ОТЧЕТЕН ДОКЛАД 2012-2016

Отчетен доклад  На Управителния съвет на Съюза на българските писатели  (май 2012-септември 2016)

Уважаеми колеги,

Периодът от май 2012 г.  до сега е белязан с не едно и две предизвикателства, за които нито е възможно, нито е необходимо да правим пълна и подробна ретроспекция. По-важното е да анализираме насоките за развитие и тенденциите, вписващи се в общия процес от  културни събития. А те недвусмислено са вплетени в обществените реалности, в които участваме при изпълнението на Обществения договор. Съюзът на българските писатели е сдружение, подпомагащо своите членове, но то е призвано да съхранява съкровените принципи на гражданското общество и затова в същността си е автентична неправителствена и неполитическа организация. А най-важно и най-съществено в подобна преценка трябва да бъде обстоятелството, че Съюзът на българските писатели отстоява завещаната от нашите предшественици позиция да не се поддава на съблазни и компромиси, а да бъде глас на родолюбието и на всичко онова, с което народът ни  отъждествява писателската мисия.

Отново сме в тази зала след малко повече от година ­ относително спокойна за нашия Съюз, доколкото може да е спокойно битието ни в това нерадостно съвремие. А преди повече от две години, пак тук, беше проведено и отчетно-изборното ни събрание, на което се повиши градусът на страстите, но това е обяснимо, защото те са задължителна част от професията ни. Писателят е личност чувствителна и ранима, изграждаща свой свят от емоции и надежди. Той се надява този негов въображаем свят да стане убежище и пристан за другите хора. Нервното битие често ни настройваше и настройва едни срещу други, но  болните амбиции и злобните клевети няма да ни помогнат. Затова отново приканваме към повече човечност, толерантност и търпимост. Нужно ли е да се повтаря като мантра, че броени дни след отчетно-изборното събрание от 7 юни 2014 г. предадохме на прокуратурата одиторския доклад за финансовото състояние на СБП за периода 2009-2014 г. и от тази висша държавна инстанция не получихме сигнали за закононарушения и финансови злоупотреби. Нека оставим държавните органи да си вършат работа и нека престанат някои членове на Съюза да се изживяват като криминални следователи, защото така се руши авторитетът на нашето сдружение пред обществото. Ала това послание не означава, че по отношение на съюзните дела писателят трябва да бъде без своя преценка и без свое мнение. Напротив – ние сме сдружение от равноправни и равнопоставени членове и всеки един от нас има и правото, и задължението да се грижи за материалния и духовен просперитет на организацията ни. Днес разполагаме с достатъчно време за размисли и дискусии по  отношение на точките от дневния ред и ще имаме възможността да дадем доверието си на колеги, които ще продължат нелеката съюзна работа. Преди всичко друго искам да изкажа своята благодарност към Управителния съвет и Контролната комисия за разбирането и деловитостта, с които през отчетния период се решаваха проблемите и поставените пред ръководството задачи. Мисля, че това е още едно доказателство за интелектуалния и творчески потенциал на нашия Съюз. Не е лесно за самостоятелна и независима организация като нашата да върши пълноценна дейност и отстоява целите си в тези преходни времена със собствени сили. Фактът, че сме тук и продължаваме поетия път недвусмислено доказва, че  разполагаме с такива сили и сме в състояние да се справим с далеч по-отговорни предизвикателства. Искам да благодаря и на десетките писатели от столицата и страната, които безкористно и самоотвержено укрепват Писателския съюз като значима и авторитетна обществена организация.

Не е нужно да посягаме към удобни риторични клишета – такива са проверените истини и трябва да ги напомняме винаги, защото в днешно време въпросът за избора на пътя и позицията е от първостепенно значение. Защото не само отвън, но и отвътре – от наши членове – чувахме какви ли не обвинения: като се започне от злоупотреби и се стигне до политически окраски.  Всеки, който е пожелал, през последните две години е могъл да се убеди, че Управителният съвет е работил в условия на пълна прозрачност – резултатите от дейността ни са открити и достъпни за всеки наш член по всяко време. За никакви политически или корпоративни пристрастия и интереси тук не може и дума да става – дейността ни се ръководи и ще продължава да се подчинява единствено на общите решения и Устава на сдружението. И това е от съществено значение, защото видяхме през последните десетилетия как срещу изкуствено раздухана слава, срещу всевъзможни стипендии, грантове и награди немалко организации и даровити пера се поставиха в услуга на чужди интереси, насочени срещу изконните ни традиции, срещу историята и националната ни памет. Нека напомним, че ние сме писатели на България, на българския език и на българския народ, че нашият вековен Съюз няма и не може да има друга алтернатива – той е сдружение на творци на българската словесност, което е нашето оръжие и нашата висока цел.

Повечето от вас си спомнят не така далечните времена, когато на такива форуми главната, дори единствената тема беше българската художествена литература. Повлечени от делничните проблеми и от общата конюнктура, дълги години ние се занимавахме и продължаваме да се занимаваме предимно с въпросите за оцеляването на Съюза; с търговски, строителни, икономически и какви ли не проблеми. Търсехме вини, търпяхме обвинения, вземахме грешни становища, понасяхме загуби. Явно е трябвало и ние да платим данък на промените, на тревожната социална динамика и сътресенията, на които съдбата подложи страната ни. Така на няколко поредни събрания, а и между тях, се занимавахме най-малко с това, за което всъщност е създаден нашият Съюз.  И причината навярно е в социално-политическите размествания, които изтласкаха писателското дело и стойностното творчество в периферията на обществения живот. В това наше общество, което мултиплицира бедност, злоба, безнадеждност и отчуждение, истинската българска литература боледува. Боледуват и нейните сътворители. Затова нека си спомним Монтен, разказал за стоика Антистен, който, като заболял тежко, извикал: „Кой ще ме отърве от тия болки!“ И дошлият да го види Диоген му посочил ножа: „Ако искаш, той може да направи това веднага.“ Антистен отговорил „Аз не казвам от живота, а от болката“.  Нека си пожелаем да нямаме Антистеновата съдба, за да не чуваме циничното Диогеново предложение.

