ПЕТЪР ГЕОРГИЕВ РЕЙ ПРЕДСТАВИ „ГВОЗДЕИ КРЪСТНИ“ В ДОМ ДОРА ГАБЕ
„Гвоздеи кръстни“ е изящно томче с философска поезия, издадено от „Български писател“ (2024). Книгата представлява второ, преработено издание на поезията на Петър Георгиев Рей, един мултижанров творец – актьор, писател, художник. От 33 години той живее и работи в Канада, но често се връща в родината. През 2023 г. Рей представи космически абстракционизъм чрез свои самостоятелни изложби в София, Пловдив и Бургас.
На 17 октомври 2024 г. в музейното пространство „Дом Дора Габе“ се състоя премиерата на томчето. Събитието се водеше от Боян Ангелов – председател на СБП и директор на издателство „Български писател“. В словото си той акцентира на предговора към книгата, написан от Владимир Свинтила, който дава висока оценка на Рей като творец: „Владимир Свинтила е написал изключителни думи за книгата на Рей, а той беше човек, който не хвърляше думите си на вятъра. Той беше изключителен естет и ерудит, аристократ на духа, великолепен преводач на сонетите на Шекспир… Книгата на Рей е модерна като същност и съдържание. Тя притежава всички качества на една свободна интелектуална личност, която отдавна е премахнала бариерите между изкуствата и живее свободно като птица в пространството на естетиката“.
За стила и посланията на автора говори Анжела Димчева: „Болката е изворът, избухването, водопадът на креативната енергия, която движи духа, мисълта и тялото на всеки, оцветил живота си с изкуство. Знаците, с които поезията изобразява любовта и смъртта, не са само букви. Те са потъване в невидимо измерение. Изкуството е форма на хипноза – един магичен хоризонт, мамещ и обричащ. Истинският поет не играе роля – той намира пристан в светлината на поезията. „Гвоздеи кръстни“ е откровение, въздишка и надежда. Читателят ще открие в словесната тъкан следните метафорични мисли:
Раздробявам времето на изгреви и залези.
С шепи загребвам вода от кея на сълзите.
Изтърсвам вътрешните джобове
за някой приятен спомен…
Поетът не просто описва картини: лирическият говорител пренася видимото в собствената си психическа настройка и облагородява баналното природно явление, идентифицирайки се с него. Такава ситуация ще видим в стихотворението „Ръми“:
За кой ли ден вече,
градът е разплакан
и дълбоките процепи
от дългата суша
жадно пият сълзите му.
За кой ли ден
градът е разплакан
от болезнените процепи
на самотата.
17.12.1991
На моменти срещаме колебания, съмнения, болезнени откровения, самообвинения. Няма самодоволство, нито опит за превъзходство. Особено характерно е стихотворението „Насаме“, в което има двама персонажи: авторът и неговата съвест. В диалогичност те произнасят една истина, която вероятно всеки от нас крие. А тя се заключава в егото и неговата променлива светлина.
Петър Георгиев Рей се интересува от общочовешки и философски теми. Напр.: накъде отвежда илюзията, която ние си мислим, че е правилният път? Защо Ангелът на любовта внезапно идва и внезапно изчезва? Каква е везната между желанията и оправданията? И защо осъществените желания всъщност ни унищожават? Тази поезия не е плакатна, нито естрадна… Поезията на Рей е мисловен ребус, един лабиринт, в който читателят потъва и се връща отново и отново, за да разгадае кодовете по пътя на битието си… В тази малка, но изящна книга ще прочетем най-късото стихотворение за нашата родина, при това написано на една съкровена за всеки българин дата – 19 февруари:
БЪЛГАРИЯ
Мъка…
19.02.1993
Основната част на презентацията на книгата включваше авторски рецитал, в който Рей прочете десетина стихотворения от книгата и осветли поводите за написването на някои от тях. „Мигът, в който ние преодоляваме своите страхове и колебания, е първата стъпка към осъществяването на нашите желания. Написах тези стихове между 1991 г. и 1996 г. И спрях. Поетът има период в живота си, когато поезията извира от него. Този период е най-истинският… Казал съм всичко тогава. Но стихът при мене премина в проза – стихотворението „Пясъци“ беше мостът към моя пръв роман“ – каза Петър Георгиев Рей.
Биография
Петър Георгиев Рей е роден през 1963 г. в Перник. През 1987 г. завършва ВИТИЗ, актьорско майсторство. Играе две години във Врачанския театър. През 1989 получава Втора награда на Националния преглед за драма и театър, за ролята на Лило, в пиесата „Суматоха“ на Йордан Радичков (реж: Б. Харалампиева). През 1991 г. емигрира в Канада. Там написва стихосбирката „Гвоздеи Кръстни“ и романите „Мислителят или Насаме с един живял“, „Пътят“ и „Планината“. Също и пиесата „Светлината, която мами“. През 1999 г. започва да рисува. Оттогава досега е участвал в повече от 50 индивидуални и групови изложби в Канада, САЩ, България, Франция.