Петър Алипиев Пашанков
(14.ІІІ.1930 – 11.ІІ.1999)
Роден в с. Босилково, Русенско. Кръстен Пашанко Пеев, но на зряла възраст го променя на Петър Алипиев. Учи в Бяла и Русе. Бил е литературен редактор в Радио София, а от 1963 г. до смъртта си живее и твори във Варна. Работил е като редактор в държавно издателство „Георги Бакалов“. Автор на множество преводи на поети като Александър Пушкин, Алексей Колцов, Николай Заболоцки, Николай Рубцов, Шандор Петьофи, Николаус Ленау и др. Стихове на Алипиев са превеждани на почти всички европейски езици.
Издадени книги: “Лирика” (1961, 1966, 1972, 1980, 1985, 1989, 1996, 2000), “Дъжд през юли” (1990), “Без малко Тиртей” (1992), „Българска поезия“ (1994), „Стихове ; Преводи“ (1997), “Лирика ; Проза ; Преводи. Избрани произведения” (2005).
ЛИСИЧЕ
Такава безпределна синева
май месец тука не познава.
Косачи крачат в меката трева.
Под облаците паяжина плава.
Дъхти на гюзум слънчевия ден.
Потръпва лайката, белее.
Един щурец, като листо зелен,
виси на сламчица и пее.
Сред тая вечна, мила чистота
и в тоя рядък миг, когато
светът е цял изпълнен с доброта,
с опалови отблясъци и злато –
косач, изправил чорлава глава,
изплашил пеещо до него птиче,
със вик работниците призова:
– У-ууу… насам, открих лисиче!…
И всички бързо, на табун голям,
нарамили коси и дълги вили,
се втурнаха след миг натам,
звяр в храстите и в себе си открили.
И тичаха, и викаха: “Бий, дръж” –
доде лисичето застена.
С коравите си пръсти дребен мъж
го тури мъртво до купена.
И легна то далече от света
в сеното също като живо.
Кадънки пееха във утринта
и се ухажваха щастливо.
Звънеше горе синият простор.
Летяха пухчетата бели.
И хората, с доскоро мътен взор,
стояха там, глави навели.
ЮЖНИЯТ ПОЛЪХ
В началото започна шеговито –
оръфа леко покривния сняг,
стопи дерето, с тънък лед покрито,
и стигна до прозореца ми чак.
И зазвъняха капка подир капка.
Всепобеждаващият негов дъх
тури една голяма черна шапка
отсреща, на самия връх.
И от чукари, още заледени,
от припеци, от урви, под леда
затича по безкрайни бели вени
най-чистата, най-хубава вода.
И необгледната земя с обвити
във пара равнини, гори и свод,
задиша със гърдите си открити
пречистения свой живот.
И в тоз живот, плътта във който вика,
на полъха лицето си открил,
изпитах аз измамата велика,
че само преди час съм се родил.