Наясно сме, че призванието и талантът не подлежат на покупко-продажба, нито са подвластни на законите на пазарната икономика. Друг е въпросът, че трябва да се съобразяваме с изискванията на съвремието и радостното е, че Съюзът на българските писатели, макар и не с желаната бързина и резултатност, приема  днешните реалности.

 

Връзки с институциите

 

Кои са основните моменти от съюзния живот през отчетния период? Върху кои от тях трябва да се спре вниманието ни? Най напред е нужно да направим констатацията, че СБП излезе от фазата на външната и вътрешна изолация, в която беше изпаднал през годините на промени. Защото е недопустимо организация като нашата, която е била в авангарда на обществения живот, да  бъде незачитана, да не участва в решаването на важните проблеми на националния културен календар, да стои настрана от парещите въпроси на образованието, естетиката и нравствеността, от живота в отечеството ни и навсякъде по света, където има българи. За съжаление това се случи и в немалка степен вината е наша.  Звучи символично, че през това време на объркване, вътрешни неуредици и колебания, писателското творчество остана на заден план. Нещо повече – дали заради увлечението по „пазарните“ миражи, дали заради емоционалния и нравствен спад в самото време на промени, но на пръсти се брояха появилите се изпод нашите пера книги, привлекли сериозния читателски интерес; книгите – образец и пример, достоен за традицията на българската художествена словесност. Няма да се спираме и на недоволството на наши членове, които в прав текст поставяха пред ръководството исканията си Съюзът да популяризира и налага на пазара техните творби – така както е ставало и се случва с писанията на една широко известна групичка литератори.

Тук искам да напомня, че членството в СБП не е формалност, не е монопол или индулгенция, нито пък е защитена пазарна марка. Да си български писател е привилегия духовна и членството във Вазовия Съюз е едновременно чест и знак за   принадлежност към войнството на онези, чието посвещение „на ползу роду” е било водеща светлина на поколения творци на словото. В това отношение намеренията да се пренебрегва СБП или да се изолира по какъвто и да е начин от културния живот на страната са обречени. За припознаването на СБП като най-авторитетната, най-дълголетната и сериозна писателска организация говорят и сигналите, които получаваме от редица европейски институции, от държавни ведомства и чужди посолства. Ала честата смяна смяната на правителствени екипи през разглеждания период попречи да се установят наистина трайни и взаимно полезни връзки на сътрудничество, макар да имаме задоволителни резултати в това направление.

Съвместно с останалите творчески съюзи подехме инициативата за увеличаване на бюджетните средства за културата – те са срамно малки, по-малко от един процент от държавния бюджет и не е необходимо да владееш висша математика, за да си наясно какъв ще е резултатът за българската култура, която е на последно място по обем на финансиране в рамките на Европейския съюз. С останалите творчески организации в страната сме в пълноправни отношения и сме наясно, че само с общи действия можем да повлияем върху развитието на културния процес у нас.

Ръководството на Съюза направи постъпки пред редица държавни институции с предложение за съвместна работа и партньорство, помощ и взаимодействие по общи въпроси и проблеми. Вече имаме наш представител в Комисията по култура на Народното събрание, където лобираме за получаване на подкрепа от държавния бюджет и за редовно участие в рубриките на националните електронни медии. Поставили сме искане за самостоятелно предаване за литература по БНТ и съвместното седмично предаване на СБП и БНР „Часът на думите“ отново да има продължителност един час (а не 30 минути). Налице са положителни резултати от съвместната ни работа с Министерството на културата – печелим проекти по програмата „Помощ за книгата“, от фонд „Култура“, за честване кръгли годишнини на писатели и за финансова помощ на изтъкнати дейци на културата, съобразно приетите закони и разпоредби. Организирахме тържествено честване на 100-годишнината от рождението на акад. Ефрем Каранфилов през 2015 г.; кръгла маса, поредица от публикации и поетични четения по повод 100-годишнината от гибелта на Димчо Дебелянов; предстоят съвместни дейности по отбелязване на юбилеи и годишнини. Така е и с други някои  държавни институции, като Министерство на образованието и науката,  Министерство на външните работи, Министерство на отбраната – още сме в началото, но е факт, че отношението към СБП е променено, а ползата от такова сътрудничество е взаимна. Доказателство за това са и престижните държавни отличия и награди, получени от наши членове: държавната награда „Св.Паисий Хилендарски“ за 2013 г. (за Анжел Вагенщайн и за 2014 г.) акад. Антон Дончев; националната награда „Христо Г. Данов“ за 2015 г. (Надежда Захариева) и за 2016 г. (Иван Гранитски). Голямата награда на София за 2016 г. (Михаил Белчев). Членове на СБП бяха удостоени с ордени „Стара планина“ и „Св.Св.Кирил и Методий“, както и с отличията на Министерството на културата „Златен век“.

Значим отзвук предизвика възстановяването на априлските литературни дискусии. Независимо от някои пропуски и все още ограничения мащаб на критическия обхват, тези дискусии показаха, че традицията да се анализира годишна литературна продукция са единствен начин за своеобразна селекция и оценка на съвременното словесно творчество. Такъв обхват е по силите и възможностите само на Съюза на българските писатели и е едно от най-радостните ни постижения през изтеклия четиригодишен период.

