Лияна ФЕРОЛИ
Пеещото дърво на българската поезия –
призивен звън за възземане към новия свят
Като въплъщават естетически и идейно националните идеали чрез творчеството си, българските творци създавт
нашата история
„Един народ трябва да даде форма на своя вътрешен живот.
Гласът на това, което живее в него трябва да бъде чут.“
Теодор Траянов
Поетичният форум, организиран от читалище „Култура“, Градска библиотека и Дружеството на писателите, носещи името на Пеньо Пенев, събра в Димитровград поети от Южна България, за да вземат участие в представянето на юбилейната поетична антология „Пеещо дърво”. Тя е дело на издателство „Български писател” и, заедно със сборника за проза „Иде ли”, е посветена на 105-та годишнина от създването на Съюза на българските писатели. Форумът бе открит пред Градска библиотека „Пеньо Пенев” от нейния директор и председател на читалище „Култура” Петко Каневски. Приветствие към участващите в него поети поднесоха кметът на града Иво Димов и председателят на Общинския съвет Гергана Кръстева. Председателят на СБП Боян Ангелов също поздрави участниците в събитието, който изрази своята убеденост, че значимостта на нашите градове се определя от носителите на художествените и духовните ценности, носещи съзнанието, че страната ни е един от центровете на Стара Европа и един от центроветe на европейската и световната литература.
Преди старта на поетичния рецитал в хотел-ресторант „Славяни”, групата от поети поднесоха цветя пред паметниците на Пеньо Пенев и Никола Вапцаров. Синът на Пеньо Пенев – изтъкнатият наш художник Владимир Пенев и Мая Вапцарова, племенница на Никола Вапцаров, бяха специални гости на поетичния форум. Вапцарова изрази радостта си, че толкова много поети отново дойдоха да съживят паметта за Пеньо Пенев и Никола Вапцаров, да отдадат почит и поклон пред таланта и делото им, както и да се възземат от тяхната огромна енергия. Точно тази онаследена от тях енергия за възход ще ни отведе до обетованата земя на Духа, на българската култура, подчерта нашата поетеса, писателка и изтъкнат кинорежисьор.
Поетичното четене откри председателят на СБП Боян Ангелов. Антологията „Пещо дърво”, каза той, е огледало на българската литература, на всичко родно и близко на сърцата ни. На осъзнаването ни, че Отечеството започва от родното място, от родния край, че нашата нация е основана преди много векове от велики хора и ние сме онаследили от тях едни прекрасни традиции, един прекрасен, божествен език, велики образци на културата, образованието, на православните ценностни достижения.
Преди да прочете свой стих, изтъкнатият ни поет, критик, публицист, издател, обществен деец и члн-кор. на БАН Иван Гранитски приветства творците, които, според него, единствени се съпротивляват на всеобщата продажност и разпада на нравствените ценности в обществото ни. Поздрави ги и за творбите им, разкриващи съпротивата на мислещото съзнание. Тази съпротива, макар и смятана за безсмислена, сподели той, най-малкото, отлага пропадането в пропастта.
Поетът и главен редактор на електронното списание „Литературен свят” Георги Ангелов изказа благодарност на публикуващите в него и ги призова да продължават да го правят и в бъдеще, понеже в днешното трудно време се нуждаем от една мобилизираност на патриотичните, на родолюбивите сили в нашето общество, за да се преборим заедно срещу негативите в него.
105-та годишнина от създаването на СБП бе ознаменувана, освен с поетичната антология ”Пеещо дърво”, и с още един сборник с проза, озаглавен ”Иде ли?”. Двете антологии очертават сравнително цялостно панорамата на родната ни литература за едно столетие, както и за първата петица от нейното второ столетие. Съюзът, обединяващ българските творци, тръгва като Сдружение за защита на българското слово на 8 септември 1913 година и десетилетия наред обединява най-даровитите творци на словото, защитава отечествените ни идеали и ценности. Тъй като страната ни е била позната и с убитите й поети, логото на СБП е Простреляният Пегас. Но юбилейният поетичен сборник, не случайно, е озаглавен „Пеещо дърво” /метафората е взета от стих на Невена Стефанова/, сякаш да извае със звукописите на стотици български творци вътрешния свят на българите, да изрази техните въжделения като един призивен звън за идващия нов и миролюбив свят. Та нали носителите на художествената словесност, втъкали своите съдби в съдбата на България, имат мисията да бъдат изразители на общочовешките идеали за добруване и справедливост. От създаването на СБП до днес неговите членове са 1600, днес наброяват 850, а в двата сборника са включени 720 автори от различни поколения, с цялото възможно разнообразие от жанрове и стилове, по думите на Боян Ангелов.
В поздравлението си по случай представянето на двутомната антология през ноември 2018 г. в Национална библиотека „Св.св. Кирил и Методий” Любомир Левчев подчертава, че задачата на българските творци и някога, и сега, винаги е била да въплъщават естетически и идейно чрез творчеството си националните идеали, да ги отстояват и да се борят за тях. Защото така не само отразяват, но и участват в създаването на българската история.
