МОНОЛОГ НА МОМЧЕТО КОЕТО ЛЕВСКИ УБИ*
-Аз му простих.
Той не можа да си прости.
Тогава не разбирах и
някак всичко стана
изведнъж и ненадейно.
После на небето ми обясниха
и ангелите ме настаниха в рая.
Не заслужавах, но
Бог каза, че така трябва.
Добре е в рая. Тук е хубаво.
Кой знае още колко години
щях да бъхтя за чорбаджията.
След време и Левски дойде.
Да, в рая дойде. Нима сте се съмнявали!?
Срещнахме се, съжали и се разплака.
Вече го разбирам. Трябвало е да ме убие.
Но защо никога не чувам
името си по чествания
и вечерни проверки?
Нали и аз умрях
за свободата на България.
––––––––––––––––––––––-
*Левски е бил принуден от обстоятелствата да убие слугата на Денчо Халача за което съжалява до края на живота си.
СПОМЕН І
Тя дойде с младостта си в късната ми есен.
Държах последните останки от страстта.
Тя ги взе!
Достолепно!
Насън ли е било,
мечтал ли съм,
или се беше случило?
Не знам! Сега посред зимата ми…
Но спомням си…
СПОМЕН ІІ
Тя ме завладя във младостта ми
със знойното си лято.
Казваха презряла хубавица
и ни гледаха подигравателно,
ала любовта ни ги загърби.
Дълго щастливи бяхме.
Сега сме разделени.
Тя е в небитието.
А аз си спомням…
***
На Йордан Кръчмаров
Спомни си, Господи!
С моята риза бе облечен,
когато Те разпнаха.
А Ти в ада ме пращаш.
Помилуй! Помилуй…
Като митаря те моля.
Грешен съм. Но нали
за нас възкръсна – за тези
които си давахме ризите.
Само тя остана в гроба Ти – празния.
След години парчетата
от кръста купуваха,
но никой не си спомни за ризата.
***
Сглобка от чужди стихове
Много малки смърти преживя.
Не бай Георги –
ти имаш тъжни рамене.
Дано синът ти ходи още по водата.
А щастието…
Щастието е да бъдеш нежна
и след седем сутринта.
СУХОТО МОКРО МОРЕ
На Евгени Манчев
Дъждът вали и мокри морето.
Водата му е солена и суха.
Рибите плачат…
То затова е солено.
Техните сълзи също са сухи.
Хората нямат мечти.
От лодки с въдици риби ловят.
***
На Мариела
В какъв етюд участвам?
Пиесата на собствения си живот играя.
Това го нямаше в сценария…
Режисьорът го добави.
Аз само изпълнявам ролята.
Такава е халтурата
и аз съм някъде в миманса.
Но това не е пиеса,
а животът ми.
Време е да се намеся.
Да стана сценарист, режисьор
и главната роля да е моя.
Няма да има второ представление.
- 04. 2019 г. Велика събота
гр. Варна
ГОДЕЖЕН ПРЪСТЕН
Благодаря, че ми отказа…
Задължен бях да ти предложа…
Поза…
Обичам ли те всъщност?