 

Връзки с общините

 

Недостатъчно интензивни и ефективни обаче са отношенията ни с отделните общини. Вярно е, че те са най-динамични и полезни, що се отнася до това, че голяма част от нашите членове живеят извън столицата. Същевременно обаче не разполагаме с достатъчен ресурс от хора и време, за да постигнем възможно най-оптимални резултати от тези връзки. Успяхме да създадем собствена концепция и механизми за установяване и поддържане на двустранни отношения с общините, но е необходимо повече време да се обхванат най-големите в страната, а и онези, където живеят и творят наши членове. Стореното не е малко, но не е достатъчно и определено смятам, че това е една от най-важните задачи, които предстоят пред следващото ръководство на Съюза. Показателно е, че все по тясно става нашто сътрудничество със Столична община, която чрез своя отдел „Култура“ се явява партньор на важни литературни изяви.

Ще отделя малко време на още един важен елемент от нашия литературен живот. Съюзът на българските писатели успя да осъществи контакти с общинските ръководства на редица места, където се присъждат литературни награди. Трябва да признаем, че през последните години бяхме изтласкани от участието в арбитража на националните литературните конкурси и награди. Забеляза се един тревожен синдром –  в резултат на тези съзнателни, а и недоброжелателни актове към нас, конкурсите и наградите, които са и своеобразна проверка за „наличност“ на художествения талант в национален мащаб, до голяма степен изгубиха своето литературно изражение и започнаха да се употребяват като инструмент за осъществяване на интереси и апетити не само от литературно естество. Те бяха буквално узурпирани от група литератори, нечленове на Съюза  и чрез тях започнаха да се налагат неприсъщи и вредни за писателската общност тенденции и оценъчни критерии. Това доведе до обезценяване и опорочаване на  самото понятие литературна награда, превърна стожерите на нашата класика в параван за утвърждаване на посредствеността и сляпото слугуване на небългарски конюнктурни модели. Спираме се на това не от някаква институционална ревност, а защото тази опасна подмяна на стойностите е част от глобалния план за изолацията на националните литератури и за манипулиране съзнанието на подрастващите чрез нарочно смесване и селекция на естетическото познание още в началните класове на българското училище. Категоричната позиция на Съюза на българските писатели към подобни предателства и отстояването на високата отечествена словесност са една от причините за опитите той да бъде поставен в изолация. Но времената се менят и истината ще победи.

Същевременно ние успяхме да постигнем партньорство с редица институции и общини. Взехме активно участие в учредяването на национални литературни награди на името на Димитър Димов в Ловеч, на Николай Лилиев и Кирил Христов в Стара Загора; на Богдан Овесянин в Стрелча; на Ламар и на Николай Петев в Троян. Успяхме да си възвърнем участието в определянето на литературните награди „Иван Вазов“ в Сопот, „Тодор Влайков“ в Пирдоп и „Александър Вутимски“ в Своге. С общинското ръководство на Плевен сме в преговори за учредяване на националната литературна награда „Никола Ракитин“, с община Бяла Слатина – за национална литературна награда „Николай Хрелков“, с община Чирпан  – за национална литературна награда „Павел Матев“ и за пълноправно участие на СБП при определяне на наградата „Пейо Яворов“. Работим по учредяването на още няколко национални награди: на името на Иван Богоров в Карлово; наеагради „Александър Геров“, „Валери Петров“,  „Гео Крънзов“… Съвместно с Академията за европейска култура „Орфеева лира“ участваме в редовните международни литературни форуми „Братство“ в Ардино – догодина ще се проведе петнадесетият форум. Редовно е и участието ни в есенните сесии на Академията в Кърджали. Особено успешна и плодотворна е работата ни с ръководената от поетесата Елка Няголова Славянска литературна и артистична академия във Варна… Радостен факт е, че продължава сътрудничеството ни с община Димитровград при определянето на награда „Пеньо Пенев“, с община Панагюрище за наградата за литературна критика „Нешо Бончев“ и конкурса „Стоян Дринов“, с община Горна Малина – за националната награда „Елин Пелин“, с община Шумен – за националната награда „Иван Пейчев“, с община Генерал Тошево – за конкурса „Дора Габе“, с община Белоградчик и Видинското дружество на писателите – за провеждането на „Поетическата обсерватория“, с община Мездра – за националния литературен конкурс „Дядо Йоцо гледа“. Традиция е Писателският съюз да участва в литературния конкурс „Жената – майка и любима“, провеждан в Свиленград, както и при определяне на наградата „Изворът на Белоногата“ в Харманли. Продължава съвместната ни дейност при връчването на националните награди „Калина Малина“ в Нови Пазар и „Петя Караколева“ в Кърджали. Изключително плодотворна е и работата ни с община Първомай, където връчваме националните литературни награди „Георги Караславов“ – за проза и „Слав Хр. Караславов“ – за поезия. Вече има преобладаващо участие на писатели – членове на СБП в журито за определяне на националната награда за поезия „Христо Фотев“ в  Бургас и като членове на колегията на литературния алманах „Море“. Общинското ръководство на Пазарджик беше домакин на проведения там през 2015 г. Празник на поезията. Съюзни членове участват в журитата на някои от връчваните в красивия тракийски град литературни награди: „Константин Величков“, „Теодор Траянов“, „Никола Фурнаджиев“,  „Стоян Бакърджиев“… Разгръща се с по-голяма активност културното сътрудничество с общините: Пловдив, Ямбол, Казанлък, Сливен, Петрич, Самоков, Разград, Свищов, Монтана, Видин, Велико Търново, Смолян, Велики Преслав, Перник, Мездра, Враца, Созопол, Етрополе, Хасково, Шабла и др. Този стремеж за по-активна връзка с писателите, живеещи извън столицата, се превърна в наша мисия и кауза едновременно. Ето защо тук е мястото да благодарим на онези наши колеги от извънстоличните дружества, които правят и невъзможното за единението със Съюза. Най-активни в това отношение са дружествата в Ямбол, Пловдив, Варна, Бургас, Пазарджик, Димитровград, Благоевград, Смолян, Видин, Плевен,  Асеновград, Стара Загора, Хасково, Велико Търново, Силистра… Добър модел за обединяването на литературните творци по места е създаването на Бургаската литературна общност с ръководител Роза Боянова. А литературни издания като: варненските списания „Знаци” и „Простори“, алманах „Мизия“ – Плевен, в-к „Литература и Общество“ – Варна, сп. „Антимовски хан“ – Добрич, алманах „Огоста“ – Монтана, в-к „Литературен глас“ – Стара Загора, сп. „Жажда“ – Сливен, в-к „Метафора“ – Пазарджик са барометри за създаването на стойностно съвременно словесно творчество. Неоценима е и съвместната ни дейност с ръководените от Иван Гранитски издателство „Захарий Стоянов“ и сп. „Везни“.

