search
top

ПАНТЕОН НА БЪЛГАРСКОТО ВРЕМЕ

С Карен Алексанян,

създател на Двора

на кирилицата разговаря

Иван ЕСЕНСКИ

 

 

С уважение и признателност към всичко, което сте създали в Плиска, щеше ми се това да го беше сторила българската държава. Но съответните институции непрекъснато се суетят около някакви важни европейски и световни работи и за нашите все не намират време. Вие сам за няколко години създадохте Двора на кирилицата – един уникален културен комплекс, който е своеобразен символ на българската история през нейните християнски 1150 години. В драматично и бездуховно време като сегашното това е безпрецедентен случай

Чувствате  ли се призван, имате ли усещането за мисия, защото в самия замисъл на едно такова мащабно дело има нещо божествено? Кога ще сметнете, че идеята Ви е завършена и осъществена?

– Когато дойдох за първи път в Плиска, усетих някакво магическо въздействие. Представих си величието на тази древна християнска столица, в която са се случвали събития, оказали влияние върху живота в целия европейски свят. Жалко и тъжно е, че днес Първопрестолната столица, тук където е  осъществено с размах началото на българската държава и култура,  е превърната в малко провинциално селище с изключително много проблеми, които няма как да се решат без правителствена подкрепа.

Много сте прав за съответните институции. Имам чувството, че не искат да  забележат съществуването не само на Двора на Кирилицата, но и на град Плиска. Само се говори и нищо конкретно не се прави за  да се възстанови Голямата Базилика в Плиска – майката на българската църква. През IX век Базиликата е била най-големият храм в Европа – 99 м. дълга, 30 и няколко метра широка, столицата Плиска се е простирала на 23 кв.км – по това време Рим е заемал 14 кв. км., а Константинопол – 17.

Възстановяването на Голямата Базилика трябва да се превърне в национален и държавен приоритет. И тогава, имайки предвид  съществуването и на  Двора на Кирилицата – единственият в света музей, посветен на кирилската азбука, България и град Плиска в частност, ще имат всички предпоставки да се превърнат в притегателно място не само за православните християни, но и за всички народи от кирилския свят.

Над 400 милиона души по света пишат с  буквите, създадени в Първопрестолна Плиска, но много малко от тях знаят  това.

Според мнението на много и известни историци именно българинът  Климент, с огромната държавна подкрепа на св. цар Борис, преработва глаголическите букви в съвременната форма на кирилицата. Дава Ј това име в чест на своя учител св. Кирил.   И затова азбуката, създадена в първопрестолна Плиска, носи с гордост святото българско име кирилица.

Все пак има достигнали до наши дни жития от Теофилакт Охридски и Димитрий Хоматиян, в които подробно се описва пристигането на Климент, Наум и Ангеларий в Плиска и създаването на първата книжовна школа.

Първопрестолната столица трябва  да възвърне старото си величие и да стане  водещ духовен и културен международен център. Когато  това се случи и целият свят признае факта, че кирилицата е българска азбука, тогава  ще смятам идеята си за завършена.

Кирилицата е една от съществените ни разлики със Запада, но докато нашият Изток е широко отворен към основаната на латиницата западна култура, независимо от официалното приемане на кирилицата в европейското обществено пространство (впрочем, това вече е сторено от папа Адриан II по време на римската мисия на Кирил и Методий), присъствието Ј и в политическия и културен диалог е фигуративно. Дали това не е следствие от традиционната непримиримост към православието, която ако не явно, то завоалирано се усеща в поведението на определени западни кръгове и политици?

На едно място казахте, че срещу кирилицата се води необявена война? Така ли е наистина?

– Кирилицата е ненадминат български културен феномен в световен мащаб, който още в края на 9 в. поставя българската нация в първата редица на просветените народи.

В нашия музей сме посрещали представители на различни народи и религии, ползващи кирилица – чеченци, якути, буряти, калмики, осетинци, руснаци, аварци, украинци, сърби, беларуси, черногорци и др., Всички чужденци оставаха силно впечатлени от видяното, но възприятието на българина е съвсем различно. Българинът приема духовно кирилицата – закърмен е с нея, тя е в неговите гени. Без България нямаше да има кирилица, без кирилица не може да има България.

