ТРЕЖОЖНИ ГЪЛЪБИ ЛЕТЯТ НАД ВРАЦА
В памет на невинно загиналите врачани от бомбардировките на американската авиация през януари 1944г., при която загиват 145 мирни граждани, ранените са над 150, 450 са разрушените сгради и жилища. Нанесени са огромни материални щети. Градът потъва в кървав ад и скръб
Балканът и до днес за тях ридае тихо,
пази спомен за един кошмар и ад –
за бомбите над миротворна Враца,
за гибел на врачани, гибел на любимият им град.
Врачани… Топли и хуманни хора
с любов създавали блага, деца…
Но кой им прати тежката прокоба
да гинат миротворни без вина?
Откъм небесна висота дошла
нечаканата участ тежка
за бяла Враца радост, не,
а огън, стонове и скръб човешка.
И чувствам със сърцето си врачани:
окървавили белите пътеки на града,
изпращат дни и нощи умълчани
с тревожни погледи към нас…
И чак до днес до нас долитат мъката им вечна,
печалният им вик, и стон, и плач.
Каква злина ти сторихме, Америко далечна,
та ни отвръщаш с бомби, с огън и злобата си на палач?
Кръжат душите им като гълъби из синевата,
кръжат с простреляните си крила,
с послания към всички живи по земята
да няма никога и никъде война.
Летят, кръжат погиналите в небесата,
но знам, не ще останат вечно там в запас
Душите им ще слязат тихо на земята
да бродят живи като гълъбите между нас.