В работата на Управителния съвет през отчетния период немалко внимание и време се отделяше за подобряване на състоянието на вестник „Словото днес“, издателство „Български писател“, списание „Пламък“. Отделихме също така внимание на вестник „Новият Пулс“ и на списание „Читалище“ като за последните две издания СБП е партньор, без да е техен собственик. Категорично можем да заявим, че заедно с изданията и страниците за литература в периодиката в провинцията с алманасите, където доминират членове на СБП, разполагаме с немалък ресурс за активно участие в литературния живот. Като добавим и литературните сайтове: на СБП, „Литературен свят“, „Книги NEWS“ и др., които се правят от членове на нашия Съюз, можем да отбележим, че през следващия мандат трябва да се отдели специално внимание на литературната периодика, за да бъдат по-ефективни и очакваните резултати. А те са: по-голяма аудитория за произведенията и възгледите на авторите от нашия писателски съюз, по-добра връзка с читателите и с онези, които участват и присъстват на литературните събития, организирани от СБП. Тук разчитаме и на вашата активност, на полезните инициативи на всеки съюзен член за видима подкрепа на съюзните издания, за увеличаване на техния абонамент и разпространение.

 

Вестник „Словото днес“

 

Няма да скрием, че финансирането на вестника е сред големите разходи на Съюза, но въпреки подобряването на художественото равнище, броят на абонатите не расте. Видно е, че мнозина наши членове не се абонират и не си купуват вестника, който е не само ежеседмичната ни връзка, но и възможност за авторска изява. Вестникът е грижа на всички нас, не е нужно да обвиняваме тричленния колектив на редакцията – Надя Попова, Иван Есенски и Виолета Станиславова, и да не правим ние това, което е по силите ни. Започнал да излиза през 2004 г., за 12-те години на своето съществуване  вестник „Словото днес“ се наложи като уважаван седмичник за литература, изкуство и общество. Той не се конкурира с други подобни издания (доколкото изобщо ги има), а следва своята неизменна линия за представяне на най-доброто от българската изящна словесност и от чуждоезичната литература – класическа и съвременна. „Словото днес“ съхранява паметта за големи личности от националната ни култура, анализира  текущите социални и духовни процеси, важни за българското общество. На страниците му, включително и през последните две години (2014 -2016) се разгърна полемика, засягаща изключително важния въпрос за опазването на българския език и приемането на Закон  за него,  внесен за пореден път в Парламента от Съюза на българските писатели. Бяха отпечатани  публицистични статии и интервюта с изтъкнати наши и чуждестранни творци, както и стенограмата от инициираната от Управителния съвет на СБП кръгла маса по проблемите на българския език. Бяха отбелязани годишнини на непреходни за българина национални празници като Априлското въстание от 1876 г., Освобождението на България от турско робство, Съединението,  Деня на народните  будители, 24  май – Деня на славянската писменост и българската култура. Всички тези първостепенни за нас като държава и народ събития и проблеми намират своята реализация не с общи и скучновати текстове, заимствани от GOOGLE, а чрез словото на ярки личности, на първо място литературни творци – класици и съвременници.

В началото на 2016 г., когато в публичното пространство се разрази скандалът с т.нар. нови образователни  стандарти, в резултат на което от програмата на училищата бяха изхвърлени знакови, сакрални за всеки истински българин автори и произведения, вестник „Словото днес“ излезе със серия от публикации. Публикува изпратената до Парламента и институциите Декларация на българските писатели, обнародва статии на специалисти в областта на образованието като проф. Ваня Добрева, а по-късно  и на живеещия в САЩ член на СБП Александър Гочев. Направи остро блиц-интервю с изтъкнатия сръбски писател българист проф. Бранко Ристич. Даде място на становища и творби от български писатели, членове на СБП, които работят и като преподаватели в средни училища в столицата и извън нея.

