ПАНАГЮРСКИТЕ ВЕЧЕРИ НА БОЯН АНГЕЛОВ     

„Жадувам с цялата си воля

да зърна мама пред вратата.

Жилетката ѝ е на стола,

на масичката – очилата.”

                Боян Ангелов

Нека споделя, че, когато  прочетох новата лирична  творба „Понякога” на  поета Боян Ангелов, /Издателство „Захари Стоянов”, С. 2021/, дълго мълчах над пишещата машина. И още по-дълго гледах замислен зелените дебри на Врачанския балкан. Мълчах и водех разговор с неговото мълчание /„Разговор с мълчанието” – издателство „Богианна“, С. 2012/, защото гласът на поета не ми се струва непознат. защото… Отново видях неговия вълшебник грънчар, който къса от пръстта глина, за да извае пъстра стомна, шарена чиния и окарина. Майсторът-ваятел продължава да е ваятел и в новата си стихосбирка, добро полиграфично издание от престижното издателство.

Мислех си за вълшебника грънчар…Мислех си и за вълшебника поет, който и в поредната си книга продължава да ни изненадва с дръзкия си поглед във всекидневието и в отстояването  на духовните ценности, които да ни спасят от тегобите на раненото време, в което живеем днес. Мислех си за Боян Ангелов, за неговите панагюрски вечери… Спомнях си неговия борчески дух от редките  срещи в съюзните ни събрания,  гледах изразните му черти по лицето и си давах сметка, че тоя автор живее с трепета на  душата и сърцето си, откъдето се раждат  силните му стихове.

Творец, носител на борчески традиции, творец родолюбец. Населил поезията си с реално философски  определения и с интимна изповедност, той значително обогатява  родовия завет на поети като Александър Геров, Христо Фотев, Андрей Германов от новото и Яворов Дебелянов и Смирненски – по-старото поколение, творци, чиито стремления са да продължават порива към свобода и красота, порива към благородство и към създаване на надежди за съхранение на националната индентичност и незабрава на родния ни дълг.Тематиката в стиховете е различна.Тя е равносметката на поета, който признава, че иска да ни остави в остатъка от живота си,  защото кратко е времето, в сравнение с преживяното. Той ни насочва към символиката не само в българската история и митология, но и към античността, в която Боян Ангелов открива  послания и пътища, водещи ни към спасение от нерадостното ни днешно всекидневие.

Внимателен съм в прочита и оценката за новата  книга  на поета. Защото знам… Той бяга от хвалебствия, не обича суперлативи, не обича парадния вход на днешните демократи…Той е земен човек, В съвременната  българска литература навлезе тихо, с присъствената му скромност, но трайно и с дълбок размисъл към всичко, ставащо около нас, с тревогата за социалните, икономически, психологически и морални изменения в живота ни през безконечния  преход.

Боян Ангелов – поетът, публицистът, преводачът, литературният историк, не се насилва да афишира своето досие. То е богато, наситено с много труд, неспокойни дни и нощи, радости, съмнения, тревоги, но и с признания. Роден е  на 27 август 1955 г. в гр.Панагюрище. Несъмнено разказите и народните песни за панагюрските  бунтовници са отеквали в душата на темпераментния младеж, израснал и  бродил сред легендарните дебри на Средна гора, чиито героични пазви са му нашепвали за минало величие и народна непреклонност  пред чуждия поробител.

След гимназиалното си образование в родния град, Боян Ангелов завършва Философия и Литература в СУ ”Св. Климент Охридски” – София.  след което учи и специализира Антропософска педагогика в Швейцария. Доктор е по философски науки, и автор на повече от 30 поетични книги, на поредица от монографии и сборници с научно-публицистично, историческо, философско и естетическо съдържание.  Това е поетът на реалния свят, в чиято нова книга „Понякога” е емоционален, езиково и структурно завършен, но стиховете му  не са отклик на внезапни хрумвания и емоции, той не остава странен наблюдател, а е врял и кипял в горнилото на тревожно преживяни събития и действия през живота, те са негов рефлекс и чувства, които дълго са се утаявали в душата му, за да се роди лирика въздействаща, с многопластова идейност и пастелна тоналност на словото. Боян Ангелов е мъдър и вълнуващ поет, който впечатлява с изключително прецизни и защитени линии в своето творчество. „Преди да пламне виното, съзрях, че/ си  сътворена от възторг и свян./ След изгревната нощ ще бъда мрачен,/ ала ще бъда от любов пиян…” или „Преди да вкуся виното, опитах косите ти здрачени да сплета,/ защото дълго и безцелно скитах,/ повярвал, че безброден е света“, или „Градът прибира своите принцеси,/ които ще заспят непожелани”, или „Къщата ти, бай Ламаре, е прегърбена къщурка,/ на един етаж и соба, със стени от кал и плет,/ над прозорчето ѝ облак с перести нозе тупурка, сякаш иска да ни каже, че живял е тук поет”

