ПЕТЪР СТОЙКОВ НА 70 ГОДИНИ

Петър Костадинов Стойков е роден през 1954 г. на Петровден. Живее във Варна. Учил е в Механотехникум и Висше военноморско училище „Никола Вапцаров“ – специалност „Морско корабоводене“. Ходил е в светѝте места в Йерусалим и Витлеем, т.е. е хаджия. Бил е и в Рим и Ватикана, но не е видял папата. Работил е в Строителен и технически флот, в Института по рибни ресурси и в Параходство „Български морски флот. В момента е пенсионер. Харесва водата и в трите ѝ агрегатни състояния. В момента е пенсионер. Публикувал е в алманах „Света гора“ , списание „Знаци“ , сборника „Поетите, времената, традициите“, списание „Български есперантист“, вестник „КИЛ“, списание „Море“, вестник „Словото днес“ и др.. Автор е на стихосбирките: „Поискай ми звезда…“ /2001/, „Добро утро, вечер“ /2007/, „Вик от статива“ /2009/ и „Червената бяла река. Избрани стихове“ /2009/, на хумористичната книга „Глътки първак“ – шеговити морски истории /2011/,  на документалната книга „Моят Вапцаров“ – малко известни факти, документи, свидетелства и коренно противоположни мнения за личността и делото на Вапцаров /2019/ и на електронната книга „Уморени сънища“. Рисува, но определя себе си не като художник, а като цветонаредител.

1.

АЗ

Аз бях, който видях.
И другите бяха,
но те не видяха.
Аз бях и разбрах.
Те се изсмяха.

2.

***

И със смокини
вино пих…
Бе толкоз
южно…
Не се опих.
Не беше нужно.

3.

КЕСТЕНИ

Пак цъфнаха кестените.
И напомнят за теб.
Отдавна беше любовта ни.
Вече обичам друга.
……………………………………..
А навсякъде кестени …
Непроходима гора…

4.

ЛЮБОВТА И СЪНИЩАТА

Мъчих се да те забравя.
Но сънищата ми те помнят.
И се събуждах…
Животът продължаваше.
Очаквах нощите,
за да сънувам теб,
в която влюбен бях.
Сънищата водеха към никъде.
Не можех да ТИ простя,
че те обичах.
Но мазохистично исках да сънувам.
Алцхаймер. Как искам
тази болест на Алцхаймер…

Та ти бе толкоз самовлюбена…
Да ти простя ли?
И да престана да сънувам.

5.

***

Обичах!
Изгорях.
Станах
прах
във урна.
…
Тогава
ме прегърна.

6.

АКРОСТИХ ЗА МАРИЕЛА

Мигом се обърна.

Аз ли бях зад теб?

Радост.

И се втурна.

Ето.

Лято е.

А и морето е до нас.

7.

***

                                                             Княз Борис сваля

                                                             от трона сина си

                                                             Владимир и го ослепява

Владимир – Расате

крещеше: „Тате, тате!“

Но княз Борис – Михаил

се беше скрил,

за да не вижда

и не чува.

А Расате

никога не

рече вече

тате.

8.

***

Станах просяк,
но ще прося за другите.
За тези, които нямат,
за гладните, бедните, бездомните.
И ще почувствам
унижението.
Ако е унижение
да просиш.
Ще прося
официално облечен.
С вратовръзка,
с костюм,
като че ли отивам
на прием
или на бал.
Ще застана
пред църквата
до другите просяци.
Или до подлеза,
но не до
фалшивите просяци.
И после всичко
пуснато
в моята паничка
ще им дам.
Ще дам
и от себе си.

9.

***

Влюбих се в любовта.

И тя се влюби в мен

да те обичам

вместо нея.

Ти си любовта,

а твойто име – Мариела.