„Жадувам с цялата си воля
да зърна мама пред вратата.
Жилетката ѝ е на стола,
на масичката – очилата.”
Боян Ангелов
Нека споделя, че, когато прочетох новата лирична творба „Понякога” на поета Боян Ангелов, /Издателство „Захари Стоянов”, С. 2021/, дълго мълчах над пишещата машина. И още по-дълго гледах замислен зелените дебри на Врачанския балкан. Мълчах и водех разговор с неговото мълчание /„Разговор с мълчанието” – издателство „Богианна“, С. 2012/, защото гласът на поета не ми се струва непознат. защото… Отново видях неговия вълшебник грънчар, който къса от пръстта глина, за да извае пъстра стомна, шарена чиния и окарина. Майсторът-ваятел продължава да е ваятел и в новата си стихосбирка, добро полиграфично издание от престижното издателство.
Мислех си за вълшебника грънчар…Мислех си и за вълшебника поет, който и в поредната си книга продължава да ни изненадва с дръзкия си поглед във всекидневието и в отстояването на духовните ценности, които да ни спасят от тегобите на раненото време, в което живеем днес. Мислех си за Боян Ангелов, за неговите панагюрски вечери… Спомнях си неговия борчески дух от редките срещи в съюзните ни събрания, гледах изразните му черти по лицето и си давах сметка, че тоя автор живее с трепета на душата и сърцето си, откъдето се раждат силните му стихове.
Творец, носител на борчески традиции, творец родолюбец. Населил поезията си с реално философски определения и с интимна изповедност, той значително обогатява родовия завет на поети като Александър Геров, Христо Фотев, Андрей Германов от новото и Яворов Дебелянов и Смирненски – по-старото поколение, творци, чиито стремления са да продължават порива към свобода и красота, порива към благородство и към създаване на надежди за съхранение на националната индентичност и незабрава на родния ни дълг.Тематиката в стиховете е различна.Тя е равносметката на поета, който признава, че иска да ни остави в остатъка от живота си, защото кратко е времето, в сравнение с преживяното. Той ни насочва към символиката не само в българската история и митология, но и към античността, в която Боян Ангелов открива послания и пътища, водещи ни към спасение от нерадостното ни днешно всекидневие.
Внимателен съм в прочита и оценката за новата книга на поета. Защото знам… Той бяга от хвалебствия, не обича суперлативи, не обича парадния вход на днешните демократи…Той е земен човек, В съвременната българска литература навлезе тихо, с присъствената му скромност, но трайно и с дълбок размисъл към всичко, ставащо около нас, с тревогата за социалните, икономически, психологически и морални изменения в живота ни през безконечния преход.
Боян Ангелов – поетът, публицистът, преводачът, литературният историк, не се насилва да афишира своето досие. То е богато, наситено с много труд, неспокойни дни и нощи, радости, съмнения, тревоги, но и с признания. Роден е на 27 август 1955 г. в гр.Панагюрище. Несъмнено разказите и народните песни за панагюрските бунтовници са отеквали в душата на темпераментния младеж, израснал и бродил сред легендарните дебри на Средна гора, чиито героични пазви са му нашепвали за минало величие и народна непреклонност пред чуждия поробител.
