Боян АНГЕЛОВ
Общо събрание на Съюза
на българските писатели
Боян АНГЕЛОВ,
Председател на СБП
Отчетен доклад
Отминалата 2018 година отново бе изпълнена с предизвикателства от различно естество, но смятаме, че успяхме да надградим и реализираме немалко идеи, които съпътстваха 105-годишнината от създаването на нашето сдружение. И може би най-същественото е, че пред обществеността показахме моралния облик на СБП и неговата роля като част от гражданското общество в държавата ни. Опитахме се, макар и без особен резултат, да защитим авторските права на нашите членове и на всички пишещи в страната, но останахме нестихваща камбана за приемане на отлагания вече трето десетилетие Закон за защита на българския език, писменост и книжовност. Усилията ни в тези насоки не са спирали нито за миг.
Не храня илюзии, че всичко в СБП е преминавало гладко и безпрепятствено, че страсти от различно естество не са припламвали и не припламват. Ала противостоянията сами по себе си не са най-верният начин за намиране на решения в полза на Съюза. Управителният съвет категорично защитава уставното положение, че сме сдружение от равнопоставени личности и всеки от нас е с права, но и със задължения. Позволете ми като председател да изкажа своята благодарност към Управителния съвет, състоящ се от колегите Благовеста Касабова, Надя Попова, Павлина Павлова, Иван Гранитски, Георги Н. Николов, Трендафил Василев, Иван Есенски и Димитър Христов, както и към Контролната комисия, съставена от колегите Атанас Звездинов, Петър Андасаров и Николай Дойнов за безвъзмездния труд и деловитостта, с които през отчетния годишен период продължават да се преодоляват възникващи предизвикателства. Никак не е лесно съдружие като нашето да отстоява правата си в тези преходни времена на политически страсти, социални колизии, избухващи конфликти и скандали от всякакво естество, ала категорично искам да уверя всички присъстващи, че Управителният съвет продължава да работи в условия на пълна прозрачност.
Връзки с държавните и общински институции
Съюзът на Българските писатели постепенно излиза от външната и вътрешна изолация, която се опитват да му налагат зложелатели от различно естество. Недопустимо е организация, стояла винаги в авангарда на обществения живот, да бъде държана съзнателно встрани от въпроси, важни за образованието и социалната нравственост. Нека не забравяме, че членството в СБП не е привилегия за личностни облаги. Представителството на нашето сдружение като най-авторитетната, най-дълголетната и сериозна писателска организация е преди всичко приоритет на обществото, което в огромната си част е обезверено и омерзено от ужасяващата корупция по висшите и по-низши етажи на властта, от отчайващата бедност на нашите братя и сестри, от липсата на сериозна национална доктрина за развитие и просперитет на българското общество. Съвместно с останалите творчески съюзи преди няколко години подехме инициативата за увеличаване на бюджетните средства за културата, да бъде поне 1% от брутния вътрешен продукт. Те си остават срамно малки, под половин процент от държавния бюджет, а средствата за литературно творчество и книгоиздаване са нищожни! Ръководството на Съюза направи постъпки пред редица държавни институции с предложение за съвместна работа и партньорство, помощ и взаимодействие по общи въпроси и проблеми. Поставили сме искане за самостоятелно предаване за литература по БНТ, по аналог на съвместното седмично предаване на СБП и БНР, но оттам получаваме единствено мълчание и премълчаване. Настояваме предаването „Часът на думите“ на Националното радио отново да има продължителност един час (а не 30 минути). Налице са положителни резултати от съвместната ни работа с Министерството на културата – и през отчетната година спечелихме проекти по програмата „Помощ за книгата“ и от фонд „Култура“, за честване кръгли годишнини на писатели, за финансова помощ на изтъкнати дейци на културата. Съобразно приетите закони и разпоредби. Наши колеги получиха високи държавни ордени и отличия, но десетки, бих казал стотици писатели остават извън светлината от прожекторите на властта.