Боян Ангелов е поет психолог, чиято лирикае пропита от родолюбив  и дълбоко хуманен патос, и от стремеж да съхрани културната ни самобитност, за да се запазят ценностите на българските традиции, нрави и обичаи, за които ни уважава Европа. Тоя Европа, която той добре познава от дългогодишното си пребиваване в миролюбивата и приказно красива Швейцария. Поетът има особено депо за мечти, има зрителна осезаемост и чрез нея  потъва в свят с ярко  изразена душевност и лиризъм, дарени му от Бога, който знае кому какво да даде. Творби на този поет са преведени на редица езици: руски, английски, френски, немски, румънски, италиански, полски, японски… Самият той превежда от немски, руски, гръцки, френски… Носител е на национални и международни награди. „Принцесата ще се  събуди, когато няма да съм тук,/ загадъчно ще се усмихне на нероденият ми внук,/ но времето ще бъде друго, под същият небесен свод в зеленината ще сияе усмивка на малинов плод.”, „Клошар страхливо сече пешеходната пътека,/ до него трамвай зловещо скрибуца,/ пасторално край парламента,/ конче тегли  ромска каруца”. Стихове, писани просто, човешки, в които има болка, страдание, радост и упование за доброта, любов, съхранена в душите на хората, населена с хармония, и с чудния пейзаж на сезоните и природни превъплащения. Поезия с рима и ритмика, звучност и  хармония, недостижима от днешните хайку творения. „Не виждах много на далече,/ но чувах всеки външен шум/ и продължавах да се смея,/ дори когато тъжен бях…”  Да…Понякога поетът е смълчан и тъжен от раненото време, което дави днешния ни ден, но колкото и да е раним,  остава верен към своя читател с гражданската си отговорност и творческа възбуда, с упование, мъдрост и надежда в идващите дни. „Какъв е този свят, защо кръжи/ неспирно сред звезди, над океани?/ Щом истината му принадлежи,/ защо отваря  и лекува рани?”, „Канарите нямат имена,/ но са до съзвездията по близко”…

Обикнах  поезията на Боян Ангелов, на тоя лирик с висока естетическа норма в неговата лирика; лирика, пълна с искреност и изповедна интимност, които вникват в човешката душа и изкусно разказват за видяното там. Понякога… поетът се връща към топлите си мисловни срещи с Ламар, Пенчо Славейков, Пеньо Пенев, Гина Кунчева… Възхищава се  пред красотата, от екзотични картини в България и далечни краища от света, търсейки  смисъла на днешния живот, вниквайки в духа на модерните времена и анализа им като сюжетен мотив.

Поезията на Боян Ангелов е неговата лична, изживяна, вълнуваща биография с неспокойните му пътища, които го водеха по гладки и трънливи терени, но той се оказа жилав, корав и издръжлив, за да създаде творчество, което ни зарежда с упование, пориви и надежди, топлещи всяко сърце.

Чета и препрочитам лириката на Боян Ангелов. Тя е специфична, сдържана и уравновесена. Стиховете му още веднъж ни убеждават колко душевно щедър и лирично надарен е поетът, колко е убедителен с тематичната си широта на погледа и съкровените си преживявания, с обхвата от житейски съдби, хуманизъм и послания за обич към България, която всички обичаме и желаем да преживее своята вечност.

 

 Петър ДОНЕВСКИ            

 

05.05.2022 г.

гр. Враца

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Previous post „ЛИПСАТА НА ВДЪХНОВЕНИЕ НАБРЪЧКВА ДУШАТА…“
Next post 146 ГОДИНИ ОТ АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