ПЕТКО КАНЕВСКИ: САМО ЧРЕЗ ЛЮБОВ МОЖЕ ДА СЕ ПИШЕ И ЧЕТЕ ИСТИНСКОТО ЕВАНГЕЛИЕ НА СПАСЕНИЕТО

Дълго подготвяният ни за Божествения преход народ отново ще оплоди  човешката раса, но сега с много повече любов

Поетът-публицист Петко Каневски от Димитровград е един от най-големите наши радетели на националната ни свяст, на уникалната ни култура, на паметта българска, която буди и освещава чрез слово. И то с една небивала искреност, с блага милост, но и с непоколебима строгост. Дълго работи като директор на Градска библиотека „Пеньо Пенев“, председател е на Дружеството на писателите „Пеньо Пенев” и на ГС „Приятели на Русия и православния свят”- Димитровград. Автор е на 6 поетични книги: „Виж луната”; „Живот на кредит”; „Звездни вулкани”; „Горе ръцете”; „Опасно честно”. Както и на сборника с фейлетони „Писма до дядо ми”. Член е на СБП. Стиховете му са превеждани на руски, полски, унгарски и румънски езици. Носител е на Националната литературна награда „Пеньо Пенев” /2016 г./. Наскоро навърши 70 години. Ознаменува юбилея си с поетичната книга „Увеличи шрифта на любовта”. В нея той разтълмява тайната на вечната любов, която е неотменна и неотминаваща, защото не свършва и винаги предстои, формира, моделира, променя типографията на света. Затова все повече прораства, изкласява и свети все по-ярко с огромния си бял шрифт. А тънкият ѝ щит става все по-силен, топлото ѝ обаяние дава път, устремява същностното в нас към вечния ни небесен дом.Тръгва от смълчания любовен огън, бленуващ и будуващ в самите нас, от светлоносното постоянство на верността, на служенето на доброто… И най-вече от късната любов, доказваща, че тя продължава и след живота като процес на най-истинското опознаване и общуване между душите. Защото тя, която е „неръкотворна черква”, в материята не може изцяло да засити жаждата ни за светост, а по-скоро е безкрайно ненаситна наркотична абстиненция. Но когато я възприемаме като вечна духовна наслада, когато отразяваме себе си чрез нейния свят огън във всичко друго, в целия всемир, започваме все повече да го разпалваме, умножаваме, да увеличаваме белия ѝ шрифт.

– Петко, роден си в деня, когато се е родил  Васил Левски. Какво смяташ, че ви свързва?

– Отговарям чрез великия Шандор Петьофи:

„Две неща ми трябват на земята,

те са любовта и свободата.

Жертвал бих живота безвъзвратно за любов.

Любовта да дам за свободата съм готов!“

– Стои ли жертвоготовната ни нагласа в основата и на по-доброто ни бъдеще?

– Подобна нагласа е имагинерна величина. И като извънредно пребиваване в Духа, тя не ни е необходима. Считам, че стремежът ни за по-добро бъдеще трябва да бъде агрегатното състояние на всеки един българин.

– Затова ли Иисус казва, че който иска да спаси живота си, ще го загуби; но който загуби живота си заради Него и Евангелието, ще го спаси“?

– Самата Библия – древният човешки пътеводител – дава отговора: „Истина, Истина ви казвам; ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако умре, принася много плод.“ /Йоан 12: 24/.

– Не е ли и служението вид „жертва“ – да станем „други“, така както Бог стана човек, както стана от дух – плът, от цар – слуга?

– Убеден съм, че в Новата ера на Зеления водолей и в квантовия преход неминуемо ще се появи  духовният генератор във всеки от нас, и тези на пръв поглед метафизични  проявления ще бъдат нещо толкова естествено, че дори няма да бъдат екзотични, паранормални явления. Напротив, това ще бъде нещо повече от естествено.

– Можем ли, отговорни едни за други, да отидем при тъй наречените „различни“ и да станем всички отворени за всичко до „универсалност“?

– По принцип е възможно, но ако се позоваваме на природните закони, ако четем и разчитаме кодовете на библейските послания, подобно заличаване на граници е трудно осъществимо по много причини. От една страна, това е многообразието при Хомо сапиенс – като основа на живот на Земята, от друга страна, смирението и толерантността са пътят към всеобщия Храм. От трета страна, източното православие  приема подобно себеопределяне за неприсъщо  и несъвместимо с християнския морал. И това не би се променило във времето, колкото и индиферентни  да изглеждат новите поколения.

– Последното предупреждение на философа на свободата Хегел гласи, че при недостатъчно смели реформи, управниците могат да очакват нова революция. Но не стават ли вече методите на еволюцията по-актуални?

– Хегел е една от най-високите стълбици на цивилизацията. Революция или еволюция? Разликата е само една буква „Р“. Но тя придвижва човечеството напред. Затова, вероятно, времето на революциите не е свършило. Пък и естественото развитие на нещата често буди съмнение: отвън всичко изглежда много гладко, а отвътре е или подмолно, или залиняло. Като че ли, обществото влиза в уядена монотонност и забравя за своите по-добри и плодоносни посоки.

– Тук творците могат ли да допринасат за рестартирането на изконните Божествени идеали и принципи?

– Естествено! Това е тяхната основна мисия! Космическият Петър Дънов твърди, че цели 5400 г.  нашият народ е подготвян за започналия Божествен преход.

