(Тодор Велков Пеловски)
(17.III.1907 – 1987)
Роден е в с. Рогозен, Белослатинско. Завършва гимназия във Враца и медицина в София (1940). Участник в Септемврийското въстание (1923). Главен редактор и директор на издателство „Народна култура”. Преводач на творби на руските писатели Чехов, Горки, Пришвин, Фадеев, Серафимович, Илф и Петров, Казакевич, Гладков, В. Шишков, Тургенев, А. Н. Толстой и др.
Издадени книги: „Труд и хора” (1936), “Зелените братя” (1938), “Злато” (1938), “Размирник” (1938), “Цана мързелана” (1938), “Сам си пати от главата” (1941), “Двете мечета” (1942), „Вампирът и тримата юнаци“ (1943), “Малките рибари” (1947), “Сърдит Петко” (1947), „Призори” (1952),“Куче влачи…” (1953), “Здравни разкази за деца” (1954), “Яко Доросиев” (1955), „Стълба до небето” (1957), “Пътуване из родината” (1961), „Спасителният остров” (1961), “Началото на края” (1962), „Загадъчният връх” (1963), “По родните пътища и пътеки” (1963), „Двама в пещерата” (1964), „Лисица-докторица“ (1964), „Здравковият сън“ (1965), “Анаконда” (1967), “Загадъчният връх ; Двама в пещерата” (1967), „Дъбът на Ленин” (1970), “Коала” (1971), “Дванадесетте” (1972), “Премеждията на чичо Кончо” (1976), „Момчето със стомната. Избрани творби за деца” (1977), “Брод” (1981), „Нощни нападатели” (1983), “Двама в пещерата ; Дядо Четулан” (1987), “Загадъчният връх ; Брадатите” (1987).
ЕДИН ОВЧАР – ХИТРЕЦ СТАР
Пасе си бай Иван овцете,
а мъка му е на сърцето,
че в близката гора Вълчан
крои му кръвожаден план:
как да си хапне той месце
от тия тлъстички овце.
Бе хитър много бай Иван,
затуй измисли чуден план:
купи чувал той един цял
натъпкан със червен пипер,
и взе – посипа на овцете
с лютив пиперец гърбовете.
А после нейде той се скри
и ги остави сам-сами.
овцете кротичко пасяха,
а на Вълчан лигите течаха.
Тогава той не изтърпя –
на близката овчица налетя…
Но в миг той се разтрепера,
закиха често от пипера
и пусна бедната овца,
а бай Иван го подигра:
– Довиждане, Вълчане драг,
пък заповядай, моля, пак!
ПЪРВИ СНЯГ
Пада, пада мек снежец,
залюлян от тих ветрец,
сякаш в сивото небе
някой плява разпилял.
Ето тичат пак децата
с радост светла на душата,
скачат, викат, пеят,
ту се сбират, ту пилеят,
а шейните от баира
чак в реката долу спират.
Кой с кожухче, кой с палто –
ето цялото село
по килима бял и мек –
днес посреща първи сняг.
Само бедничкият Пачо
гледат тъжен и помрачен:
ех, защо му са шейни –
месец болен как лежи!
ЮНАК
Сняг посипа равнината,
тънък лед покри реката
и децата вече скитат –
здрав ли е леда опитват.
Гледа Пуньо и се смее:
– Ей, че са страхливи тези!
Ще им дам аз пример лесно,
за да знаят що е смелост.
И направо, без да пита,
Пуньо на леда налита.
– Варда! – вика отдалече,
ей го скача, скача вече.
Но ледът бе доста тънък
и юнакът наш потъна,
и за смях на всички стана
с тая зимна ледна баня.