Отстояването на националните ценности винаги е в полезрението на съюзното литературно издание. За неизкушения читател той може би изглежда като трибуна за популяризиране на литературни творби от различни жанрове, но това не е литература „в насипно състояние“. Стиховете, прозата, публицистиката, литературната критика, колкото и да са различни по творчески натюрел авторите им, винаги имат ясно послание – отстояване на високохуманното, високохудожественото, национално значимото. А сред приоритетите на вестника е  задълбоченият  анализ на съвременния литературен процес в България. Въпреки разпространения възглед, че литературната критика у нас е едва ли не в клинична смърт, в. „Словото днес“ поддържа рубрики за отзиви, за литературни портрети и за дискусионни статии. Възприета беше практиката вестникът  да публикува докладите от възобновените литературни дискусии. При липсата на централизиран литературен живот, оценката за годишната продукция на българските писатели става достояние и на гилдията, и на всеки, който се интересува от състоянието на съвременната литература.

Вестникът не се ограничава с ролята на посредник, а „произвежда“ култура, влияе активно върху формирането на вкус към високите художествени ценности във време, когато пазарният механизъм и стремежът към печалба на всяка цена  води до надделяване на ерзац-изкуството  над истински стойностното. Специално внимание на страниците на „Словото днес“ през разглеждания период бе отделено и на българската диаспора в чужбина, на приобщаването Ј към литературния процес у нас. Вестникът представи с поезия и проза автори, които живеят в САЩ, Канада, Австралия, Латинска Америка, Западна Европа. Две страници в съюзното издание по традиция са отделени и за преводна литература: годишнини на класици от цял свят, представени от известни български преводачи; страници от нови книги, които са излезли или предстои да излязат у нас; интервюта и есета, публикувани в световния печат – на Нобелови лауреати и други нашумели  автори. Диапазонът наистина е огромен – от Русия, Украйна, Полша, Швеция, Норвегия, Германия, Швейцария, Франция, Словакия, Италия, Македония, Черна гора, Великобритания, Сърбия, Гърция, Турция до Китай, Монголия, САЩ, Канада, Аржентина, Бразилия, Япония, Корея, Иран, Алжир и т.н.

Вестникът редовно информира читателите си за събитията от литературния живот в страната – чествания, присъдени награди, литературни премиери, международна дейност. Очевидно е, че няма как да се отговори на всички очаквания, нито да бъдат задоволени всички авторски амбиции и читателски потребности. Но със сигурност, малобройният екип на вестника – само от трима човека –  прави каквото е по силите му. Добронамерено и отговорно, редакторите полагат усилия да откроят талантливото и важното, създавано от българските писатели и то да стигне до широката читателска аудитория. И накрая, но не на последно място – може да се каже, че „Словото днес“ е единственият независим вестник в България, доколкото той не се финансира от никакви български или чужди фондации, институции, политически или други обединения. Изключение прави подкрепата за няколко броя, оказана от Министерството на културата и от няколко общини.  Редакцията работи професионално и удовлетворява представата за съюзно периодично издание. Като забележка можем да отбележим, че е необходимо малко повече търсене на нови имена сред съюзните членове, които да не се чувстват изолирани от литературния живот на СБП, че понякога се прекалява с отразяването на пътуванията и срещите на председателя в страната и извън нея – ако някой си направи труда да ги събере на едно място, би се получило истинско досие. Нека името на председателя и на работещи в администрацията писатели да се среща по-рядко, защото тези посещения и срещи са задължение, а не привилегия. Подобно преекспониране се забелязва и в Сайта на СБП, който е отворен за творбите на всеки един от съюзните членове, както и за отразяването на техни литературни портрети, срещи с читатели и почитатели, юбилеи, награди  и пътувания. Тук е мястото да се отбележи участието на писатели във воденото от нашия колега Любомир Захариев предаване „Директно за културата“ в ТВ „Скат“.

 

 Издателство „Български писател“

 

То е регистрирано по Търговския закон като ЕООД, а  едноличен собственик е УС на Съюза на българските писатели, който е сдружение с нестопанска цел. Това издателство би трябвало да подпомага финансово СБП, както е било преди четвърт век и с добър мениджмънт, с общи усилия това съвсем не е химера. На въпросите защо не беше намерен друг управител на издателството, защо не се проведе конкурс за директор и за главен редактор, причината е, че е необходимо издателството да притежава средства за заплати; в противен случай спечелилият конкурса ще осъди издателството, респективно СБП, за неплатени месечни възнаграждения.

„Български писател“ е издателство на българските писатели  и този негов статут автоматично поставя преграда пред всички разновидности на псевдолитературата: бездарни и смехотворни упражнения със словото, евтини криминалета, сълзливи розови романчета, излияния на псевдопророци от всякакъв калибър и от всички краища на планетата. От стр. 9

Това означава, че фокусът на издателството трябва да се насочи към качествената литература. Затова сред книгите, които излязоха с емблемата на издателството само през 2013 г., бяха: „До Чикаго и назад“ от Алеко Константинов (по случай 150 години от рождението му), „Сгъстена тишина“ на Дора Габе (125 години от рождението Ј), „За вас, деца“ от Асен Босев (100 години от рождението му). Също и двутомната История на СБП, която трябваше да бъде издадена в сгъстени срокове. Считаме като постижение за издателството и за СБП възобновяването на поредиците „Поети“, „Разказвачи“ и прибавянето към тях на поредицата „За децата“. По такъв начин по-голям кръг писатели могат да видят имената си в издания на „Български писател“.

Издателствата в България работят на пазарен принцип. Ние не сме частно издателство, въпреки регистрацията ни като търговско дружество. Нашето издателство има мисия – популяризирането на добрата българска литература и тази мисия може да се реализира с помощта на много хора. Участваме в различни общински конкурси за подпомагане на българската литература и когато някой български автор се довери на нас, предлагаме неговата книга в тези конкурси. Вече спечелихме десетки подобни проекти и това ни дава куража да разширяваме обсега си на участие. Имаме подписани и договори за съвместно сътрудничество с издателства от Русия, Украйна, Китай, Сърбия, Швейцария, Германия, Македония.