Вече достатъчно дълго време се наблюдава страшната борба за превземане на културните кодове на страните. Много фондации и организации водят нескрита пропаганда срещу кирилската азбука и са радостни, когато поредната страна обявява, че започва използването на латиницата, което в крайна сметка означава приемане на „нови“ ценности. И опасността тук е не че подобни преходи преминават на фона на цветни революции или други сътресения, а в това, че се превръщат в системна държавна политика. От 91-ва година насам, няколко държави с общо население десетки милиони, демонстративно се отказаха от кирилицата.

Колкото повече определени кръгове се опитват  да погребат кирилицата, толкова повече сили и енергия влагам в Двора на Кирилицата – непревземаема крепост на българщината.  Точно поради тази причина някои организации с чуждестранно финансиране правят всичко възможно  да компрометират музея на българската азбука, като го клеветят в публичното пространство и пред държавни институции.

На мнение съм, че с Двора на кирилицата България се сдоби с един истински пантеон на духа – това е апотеоз на едно от най-величавите събития в новата европейска история – сътворяването и разпространението на кирилицата, която формира общността, наричана славянство и дава име на времето; тя е носител на православието и държавността, на онова, което е същността на източноевропейския духовен модел. На кирилица са създадени творби, които оказват влияние върху цялата европейска и световна култура. Има ли възможност Двора на кирилицата да представи в общ план това явление и бихте ли споменали, ако не е тайна, намеренията си в тази насока?

– Благодарение на далновидната политика на св. цар Борис кирилицата беше създадена, разпространена и провъзгласена като църковно-българска азбука през 893г. на събор в Първопрестолна Плиска, и стана основна причина за утвърждаването на авторитета на българската държава в християнска Европа. След това завладя славянските народи и в момента е мултинационална и мултирелигиозна писменост. Много народи изповядващи будизъм, ислям, езичество, както и няколко милиона евреи пишат на кирилица. Нашето намерение е да обединим културно и духовно всички народи от кирилския свят.

Как виждате завършена тази своя впечатляваща идея? Началото е поставено по такъв начин, че дава перспектива чрез утвърждаването на кирилицата да се разкаже словесната култура и историята не само на България, но и на страните, възприели свещената азбука. Има ли място в Двора на кирилицата за такива експозиции?

– На 1.11. 2017 г., в Деня на народните будители, се постави началото на Алея на писателите с откриването на бюста на българския и световно значим поет Пейо Яворов. Към днешна дата в Алеята са поставени 44 бюста на творци от различни народи, като над двадесет паметника са на емблематични  български писатели. Тридесет и седем от тях са изцяло финансирани от музея. Всеки паметник на писател е изработен в родината му от най-добрия скулптор, който е от същата националност на твореца. По този начин се представя както литературната, така и скулптурната школа на народите, които са взели азбуката си от България! Винаги когато откриваме паметник на творец от друга националност, каним на събитието висшето ръководството и културни деятели на съответната държава. Всички делегации и представители на различни народи и вероизповедания, присъствали на тържествено откриване на паметник на писател от своята народност, остават силно впечатлени. И  изказват своята благодарност към музея за топлото посрещане и инициативата, че техен писател е почетен и увековечен на това престижно и свято място в първопрестолна Плиска, в музея на свещената азбука. Нашата идея е представянето  на един пантеон на художествената литература, сътворена на кирилица. Целта е народностите, които ползват или са ползвали кирилицата, независимо от тяхната численост и религиозна принадлежност, да имат своите представители в Алеята на Писателите и да създадат образа на голямото кирилско семейство, в което и големите, и малките общности имат своето достойно място. Така посетителите на Двора ще усетят огромния принос на кирилицата за световната литературна съкровищница. Изграждането на Алеята ще продъжи с години.  Всеки бюст-паметник ще изразява не само твореца, неговата националност, а и изобразителните школи на различните български и чуждестранни художници, които  участват в създаването.