От стр. 1
Значим отзвук предизвика възстановената от няколко години априлска литературна дискусия. Независимо от пропуските и все още ограничения мащаб на критическия обхват, тези дискусии показват, че традицията да се анализира годишна литературна продукция са единствен начин за своеобразна селекция и оценка на съвременното словесно творчество. Такъв обхват е по силите и възможностите само на Съюза на българските писатели и дискусията е едно от най-радостните ни постижения. Продължихме традицията в присъждането на годишните литературни награди на СБП, за които могат да се номинират всички български автори, издали книги през предходната година. Въпреки трудности от обективен характер връчваме и национални литературни награди на имената на отишли си от този свят писатели. За трета година ще има носител на литературната награда „Гео Крънзов“. През 2018 г. наградата за патриотична поезия „Георги Джагаров“ бе спечелена от поета Найден Вълчев, а през настоящата тя ще бъде връчена отново на рождената дата на Джагаров – 14 юли.
Все още са недостатъчно ефективни отношенията ни с отделни общини. През отчетната година участвахме в журирането на немалко литературни награди, но постигнатото не може да ни задоволи. За съжаление, членове на нашия Съюз, съзнателно или не, участват в журита, където колеги са пренебрегвани тенденциозно и смятам, че такова отношение между творци от едно и също сдружение е неетично. Моля за по-голяма съпричастност към този процес, който се е превърнал в почти непреодолим проблем! Успяхме да укрепим контактите си с общинските ръководства на редица места, където се връчват литературни награди, но се забелязва тревожен синдром – в резултат на тези съзнателни, а и недоброжелателни актове към нас, конкурсите и наградите, които са своеобразна проверка за наличие на художествения талант, са започнали да се употребяват като възможност за задоволяване най-вече на егоцентрични апетити.
Съвместно с община Карлово през 2018 г. бе учредена награда на името на д-р Иван Богоров, възстановихме литературната награда „Васил Воденичарски“, учредена бе и националната литературна награда „Христо Смирненски“. За втори път бяха присъдени наградата „Ламар“ на община Троян и СБП с лауреат Любомир Левчев и наградата „Димитър Димов“ на община Ловеч и нашия Съюз с лауреат Павлина Павлова. За съжаление, в юбилейната 170-годишнина от рождението на Христо Ботев не бе дадена традиционната Международна Ботева награда, главно поради липса на средства и поради недостатъчна заинтересованост на общинското ръководство във Враца. В подобна точка „на замръзване“ е и случаят с връчването на Вапцаровата награда. Иска ми се да попитам, не е ли това част от подмяната на литературните стойности, срещу която се борим с всички сили и с всички възможни средства, без да пресичаме границите на човешката етика!
Все пак, нека отбележим, че връзките ни с парламентарната комисия по култура и медии в Парламента, с Президентството, с Министерството на културата и Министерството на външните работи остават на висота, което е знак, че съществуват държавни институции, не съвсем безучастни към нашата дейност. Поздравителното писмо до нас от г-н Вежди Рашидов е илюстрация за добронамереност и съпричастност. Поддържаме добри взаимоотношения с Българската академия на науките и с Националния литературен музей. Разширяват се взаимовръзките с много региони от страната, като най-сериозна е общата ни работа с общините Панагюрище, Първомай, Троян, Бургас, Пазарджик, Харманли, Стрелча, Своге, Велико Търново, Разград, Генерал Тошево, Монтана, Белоградчик, Карлово, Сопот, Смолян, Свиленград, Стара Загора, Ямбол, Сливен, Асеновград, Петрич, Кюстендил, Димитровград, Павликени, Казанлък, Пловдив, Ловеч, Кърджали, Варна, Хасково, Ардино, Ракитово, Козлодуй, Гоце Делчев, Поморие… Надяваме се постепенно да обхванем изцяло всички региони на България и непрекъснато да разширяваме кръга от съидейници. За тези постижения голям дял имат някои от писателските дружества по места, сред които със своята активност се отличават дружествата в Ямбол, Пазарджик, Смолян, Варна, Габрово, Благоевград, Хасково, Асеновград, Кърджали, Плевен, Враца. Към техните ръководства отправяме нашата искрена благодарност.