Авторитетът на издателство „Български писател“ е в неговата марка. Модерно е в съвременния маркетинг да се говори за стойност и сила на дадена марка. Нашето лого е Пегасът – символ на поетическото изкуство, а името „Български писател“ ни задължава изключително много да поддържаме високо равнище на издаваните книги. Нека отбележа и факта, че в Конгресната библиотека във Вашингтон има над 2400 заглавия на издателство „Български писател“ – никое друго българско издателство няма толкова депозирани заглавия там. Едва ли има български писател, който да не е и преводач, преводачеството е втората природа на писателя – ето защо тези наши колеги са добре дошли и със своите преводни творби.

Приблизително двеста са заглавията, които са излезли с емблемата на „Български писател“ през отчетния период. Би могло да се направи и много повече, но нека не забравяме, че човешките възможности, за съжаление, са ограничени и всеки, които иска да надскочи сянката си, е обречен на провал. В случая са важни няколко неща. Първото от тях е, че „Български писател“ успява да реализира и приходи, макар и все още незадоволителни. Второ – че на пазара има книги на издателството, които играят важна роля в съвременния културен процес на родината. като „Христоматията „Отечество и свобода“, поетичната антология „България-Любов“, „Азбучник на Съюза на българските писатели (1913-2016) и др. А на склад вече имаме и много други увлекателни, ценни заглавия, които би трябвало с общи усилия да реализираме като продажби. Има в наличност книги  за 80 000 лв., а това би допринесло за стабилизацията на съюзното издателство и за осъществяването на целта: издателството да подпомага финансово дейността на СБП. Трябва да благодарим на членовете на УС Благовеста Касабова и Драгомир Шопов, които успяха да насочат към издателството сериозна институция, закупила значително количество книги ­ Синдиката на българските учители, ръководен от г-жа Янка Такева. Нека благодарим на нашия колега Тодор Згуров, директор на Регионална библиотека „Николай Вранчев“ в Смолян, която втора година всеки месец купува новоизлезли книги на издателство „Български писател“. Да благодарим и на общините Пловдив, Пазарджик, Враца, Панагюрище, Самоков и др., които подпомогнаха финансово книги на наши колеги, излезли с емблемата на Съюзното издателство.

 

Списание „Пламък“

 

Въпреки трудностите от всякакъв характер и главно закупила значително количество книги липсата на постоянна материална подкрепа, редколегията на „Пламък“ прави всичко възможно, за да оцелее и се развива списанието, създадено от Гео Милев преди 93 години. То е регистрирано също като ЕООД и не получава дотация за всяко свое издание от Писателския съюз. В списанието никой не е на щатна съюзна заплата. То се помещава в завещания на СБП апартамент на поетесата Дора Габе, намиращ се в близост до паметника на патриарх Евтимий в столицата.

От осъществените през този период 20 броя, „Пламък“ е излизал с частични средства от страна на Национален фонд „Култура“ към Министерството на културата, с помощта на литературни поръчки от някои общини за регионални броеве, имал е външна подкрепа за няколко броя, посветени на чуждестранна литература, а така също с получените средства от близо сто абонамента. За жалост около 40 процента от абонаментната сума се удържа от  разпространителите. Трябва да се отбележи, че през изтеклия период излязоха и броеве, спонсорирани от Съюза на българските писатели.

Всеки брой досега съдържа 45-50 авторски имена. Спазва се принципът – около половината от тях да са млади творци. Немалко от тези млади колеги по перо не членуват в никакъв съюз.  Но  повече от триста автора, публикували творби в „Пламък“ за този петгодишен период, са членове на СБП. Това показва дори един по-бегъл преглед на повечето от издадените броеве. Всяка година излизат четири броя на списанието.

Брой първи за 2014 г. е посветен на 90-годишнината на списание „Пламък”. С уводна статия от Георги Константинов и творби на: проф. Симеон Хаджикосев, Панко Анчев, Калин Донков, Иван Гранитски, Мариана Фъркова, Нели Дечева, Анжела Димчева, Анита Коларова, Николай Дойнов, Неделчо Ганев, Цветан Илиев, Иван Брегов, Кина Къдрева, Людмила Григорова, Георги Драмбозов и много други.

Брой втори от 2016 г. е посветен на делото на Солунските братя с участието на Найден Вълчев, Дарина Герова, Петър Чухов, проф. Златимир Коларов, Невена Борисова, Иглика Дионисиева и др. Има интересни текстове от Панко Анчев, направил литературни портрети на плеяда български литературни критици, а така също творби на проф. Симеон Хаджикосев, проф. Йордан Калайков, Екатерина Томова и др. Броят е спонсориран от Съюза на българските писатели.

Брой трети за 2016 г. е спонсориран от Арменското министерство на културата и със своите 50 авторски имена пр дставлява изключително богата българска антология на арменската литература. Ръководството на списанието е получило личната благодарност на посланика на Република Армения у нас г-н Армен Саргсян и от председателя на Съюза на арменските писатели Едуард Милитонян. Провеждат се разговори за ново бъдещо издание на „Пламък“, посветено на арменската поезия. А в излезлия вече брой участват и редица български преводачи и литературоведи. От отделни, вече известни, преводи на Андрей Германов, Григор Ленков, Найден Вълчев, Петя Цолова, Агоп Мелконян до новите преводи на Румен Шомов, Георги Н. Николов, Антоанета Ангелова, Еожени Сакъз, Георги Константинов, Ваня Ангелова, Роман Кисьов и др.

