СУХОТО МОКРО МОРЕ

На Евгени Манчев

Дъждът вали и мокри морето.

Водата му е солена и суха.

Рибите плачат…

То затова е солено.

Техните сълзи също са сухи.

Хората нямат мечти.

От лодки с въдици риби ловят.

КРАЯТ НА ГРЪЦКАТА МИТОЛОГИЯ

Намериха Нептун удавен.

Тризъбецът му – ръждясал, изкривен, пречупен

като сабята на две строшена на хаджи Димитър.

Посейдон ли бе неговото друго име…

Морето е без цар. Русалките и те удавени.

Нали с хриле дишаха…

Какво ставаше с живота под водата

в моретата и океаните?

В реките всичко бе нормално.

И в потоците и ручеите.

Но животът в голямата вода бе мъртъв.

Солта ли бе виновна?

Сухоземните и земноводните

ли сториха това?

Лодкарят Харон чакаше да ги превози.

Но мъртвият бог и русалките не знаеха,

че пари изобщо съществуват.

Парите бяха измислени от хората.

Но не можеше никой без монета

да премине през реката Лета.

А в реката на мъртвите живот кипеше.

Ловяха риба там и раци.

Стръвта само бе странна…

Гонеха рибарите, но

те показваха риболовните билети.

Всичко бе законно.

Хадес също бе мъртъв.

Това бе непонятно.

Богът на мъртвите бе мъртъв.

Неразбираемо…

Цялата гръцка митология се сриваше.

Оттам и римската…

Останалите живи богове, богини недоумяваха.

Нали бяха уж безсмъртни.

Дали и самите те щяха да загинат?

Тези въпроси ги вълнуваха.

Касандра я нямаше да пророкува.

………………………………………………………………………….

Само Зевс не умираше… Остаряваше и се мумифицираше.

***

На Йордан Кръчмаров

Спомни си, Господи!

С мойта риза бе облечен,

когато Те разпнаха.

А Ти в ада ме пращаш.

Помилуй! Помилуй…

Като митаря те моля.

Грешен съм. Но нали

за нас възкръсна – за тези,

които си давахме ризите.

Само тя остана в гроба Ти – празния.

След години парчетата

от кръста купуваха,

но никой не си спомни за ризата.

ТОКСИНИ

Токсичен срам изпитвам.

Отрицателна емоция е радостта ми.

Опитват се да оперират и моята съвест.

Казват, че е като апендикс

и трябвало да се премахне.

Била нещо като рудимент.

Остатък от отминали епохи,

ненужна днес.

Формално искат моя подпис за съгласие.

Такава била процедурата.

Не съм съгласен.

Не подписах.

СПОМЕН І

Тя дойде със младостта си в късната ми есен.

Държах последните останки от страстта.

Тя ги взе!

Достолепно!

Насън ли е било,

мечтал ли съм,

или се беше случило?

Не знам! Сега посред зимата ми…

Но спомням си…

СПОМЕН ІІ

Тя ме завладя във младостта ми

със знойното си лято.

Казваха презряла хубавица

и ни гледаха подигравателно,

ала любовта ни ги загърби.

Дълго щастливи бяхме.

Сега сме разделени.

Тя е в небитието.

А аз си спомням…