След гимназиалното си образование в родния град, Боян Ангелов завършва Философия и Литература в СУ ”Св. Климент Охридски” – София. след което учи и специализира Антропософска педагогика в Швейцария. Доктор е по философски науки, и автор на повече от 30 поетични книги, на поредица от монографии и сборници с научно-публицистично, историческо, философско и естетическо съдържание. Това е поетът на реалния свят, в чиято нова книга „Понякога” е емоционален, езиково и структурно завършен, но стиховете му не са отклик на внезапни хрумвания и емоции, той не остава странен наблюдател, а е врял и кипял в горнилото на тревожно преживяни събития и действия през живота, те са негов рефлекс и чувства, които дълго са се утаявали в душата му, за да се роди лирика въздействаща, с многопластова идейност и пастелна тоналност на словото. Боян Ангелов е мъдър и вълнуващ поет, който впечатлява с изключително прецизни и защитени линии в своето творчество. „Преди да пламне виното, съзрях, че/ си сътворена от възторг и свян./ След изгревната нощ ще бъда мрачен,/ ала ще бъда от любов пиян…” или „Преди да вкуся виното, опитах косите ти здрачени да сплета,/ защото дълго и безцелно скитах,/ повярвал, че безброден е света“, или „Градът прибира своите принцеси,/ които ще заспят непожелани”, или „Къщата ти, бай Ламаре, е прегърбена къщурка,/ на един етаж и соба, със стени от кал и плет,/ над прозорчето ѝ облак с перести нозе тупурка, сякаш иска да ни каже, че живял е тук поет”…
Боян Ангелов е поет психолог, чиято лирикае пропита от родолюбив и дълбоко хуманен патос, и от стремеж да съхрани културната ни самобитност, за да се запазят ценностите на българските традиции, нрави и обичаи, за които ни уважава Европа. Тоя Европа, която той добре познава от дългогодишното си пребиваване в миролюбивата и приказно красива Швейцария. Поетът има особено депо за мечти, има зрителна осезаемост и чрез нея потъва в свят с ярко изразена душевност и лиризъм, дарени му от Бога, който знае кому какво да даде. Творби на този поет са преведени на редица езици: руски, английски, френски, немски, румънски, италиански, полски, японски… Самият той превежда от немски, руски, гръцки, френски… Носител е на национални и международни награди. „Принцесата ще се събуди, когато няма да съм тук,/ загадъчно ще се усмихне на нероденият ми внук,/ но времето ще бъде друго, под същият небесен свод в зеленината ще сияе усмивка на малинов плод.”, „Клошар страхливо сече пешеходната пътека,/ до него трамвай зловещо скрибуца,/ пасторално край парламента,/ конче тегли ромска каруца”. Стихове, писани просто, човешки, в които има болка, страдание, радост и упование за доброта, любов, съхранена в душите на хората, населена с хармония, и с чудния пейзаж на сезоните и природни превъплащения. Поезия с рима и ритмика, звучност и хармония, недостижима от днешните хайку творения. „Не виждах много на далече,/ но чувах всеки външен шум/ и продължавах да се смея,/ дори когато тъжен бях…” Да…Понякога поетът е смълчан и тъжен от раненото време, което дави днешния ни ден, но колкото и да е раним, остава верен към своя читател с гражданската си отговорност и творческа възбуда, с упование, мъдрост и надежда в идващите дни. „Какъв е този свят, защо кръжи/ неспирно сред звезди, над океани?/ Щом истината му принадлежи,/ защо отваря и лекува рани?”, „Канарите нямат имена,/ но са до съзвездията по близко”…
Обикнах поезията на Боян Ангелов, на тоя лирик с висока естетическа норма в неговата лирика; лирика, пълна с искреност и изповедна интимност, които вникват в човешката душа и изкусно разказват за видяното там. Понякога… поетът се връща към топлите си мисловни срещи с Ламар, Пенчо Славейков, Пеньо Пенев, Гина Кунчева… Възхищава се пред красотата, от екзотични картини в България и далечни краища от света, търсейки смисъла на днешния живот, вниквайки в духа на модерните времена и анализа им като сюжетен мотив.
Поезията на Боян Ангелов е неговата лична, изживяна, вълнуваща биография с неспокойните му пътища, които го водеха по гладки и трънливи терени, но той се оказа жилав, корав и издръжлив, за да създаде творчество, което ни зарежда с упование, пориви и надежди, топлещи всяко сърце.
Чета и препрочитам лириката на Боян Ангелов. Тя е специфична, сдържана и уравновесена. Стиховете му още веднъж ни убеждават колко душевно щедър и лирично надарен е поетът, колко е убедителен с тематичната си широта на погледа и съкровените си преживявания, с обхвата от житейски съдби, хуманизъм и послания за обич към България, която всички обичаме и желаем да преживее своята вечност.
Петър ДОНЕВСКИ
05.05.2022 г.
гр. Враца