С радост отбелязвам възвръщането на една традиция за нашия Съюз – възобновяването на празниците на поезията. На 1 октомври м.г. гости на Смолян, който е традиционен домакин на тези празници, бяха близо 20 български поети. Изказваме благодарност към колегата Светозар Казанджиев и към ръководството на Община Смолян за гостоприемството. Не можем да отминем и станалите вече традиционни литературни четвъртъци „Вечери на кръста“, организирани от столичното читалище „Пенчо Славейков – 1921“. И други читалища в столицата и страната провеждат срещи с български писатели. Можем да отбележим установените вече традиции, поставени от Литературния салон „Старинният файтон“, от Дом на културата „Красно село“ в столицата, от софийските читалища „Д-р Петър Берон“, „Св.св. „Кирил и Методий“ и пр.
Информационният пул на СБП
Положителен факт е, че в светлината на утвърдените литературни дискусии СБП намери сили през годината да обнародва дискусионните публикации, чийто повод беше връчването на наградата „Иван Пейчев” за 2017 г. Стана известно, че несъгласието да бъде присъдена наградата на един незаслужаващ я стихотворец е не само общо решение на УС, но и на десетки колеги, които споделиха свои размисли по възникналия казус.
Пределно ясно е, че желанието на целия УС е вестникът да стига до повече читатели, но за жалост разпространението остава в ръцете на хора и институции, които са проводници на определени комерсиални политики.И нека не крием, че съдбата на „Словото днес“ е в ръцете на всеки един от нас. Въпреки всички отделни несъгласия, този вестник е полезен не само на Съюза, той е необходим на българското общество, което живее в лъжливата действителност на фалшивите новини и където истината е заместена от нелепи и безчовечни охулвания, от чудовищни клевети и злодейски измислици. Всеки абонамент е важен и спасителен за нашето печатно издание. Ако не си помогнем сега, утре ще бъде късно.
Важно е да отбележим, че в последно време все по-често се заговаря за феномен, досега почти непознат у нас – емигрантската литература. Поради причини от различно естество тя все още трудно се поддава на квалификации и класификации, но нейната принадлежност към съвременната българска словесност е несъмнена. Зад граница вече съществуват писателски общности на наши сънародници – те имат собствени издания и издателства, радио и телевизионни станции и се самоопределят като неделима част от днешната ни литература. Показателен факт е, че по страниците на „Словото днес” започнаха да се появяват техни произведения – нашите пишещи сънародници зад граница търсят връзка и вече работят активно със СБП, мнозина изявяват желание да членуват в нашата организация, някои вече станаха членове на Съюза, обсъждат се съвместни инициативи, на дневен ред е предстояща среща в София. С нелеката задача да поддържа връзка и осъществява контактите с тях УС е натоварил литературния критик Георги Николов, комуто дължим благодарност за свършеното.
Вестник „Словото днес“ е трибуната, където срещаме впечатляващи изяви на съвременни наши поети и белетристи. Същевременно се отбелязват юбилеи, събития и нови книги, представяния на български и чуждестранни автори, гостувания и международна дейност. Естествено е нашият вестник да следи и взима отношение към тенденции не само от литературния живот, защото българският писател винаги е бил глас на своето време.
Би било несправедливо, ако не отбележим и издаването на двутомника поезия и проза на издателство „Български писател“ – „Пеещо дърво“ и „Иде ли?“, събрало между кориците творби на близо 700 писатели, членували и членуващи в нашето Сдружение. С емблемата на издателството излезе и поетична антология, посветена на 140-годишнината от рождението на Яворов. За отминалата 2018 г.„Български писател“ има в своя каталог около 50 заглавия на български и чуждестранни автори. Живеещият в Бразилия писател Илко Минев направи дарение за Съюза, което постави началото на Творчески фонд и с част от средствата издадохме безсмъртната „Епопея на забравените“ от Иван Вазов. В навечерието на своята 95-годишнина списание „Пламък“ с главен редактор Георги Константинов радва читателите си с броеве, които оформят разнородната и разнозначна панорама на съвременния литературен процес.
Месечното списание за литература, изкуство, критика и философия „Везни“, ръководено от Иван Гранитски, продължава неотклонно да озарява литературния небосклон с категоричната позиция на своите автори да разкрива нови аспекти на любородието и нравствената мъдрост. Сайтът „Литературен свят“, периодичните вестници „Литературен глас“, „Метафора“, „Литература и общество“; списанията „Простори“, „Мизия“, „Знаци“, „Огоста”, „Антимовски хан“, „Юг“, „Проглед“ също допринасят за обогатяване динамиката и разностранността на написаното от всички нас.