Кои акценти са Ви особено скъпи? В алеята са поставени и се появяват нови имена и лица, които създават внушението за една езикова, историческа и духовна общност. Кажете няколко думи за предстоящето.

– Тази година по случай  170-годишнината от рождението на българския революционер,  журналист и писател Захарий Стоянов, неговият паметник ще заеме своето достойно място в Алеята на писателите.  По традиция през май, месецът, в който празнуваме Покръстването на българския народ и честваме Деня на българската писменост и култура, провеждаме културни мероприятия с международно участие.

С кои трудности и пречки още не сте се преборили? Сигурно Ви очакват и нови такива, но аз съм убеден, че Дворът на кирилицата постепенно се утвърждава като част от новата национална история на България. Когато говорим за България и Армения, традиционно споменаваме Яворов, но малцина знаят например за дружбата между един забележителен генерал от българската армия – героят от арменската съпротива Карекин Нъждех и Теодор Траянов. Писмата на ген. Нъждех до поета са изумителен документ за съпричастието, приятелството и преклонениекто пред силата на духа.

– Показателни са думите на поетесата Елка Няголова, която нарече Двора на кирилицата „каменният паспорт на българина“, а писателят Христо Стоянов каза: „Дворът на кирилицата е културен феномен, който стърчи над всички министерства на културата“ Карекин Нъждех оставя трайна следа, както в арменската, така и в българската история. Той, както и Яворов,  са  символ на братството между двата народа. Нъждех е от малкото чужденци, които не само са проливали кръв за свободата на България,  но имат и активно участие в културния живот на страната. Той отказва да получава полагащата му се пенсия от българската държава за участието си в Македоно-одринското опълчение като командир на арменската доброволческа рота, защото според него народните опълченци и дейци трябва да работят безкористно. През 1932 г . със специален указ на Н.В. цар Борис III, ген. Карекин Нъждех, който наричаше себе си „войник на два народа – арменския и българския“ получава българско гражданство за заслуги пред България.

По инициатива на генерал Нъждех е поставен първият паметник на Пейо  Яворов, това се случва през 1928 г. в Борисовата градина в София.

Голямо приятелство и безгранично уважение свързва поета Теодор Траянов и Карекин Нъждех.  Българският поет е бил почетен член на арменската родолюбива организация „Цехакрон“, създадена от Нъждех след геноцида над арменския народ, с цел опазване на арменската идентичност в емиграция. Траянов е бил и почетен председател на арменските скаути в България.

Карекин Нъждех, арменският генерал, защитавал и освобождавал своята родна и българската земя, пише в писмо до Траянов: „Ако ръководех българската армия, църква, училище, бих заповядал всеки войник и военачалник, ученик и учител – всеки българин да носи на гърдите си Вашите балади… Слава вам и народу, който ви е родил!“

Тези велики личности са олицетворение на духовната близост между нашите братски народи. Нито Карекин Нъждех, нито Теодор Траянов имат паметници в България. Жалко…

Предстои съвместна работа със Съюза на българските писатели. В какво ще се изразява тя?

  • Да пазим и утвърждаваме българската култура, литературата, кирилицата! Да сме заедно.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Арпи Восканян

 

ПЛЮШЕНА ИГРАЧКА

 

Когато ме прегръщаш,

както преди смърт прегръщат,

детството пробягва пред очите ми –

в шкафа с шоколада забранен,

с мама, забранена в обятията на баща ми

и с мечето, сгушено до мене в тъмнината –

меко, топло и уханно като мама.

Но за друго нека поговорим!

Няма как без мен да съществуваш

по-нататък:

нощем ще шушнеш с чехлите по пода,

ще удряш глава о стената,

ще викаш насън моето име…

 

Ще повтаряш

уроците на нежността ни, денем

ще си изкарваш на мен

детинската ревност.

Осакатена, изнемощяла,

цялата в синини,

грапава от неистова любов –

като постоянен жител

на твоята постеля,

от майка по-предана,

по-мъртва от играчка,

аз никога, никога, никога

не ще ти позволя

да пораснеш!