Под печат е брой четвърти на „Пламък“, спонсориран от Сливенската община и посветен  на 120-годишнината от смъртта на  Добри Чинтулов. Той съдържа и творби на повече от 40 автора, родени в Сливен и свързали творчеството си с този край.

 

Вестник „Новият Пулс“

 

Скоро след раздялата ни с Евтим Евтимов и с Романьола Мирославова вестикът спря да излиза. По договорки с Венко Евтимов имаме намерение да възобновим изданието, което да е територия преди всичко на младите писатели и да съдейства за приемствеността между поколенията в СБП. Всичко зависи от финансовия план и от възможностите през следващите години да привличаме средства за тази дейност.

 

Списание „Читалище“

 

Списанието излиза като съвместно издание на Фондация „Читалище-1870“ и СБП. То се помещава в СБП на ул. „6-и септември“ 35 и във всеки брой участват минимум 30-35 съвременни български писатели. То е живата връзка между хилядите читалища в страната с техните библиотеки и Съюза на българските писатели. Все по-трудно е да спазва редовността и периодичността си, но засега успява да поддържа и развива тази връзка. Редакционният екип и редколегията на списанието работят безвъзмездно, на обществени начала.

 

Радиопредаването по програма „Христо Ботев“ „Словото днес“ (преди „Часът на думите“) е дългогодишен съвместен проект на БНР и СБП. То е седмичният глас на Писателския съюз в националния ефир. Преди две години бяха отнети тридесет минути от това едночасово предаване и е необходимо пред новото ръководство на Програма „Христо Ботев“ да отстояваме възможността за едночасово, каквото беше в миналото. И нека благодарим на актрисата Кристина Белчева, която е водеща на това предаване и със своя висок професионализъм го налага като едно от най-слушаните.

 

Сайтът на СБП все още не успява да постигне онова, което сме предвидили, но има сериозен напредък в отразяването на литературния живот в Съюза и в контактите си с хилядите българи у нас и в чужбина, където в. „Словото днес“ и други съюзни издания стигат по електронен път до хиляди читатели и почитатели на българската литература. Засега нямаме щатен администратор и екип на сайта, който е грижа по съвместителство на колеги, натоварени с предостатъчно други задачи. Но как да откриваме нови щатове, след като целта ни е да имаме икономии на средства и да не позволим преразход?

 

Международна дейност

 

През изминалия период международната дейност на СБП беше интензивна. Въпреки липсата на по-големи финансови възможности с цел балансиране на съотношението между дейностите на територията на България и извън нея, бяха постигнати редица успехи в популяризирането на българската литература, на творчеството на членовете на СБП. Най-голямото международно литературно събитие за отчетния период си остава Десетата международна писателска среща, открита на 23 септември в зала 7 на НДК в присъствието на тогавашния министър на културата Петър Стоянович. В срещата взеха участие писатели от близо 20 държави: Сърбия, Румъния, Русия, САЩ, Украйна, Македония, Франция, Швеция, Норвегия, Полша, Словакия, Израел и др. Вечерта в Изложбената зала на Агенция „София прес“ български и чуждествранни поети четоха свои стихове пред многобройна публика. Само няколко дни преди Международната среща на посещение в България по покана на СБП  беше официална делегация на Асоциация на китайските писатели, която пристигна от Полша и нямаше възможност да остане за откриването.

През последните две години бяха подписани договори между СБП и Съюза на италианските писатели, Съюза на унгарските писатели, Съюза на украинските писатели, Съюза на сръбските писатели, Съюза на словашките писатели. Развива се традиционното сътрудничество с руските ни колеги, задълбочават се контактите с Асоциацията на китайските писатели, с творчески организации и институции от съседни държави, с Форума на славянските култури, със седалище в Любляна, с Международната федерация на организациите за авторски права, с Фондацията за устойчиво развитие на България и пр. Съществен дял от международната ни дейност е и връзката с увеличаващите се българските общности и с пишещите на български в Европа, в Америка и в целия свят. Бяха приети за членове на СБП няколко наши сънародници от чужбина, които са известни имена в литературата на държавите, в които живеят, а също и почетни членове на СБП като Мерсия Макдермот от Великобритания и Санде Стойчевски от Република Македония. Не е без значение и фактът, че в резултат на активната ни работа Министерството на културата потърси съдействието ни за изготвяне на проекти и програма за 2017 година за представяне на писатели и книги в българските културни институти в чужбина. С посолствата на редица държави като Иран, Куба, Словакия, Молдова, Азербайджан, Виетнам, Унгария, Кувейт, Пакистан и др. имаме диалог и постигнахме договорености за нови начинания във взаимното опознаването на литературите и изявените им творци.

Благодарни сме на онези наши колеги като Елка Няголова, Георги Н. Николов, Никола Инджов, Надя Попова, Иван Есенски, Лалка Павлова, Димитър Христов, Владимир Стоянов, Стефан Моллов, Ненчо Славчев и много други, които организират международни литературни фестивали и срещи, съдействат за превода и публикациите на творби на наши членове в чужбина, градят мостове за културен обмен и приятелство с близки и далечни страни. Когато говорим за Закон за българския език, трябва да знаем, че закрилата и развитието на нашата словесност у нас и навсякъде по света е наша неотменна задача. И тук с радост изказваме благодарността си към нашия колега Банко П. Банков, който с цената на много усилия, осъществява живата връзка на Съюза с депутати от Народното събрание, ангажирали се с внасянето на закона в Пленарна зала. Няма да изброявам участията с наше съдействие на членове на СБП на значими литературни форуми и фестивали, както и стотиците публикации по цял свят на преводи или в оригинал в немалкото български емигрантски медии, но това е българското участие в глобалния културен процес. Ще дам само един ярък пример с писателя и преводача Ахмет Емин Атасой, член на СБП. Само за няколко години той е превел и издал в Турция на турски език отделни творби, книги и антологии повече, отколкото десетилетия преди това. Същото се отнася за Бранко Цветкоски и Санде Стойчевски в Скопие.