Вестник „Словото днес” заедно със сайта на СБП, списание „Пламък” и издателство „Български писател”, а тук прибавям с цялата отговорност и изброените по-горе издания, оформя напълно независим информационен център – най-ценната придобивка във времена като сегашното, когато словото на писателя като слово на истината е насъщно необходимо.
Имотите на СБП и социална дейност
През 2018 г. Съюзът на българските писатели като собственик е стопанисвал 12 недвижими имота, от които 4 студия и 2 апартамента в гр. Созопол и 5 стаи от Почивен дом в гр. Варна – „Златни пясъци“, са ползвани за почивка от членове на СБП и техните семейства, а другите са предоставени за ползване от наематели, с изключение на един етаж от къща в град Сандански, поради липса на интерес от наематели.
Договорите за наем са сключвани след одобряване от Управителния съвет и там е предвидено след първата година актуализация на наемната цена всяка следваща година с индекса за инфлация, оповестен от Националния статистически институт.
През изминалата 2018 г. бяха актуализирани наемите на всички сключени договори. При забавяне на плащането се дължи неустойка за всеки просрочен ден. За всеки от имотите има досие с данни за придобиването му, данни за наемателя, срока на договора и наемната цена. Нека припомним, че поддържането на имотите в добро състояние е задължение на СБП, а наемателите със собствени средства и за своя сметка извършват само дребните поправки в наетия имот.
През отчетния период беше извършен основен ремонт на апартамента в София на пл. „Славейков“ 2-А от новия наемател като необходимите средства бяха приспаднати от месечните наеми. Ремонтиран бе и покривът на сградата в гр. Варна – „Златни пясъци“ от наемателя за негова сметка. Освежаване и ремонт бяха извършени на стълбището и стените на част от общите помещения на сградата на СБП на ул. „Шести септември“ в София. Наемателят на помещения в Хисаря за своя сметка поддържа градината, която беше в отчайващо състояние. Само от тази поддръжка за миналата година реализирахме икономии за близо 8000 лв.
Необходимост от сериозен ремонт има апартаментът на бул. „Васил Левски“ 60, ползван от списание „Пламък“ ЕООД. От довършителен ремонт се нуждае и почивният дом в гр. Хисаря. Материалната ни база се стопанисва и опазва с възможно най-малко средства от наша страна. Този подход вече дава своите резултати. Несъмнено приходите от имотите отиват както за дейността на Съюза, така и за поддръжка на самите имоти, повечето от които са стари и имат необходимост от основен ремонт.
Можем да обобщим, че недвижимото имущество на СБП се стопанисва и използва сравнително добре, но съществуват много резерви за подобряване на работата ни. Високите данъци и режийни, които Съюзът плаща на държавни и общински органи е перо, влияещо негативно върху бюджета ни. Въпреки това през миналата година сме удовлетворили не малко молби на наши членове в тежко здравословно състояние и те са получили финансова помощ за лечение и лекарства. Никого не сме пренебрегнали, откликвали сме и откликваме на потребностите на нашите колеги според възможностите, които са крайно ограничени. На нито един наш колега не сме отказали подкрепа, макар да знаем, че в повечето случаи тя е символична. Съдействаме за здравето на писателите чрез възможностите, които дава сключеният договор между СБП и болница „Света Анна“, както и условията на Националния балнеоложки център, преференциални за писателите. Надяваме се социалните придобивки да стават все по-осезаеми. Необходимо е да заработи онова толкова важно за човешкия морал чувство за съпричастност и взаимопомощ.
