотичната пъртина в снега – възможно
най-романтичната линия в хоризонта на сладострастното очакване,
защото най-сладки са правилата, които нарушаваме…
ИЗКУСТВОТО Е ВЕЧНОСТ
На Даниела и Паоло Бонетто
Колко е лесно и трудно е да бъдем заедно, в една и съща
кауза, от която зависи бъдещето ни, но сега тръпките
побиват тялото ми с бързината на хиена, така е болно
и адски напрегнато, че очакванията са съкрушително
негативни, а ти очакваш все още ласките на другия,
когото аз мразя с дива и грозна, неистова и свирепа омраза,
това го прави по-привлекателен за теб самата – въпрос на вкус и
избор по друга ценностна система – да бъде твоят избор
свещен и предпоследен, а може би… последен!
И БОГ БЛАГОСЛОВИ ЛУДИТЕ И ДЕЦАТА
На Петко Каневски
Предимство сигурно днес е да си с девиантно поведение
и мислене специално – не по правилата, но за какво са
всички тези правила, ако не, за да се нарушават.
НОСТАЛГИЧНО
На Тодор Каракашев
Винаги ми е харесвала тази стара, типично натурална
Кръчма – с дъх на артистичен алкохол, истини изстрадани и
тихи, нежни търсения в Мирозданието необятно,
катарзиси внезапни и пориви възторжени по други светове,
измислени и от истините вечни много по-красиви,
романтични, така удивителни артистични и фриволни мечтания,
за които прегради няма и всички условности са преодолени,
о, тез безгранични фриволности, емоционални,
тез прекрасни изпълнения на небесни инструменти,
безбожно извисени в синевата необятна,
прекрасни времена от емоции и извисявания създадени
от възходи и падения на страховити катаклизми…
ОТ ЛУДОГОРИЕТО ДО РОДОПИТЕ…
На Тодор Згуров
Колко трудно, бавно, мъчително се сбъдват мечтите ни,
когато зараждат се и съзряват в самата младост,
но кой от нас иска да бъде скитник самотен,
залутан сред звездите, където възможен е
съдбовният разговор с Боговете,
да разговаряш със самите звезди – красиво
и екзотично е, но все по-малко остават мечтателите,
комерсиално е времето, наистина точно днес,
сега и тук, не е време и място за поезия…
покрили в романтика нежна чувствата свои
и чуждите мисли, няма кой да променя нещата
драстично, радикално, за последно,
в съзнанието и в поведението, в реалните и в другите,
всички вълшебни и приказни пространства,…
както във времето по часовник…
и в другото, ирационалното време, в природата и
в същността на съществуването трудно и сложно,
такова, каквото е в лабиринтите тъмни на душите ни,
за да бъдем готови да превърнем всичко в изкуство –
голямо изкуство на говоренето и случването, на
чудесата невидими и невероятни, на търсенето вечно,
непрестанно – на себе си и своя личен свят,
дори и на другите, подир мечтите зареяни
в проекциите на спомена и надеждата,
колко трудно се достига до съкровеното
вътре в душите и в телата на хората…
как мъчително съзрява новото,
от което сме тръгнали и към което
вечно и завинаги се завръщаме,…
неусетно, внезапно и бавно звездите умират,
както в странните приказки – романтични и стари,
а лъчите на Слънцето светят все по-тихо и тъжно,
драматично угасват мечтите в разкоша от спомени странни,
там където били сме, ще бъдем отново приети,
дори от Съдбата ни щедра, поласкани или поругани,
и ще светят отново звездите над нас и в душите ни,
грешните – и може би само Слънцето ще се радва
на тази звездна съдба, толкоз небесна, сияйна,
колкото огромна и красива детска мечта,
колко дълго, може би до новото ВРЕМЕ
и избора на нови мечти и надежди…
безкрайно дълго ще очакваме сбъдването
на екзотичните си мечтания и сънища романтични…,
нали все пак Човек е толкоз голям,
колкото големи са и МЕЧТИТЕ му…
ОЦЕЛЯВАНЕ
На Владимир Зарев
Тези странни капризи на времето чувствително
и така удивително чувствено,
които никога не бях толкоз болезнено усещал,
точно както днес, не зная защо се получиха други
възможни и невероятни самопризнания,
като жесток вид Самосъд,
но какво по-добро нещо от това,
с което ще тръгна към всички и всичко
да обговарям нещата така,
както мога и искам и самите вие желаете…
хляб и зрелища, зрелища и хляб
по Виа де ла Росса – още един Грешник,
когото ще съдите с тази до болка осъзната
неистова, нечовешка дива и грозна омраза,
защото осъзнава тълпата, че всички те-персонално
по-грешни от него са, но непростимо е да понесеш
и пощадиш таланта, красотата и смелостта на другостта,
извървяла Пътя от „осанна“ до „разпни го”…
И какво ли ще остане след нас самите,
когато настъпят другите времена,
на другите алтернативи, пространства и измерения,
в широчина, дълбочина и вяра, скръб и безвремие…
вероятно човек трябва да бъде подготвен
за всички възможни изходи –добри и лоши,
трагични и комични, гротескови, фарсови,
и като в проклятието-все да се заричаш
да започнат новите чудеса в нещата наоколо
и вътре в теб самия, времето на промяната… тази нова
душевност за нови хоризонти и измерения,
всички ние позитивно да мислим,
защото не всичко в своята еволюция – предпоследно е,
но, попадайки в тези странни ситуации,
да помислим също за изходи и
спасение на душите си,
защото всичко на този свят се заплаща –
дори неуловимата мисъл,
след която трябва да търсим доброто и злото,
дори всяко желание, независимо
какво е то – добро или лошо,
всеки повик на Душата и Плътта,
за която мечтаем и за всичко останало…
ЦЕННОСТИТЕ
На Огнян Сапарев
Те са навсякъде около нас и в нас самите са,
стига да имаш усет за тях,
винаги са по-добрите неща,
от които имаме нуждата в даден момент,
притежават и силата, и енергията на другостта,
за която не се и замисляме
колко време е необходимо,
за да разгадаем тези странни алгоритми,
пренаселен е светът ни от амортизирани думи,
идиоматични идиотизми и смисли, и всъщност
всичко ново е добре забравено старо,
но до кога трябва да очакваме ЧУДОТО…
то се появява в най-невероятния момент,
точно така-внезапно, като провидение мистично,
когато най-малко го очакваш и
не търсиш други модели на поведение и
алтернативи за оцеляване в тази
странна градина на житейската философия…
и благословен храм за нежни,
артистични и копнеещи, романтични и
одухотворени души… и Чудото няма забрава.