Въпреки всички тези обнадеждаващи факти, българистиката и българското литературно присъствие в чужбина не са достатъчни. Затова търсим сътрудничеството с наши и външни институции, за да продължим мисията на СБП в международното писателско движение за мир и приятелство в агресивния свят, в който живеем.

 

Стопанска дейност

 

Материалната база на СБП е единственият сравнително устойчив източник на приходи. Сградата на ул. „6 септември“ 35 в столицата се нуждае от основен ремонт или от някакво по-кардинално решение. Почивната база в курорта „Златни пясъци“ беше спасена на миналото общо събрание през 2015 г. и отново СБП възвърна неотменимото си право върху станцията и прилежащите Ј 15 декара площ. За момента тя носи приходи на Съюза за около 45 000 лв., без да акумулираме средства за поддръжка и охрана. Станцията в Созопол носи също приходи от около 16-18 000 лв. годишно. Преди месец сключихме договор с фирма, която да използва офисното помещение срещу 5000 лв. годишен наем, преведен авансово и вече е в банковата сметка на СБП. Още през есента на 2014 г. заведохме дело срещу предишните наематели на този офис, и вече имаме съдебно решение в наша полза, очаквайки около 8000 лв.

Апартаментът на пл. „Славейков“ 2-а в столицата години наред се е ползвал от фирма, която нито е плащала наеми на Съюза, нито е плащала сметки за парно, топла вода, електричество. Заведохме дела срещу тези „наематели“, като първото бе да напуснат нашата собственост, а второто – за заплащане на натрупани задължения към Съюза за 52 000 лв. Първото дело беше спечелено много бързо и през февруари 2015 г. влязохме във владение, но помещенията с площ от 200 кв.м. се нуждаят от основен ремонт и от смяна на дограма. Въпреки че пускахме обяви във всички големи всекидневници, във всички големи агенции за недвижими имоти, както и в нашите съюзни издания, идваха хора, които предлагаха неприемливи за нас цени. С другите наематели наемите бяха преподписани с увеличение от 30% спрямо миналите периоди.

Почивната станция „Вила Петрович“ в Хисаря също има подобна съдба. След извършения през 2013 г. ремонт за 375 000 лв. със средства на Съюза, негодни за експлоатация останаха: ресторантската част, мазето, кафенето, крило от втория етаж и целия трети етаж.  От пролетта на 2015 г. един от ремонтираните апартаменти е даден под наем срещу 200 лв. По този начин осигурихме присъствие във вилата, а наемателите като приятелски жест всяка пролет и есен почистват парка с площ от 2 дка, за да има вила „Петрович“ приятен външен вид. След провеждането на търг за наеми, след десетки предложения за довършителни работи от страна на външни фирми, всички преговори завършваха с неуспех. Решението на УС е със собствени средства да приведем ремонтираните помещения във вид, който да се ползва от наши членове, но не разполагаме с необходимите финансови възможности за довършителни работи.

Чрез нашата колежка Катя Ерменкова търсим наематели за апартамента на СБП в гр. Сандански, който може да се ползва срещу скромен наем от всеки наш колега, изявил желание за това. Месеци наред пускахме обяви в ъв вестника и в сайта, но желаещи няма. Чрез колегите-писатели от Дружеството на писателите в Асеновград търсим наематели и за имота ни в този град, но също не се намират желаещи и сега бившата дърводелска работилница се обитава от бивш неин работник, който  я охранява и плаща местните данъци и такси.

Пред нас стои въпросът: Какво ще правим оттук нататък? Разбира се, това ще бъде задача на новото ръководство, ала нека кажем какво очакваме да се случи в името на нашите членове. Нека споменем само няколко очаквания:

  1. СБП инициира подписването на споразумение между Европейския съюз и българското правителство за изплащане авторски права на български писатели, чиито творби и книги се ползват в обществените библиотеки на територията на страната. България е подписала тази директива, но все още не я изпълнява.
  2. Постигнато е споразумение между Панагюрската клиника „Уни Хоспитал“ (най-модерната на Балканския полуостров) за профилактични прегледи и лечение на съюзни членове при преференциални условия по 224 клинични пътеки.
  3. Постигнато е споразумение с Министерство на културата за съвместна дейност в областта на авторското право, културните изяви извън България, утвърждаването на статути и парично обезпечение на международните и национални литературни награди „Христо Ботев“, „Пейо Яворов“, „Димитър Талев“ и др.

Упрекват ни, че сме приели много нови членове на Съюза през отчетния период. На тези наши колеги бих казал, че СБП е жив организъм и подобно обновяване е естествен процес, затова ревността и обвиненията са неуместни. На всички стари и новоприети членове на Съюза на българските писатели желаем творческо вдъхновение и сили да превъзмогват неизбежните обиди и огорчения по трудния и стръмен път на литературното творчество, да получат заслужено удовлетворение за своя труд и справедлива оценка за таланта си.

Боян Ангелов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Previous post ЗАЩИТА НА АВТОРСТВОТО В „БЕЛИТЕ” ДЪРЖАВИ
Next post ОБЩО ОТЧЕТНО-ИЗБОРНО СЪБРАНИЕ НА СБП