– Издигат ли вече творците дръзко своя сърдечен смут с надеждата да пробудят дебелокожието в обществото?

– Безспорно. Истинският творец трябва да бъде глас и съвест на епохата, камертон на вселенската хармония. Ако неговите сетива са закърнели за нея, той няма право да се нарича творец. Ето колко хубаво го е казал великият Назъм Хикмет: „Ако аз не изгоря, ако ти не изгориш, как тогава ще превърнем мрака в светлина?“. И не става дума за безсмислената жертва, а за силата на огъня от крилата на птицата Феникс. Получават я, обаче, само живородените в Духа, даряват я оплодена и я получават отново още по-животворяща.

– Имат ли и думите тази мощ: чрез една нова светла, алтруистична, типография да променят всичко към по-добро?

– Категорично, да! Не само защото „в началото бе словото“, а защото то е най-великото Божествено творение, дадено на човека.

– Могат ли те, думите,  да изпишат  и новото Евангелие за „спасение чрез любов“, да увеличат белотата и светлината на нейния шрифт?

– Разбира се, че могат! Само чрез любов може да се пише и чете истинското Евангелие на Спасението. Но Словото има както съзидателна, така и разрушителна сила. А единствено българското слово има целия звуково-вибрационен регистър на човешката реч. Затова е един вид конвенционално оръжие, което трябва да се използва изключително внимателно и позитивно!  Затова, задължително, трябва да се увеличи  шрифта на любовта.

– Посрещна 70-я си юбилей с нова поетична книга. С „Увеличи шрифта на любовта“. По какъв начин творецът допринася това да се случва?

– Усвоилите по блестящ начин космогонията на атлантите и пелазгите траки, осветиха тогавашния хоризонт със златни познания. Векове по-късно техните потомци – богомилите оплодиха духовната нива на Западна Европа, допринесоха много за нейния знаменит Ренесанс. Днес дойде времето, в което държавата на духа – България, орисана с Божия промисъл, също да оплоди  човешката раса, но сега с много повече любов!

– И накрая да се върнем пак на Левски.  На 18 юли се навършват 185 г. от рождението на Апостола на Свободата. А само чрез Истината за Любовта, чрез най-съкровеното в нас, може да се стигне до Свободата. Това ли е пътят към духовния ни дом?

– Да, Левски е нашата Богоопределена вселена. Както и да я въртим смислово, поради различни обществени и лични подбуди, тя, вселенета-Левски, е най-съкровеното в нас. А нетленната светлина на неговата обич към род и Родина създава почти религиозно изживяване на тази любов, която има за единствен олтар – Свободата.

Интервюто взе: Лияна Фероли

ПЕТКО КАНЕВСКИ                                         

След живота истински ще се познаем

УВЕЛИЧИ ШРИФТА НА ЛЮБОВТА

                           На моя внук Калоян

Пораства Любовта, пораства.

Огромен става белият ѝ шрифт,

несметни нейните богатства,

по-силен – тънкият ѝ щит.

Смирява старите страдания.

превръща в радост всеки ден.

Светът от топлото ѝ обаяние

е във добри дела осъществен.

Лъжата покрай нея не вирее

и губи сила всяка подла власт.

Чрез любовта единствено живее

най-съкровеното у нас.

И незабележимо ни повдига

напред към Божията светлина.

С любов до Любовта се стига,

защото тя е пътят към Дома.

ПО УЛИЦАТА НА ЖИВОТА

                    На поета Петър Анастасов

Идва времето на истинските поети –

не на позьори от реброто на Катон,

с паркетни звания и смешни силуети,

възседнали огромна бъчва вместо кон.

Идва времето на истинските думи,

обречени на Истината в белия покров,

далеч от алчността за слава и за суми,

с единствената Власт, наречена Любов.

Идва времето на истинските хора,

поклонници достойни на светената вода.

на добротворците, които са опора

на всеки път със име Свобода.

ЕРА

Иде ерата за покаяние и прошка.

Нахлува светлината в житейското казино.

Чест срещу съвест, кон за кокошка…

Играта приключва. С хляб, вода и вино.

СВЕТОВЕ

Сънят пристъпваше на пресекулки,

плачеше дъждът в неясен лунен слог.

Животът ми изпрати жарава от светулки…

И теб. И Слънцето. И прошката на Бог!

ЖАЖДА

Теб не мога да те зачеркна.

Не е любов това, а наркоза!

В неръкотворна черква –

оставена пред иконата роза.

РЕ МИНОР

Дори да искаш, няма да заплача –

сълзите ми отдавна са вдовици,

свидетели на слънцето и здрача

в очи на Самуилови войници.

ЛЮБОВ

Дали те вярвам, или не?!

В измамен свят и сам не зная.

Но моля Бог на колене

и след смъртта да те желая.

ВЕЧНОСТ

Обидно малко  живях,

обидно късно те срещнах.

Едва при теб видях

как се извайва вечност.

ПЕЙЗАЖ ЗА ДВАМА

Денят е още весел от тъга,

а виното препуска преродено

в очите на любовната дъга.

Под нея никога не е студено.

УСЕТ

Всъщност, няма да питам защо

моите мисли са твои. Аз зная!

След живота времето е дошло

с тебе истински да се познаем.

Из стихосбирката „Увеличи шрифта на любовта”, изд. „Български писател“, С.2022

–