***

На баща ми

Защо дойде в среднощния ми сън…Защо?

Стоиш на портата като неканен гост…

Нали…нали това е родният ни дом,

В който ти живя, твори, блага създаде

И мълчаливо тръгна към небето….

И не заключи тихата си стая,

В която моя жизнен път ще изживея…

Идваш сам… Къде е мама?

Господ ли я задържа?

Аз искам да ви виждам двама, двама,

Както някога…В слънчев пек и в дъжда.

Ела сега…Ела към мене…

Тази нощ… колко ли ще продължи?

Гледаш ме… стъписан, умълчан…

Добре… Влез в двора, толкова сънуван и  мечтан.

Огледай всичко… и чешмата, и асмата, и ореха стар…

Влез в обора, виж и коня,

Алестия твой другар…

Навярно ще останеш до зори… И тихо пак ще си отидеш,

Както не очаквано дойде… добре…

Но моля те… Ела и друга нощ… Ела….

И мама, моля ти се…Милата ми мама доведи!..

20 април 2018