 

 

Ншан Абасян

 

* * *

 

Безмълвното пладне

в дългополо монашеско расо

рони череши в пясъка.

Също като миналото лято.

И като миналото лято

преди дъжда

подгизналото небе

е увиснало от балкона.

Цветята по стълбището

са се вкаменили.

Гнетяща тишина.

 

 

Самвел Зулоян

 

* * *

 

Гърдите на дядо го болят –

болят го сонмищата спомени,

пронизани от щикове.

Мираж блуждаещ –

изгубен надалече; някаква страна,

подобно камък връз сърцето легнала;

и като жерави – две къщи, две мечти,

 две болки високосни.

Душата му е като небосвод извита –

подобно планината Арарат

с два върха увенчана.

Но не разбирам аз

химерите му чудни  и жилещата болка.

Защо накрая той на притчите си все

въздиша с тъмен стон,

но не продумва нищо?

Отиде си… Внезапно – излезе сякаш вън

цигара да запали. И приказката свърши.

Остана само в мен въздишката му –

сякаш на прошка я вдълба

завинаги в сърцето ми.

 

Нарине Аветян

 

* * *

 

Отново годишнина.

Толкова време

вече никой не ми е писал –

нито:

свидетели от затворени страни,

възлюбени предатели,

възлюбени убийци,

възлюбени палачи,

възлюбени измамници,

възлюбени сребролюбци,

сводници,

лихвари,

циници,

проститутки,

грешници от всякакъв сой,

срещнати по пътя –

във всички ваши прегрешения

има  и мой дял от греха.

 

Ованес Григорян

 

 

ДЕМОКРАЦИЯ

 

Мечката караше велосипед,

папагалът декламираше стихове,

маймуните

хвърляха погледи на дресьорката,

еквилибристът подскачеше на въжето…

После всичко неочаквано се измени:

и сега мечката декламира стихове,

папагалът кара велосипед,

маймуните препускат по въжето,

еквилибристът

прави мили очи на дресьорката…

– Нещо се е променило в нашия град –

забеляза на шега клоунът.

– Нещо на шега е променил този клоун –

забеляза народът.

 

Сона Амбарцумян

 

* * *

 

Откраднах кърпичката, която

ти пазеше на гръдта си – близо

до двата извора на живота ми.

Откраднах вниманието ти, което

беше посветено на любимата книга.

Откраднах любовта ти, която

не знаеше друг път,

освен този към татко;

от сестра си те откраднах, която

по-рано от мен те е нарекла мама.

В кърпичката имаше две сълзи,

които са ме дарили с живот.

И сега, когато изтривам своите сълзи,

слагам кърпичката близо до гръдта си.

 

 

Марина Петросян

 

ОБИЧАМ

 

Някакво чувство –

неизвестно.

И откъде долетя?

Май съм се влюбила?

Толкова лесна

ли била любовта?

Влюбена съм – и то е ясно,

прозрачна съм като стъкло.

Да полетя ли в това опасно

небе с новото си крило.

Бяхме доскоро така невинни,

така наивни, така

безгрижни скитахме

в нощите сини

край сребърната река.

Но любовта разруши покоя.

Ти как си с твоя покой?

Не мога повече да съм твоя,

след като не си мой!

Тече реката – една и съща

всъщност от векове.

Онази – нашата – не се връща.

Значи били са две!

Често с онази скитам в съня си –

тя чезне в стария лес.

Дали наяве да я потърся?

И ще я срещна ли днес?

Или да хвърля презглава всичко

и да избягам там,

където няма пак да обичам?

Ала къде – не знам.

 

 

                  Превод Анна Ширанян

 

One Response to “ПАНТЕОН НА БЪЛГАРСКОТО ВРЕМЕ”

  1. Йорданка Тодорова каза:

    Поклон и уважение към г-н Алексаняни към всички до него, помогнали му да бъде създаден този “каменен паспорт на българина” – Дворът на кирилицата!

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

top