СБП – защитник на българския език, писменост и книжовност
В периода 21-23 май 2018 г. група писатели от СБП взе участие в работна среща на Европейския Парламент, посветена на Българската кирилица като една от трите азбуки на Европейския съюз и на българския език като официален език на ЕС. В присъствието на наши министри и евродепутати, на еврокомисари и чуждестранни евродепутати, на българисти-преводачи, беше изтъкнато огромното значение на родната ни азбука и книжовност, дала начален тласък за цивилизационното развитието на други държави. Отбелязано беше, че на българската кирилица четат и пишат повече от 300 000 000 души в цял свят. Благодарение на нашата словесна култура и на делото на Светите Седмочисленици се създават редица славянски държави след Първото българско царство, които стават носители и опори на православието, чието широко разпространение се дължи най-вече на книжовността, сътворената в Борисова и Симеонова България. Затова всеки опит за помрачаване на българското самосъзнание, суверенитета и бъдещето на страната ни започват с опити да се изолира нашият народ от книжовното му наследство, от уникалния му език с неговите литературно-естетически особености. Затова сме свидетели как овластени държавни институции манипулират българското общество и налагат с външни сили и средства враждебни на художествената ни традиция модели. Образователната система заличава от програмите шедьоври на литературата, възпитавали поколения българи. Писателският труд за изтеклите три десетилетия беше обезценен и превърнат в едва ли не срамно занимание. Мястото на сериозната литература се зае от книги, които правят нов прочит на историята – близка и по-далечна – по начин, който я обезсмисля и превръща в поредица от унизителни за народа ни крушения, с цел да се обезсърчи градивната му воля и да се премахне мъжествения пример на предците ни. За жалост, държавни институции толерират всячески именно тези отродителни посегателства.
Законът за авторско право е коригиран и е пределно ясен само по отношение на авторските права на чуждестранни автори и певци, на които трябва да се издължаваме коректно. Съюзът на българските писатели настоява категорично за радикални и конкретни промени в Закона за авторско право, отнасящи се до създаването на стойностна българска литература и до защитата на нейните творци. През изминалата година колежката Анжела Димчева беше на поредната Международна конференция, състояла се в естонската столица Рига по въпросите за защита на авторските права в обществените библиотеки. Проведена беше поредица от срещи в Комисията по култура в НС и с нейните ръководители. Макар и да няма постигнат резултат, борбата продължава. Повече от 10 години законодателният орган у нас не е направил никакви стъпки за транспонирането на директивата PLR, за да може да се създаде Център на българската литература и то не къде да е, а към Съюза на българските писатели като припознатото от държавата писателско сдружение.Това е преди всичко закон за защита на родния език и малките нации му обръщат особено внимание, за да насърчават творците на родните си езици.
Смятаме за постижение и фактът, че творческите съюзи в страната се обединиха за приемането час по-скоро на Закон за защита на българския език, писменост и книжовност. Поредният проектозакон беше внесен през април 2018 г. за разглеждане от Комисията по култура и медии в НС. Вносител е зам. председателят на Комисията проф. Станислав Станилов (член на нашия Съюз). Наши експерти прецениха, че този проект за закон в достатъчна степен защищава идеите и исканията ни, а върху тази база могат да се правят различни други предложения и обогатявания. Ние като обществено сдружение нямаме право на законодателна инициатива и затова прибягваме към институции, които имат такава. За приемането на такъв Закон имаме подкрепата на всички творчески съюзи в страната и на цялата българска общественост.
Международна дейност
Международната дейност на СБП има своето интензивно развитие в резултат на подписаните договори за двустранно сътрудничество между нашия съюз и писателски организации в чужбина.Традиционно активни са контактите със Съюза на руските писатели и Организацията на московските писатели, с Дружеството на сръбските писатели, с писателските съюзи на Китай, Словакия, Азербайджан, Украйна, Унгария, Република Македония, Турция и пр.
Един от сериозните международни проекти, в който участваме активно като съюз е поредицата от литературни форуми и издания на дунавските държави. След редица публикации и срещи в Словакия и Сърбия идва ред и на нас като домакини да организираме форум на литературите на дунавските държави, който ще се състои в София и Козлодуй през юни. След издадените антологии и други книги по темата „Дунав в литературата“ през изминалата година издадохме сборника „Поезия – Дунав“ със стихове на български поети за европейската река.
С руските колеги сме в постоянен контакт и имаме редица нови преводи и прояви, развиващи многогодишното ни приятелство. Тласък в това отношение беше и инициативата за отбелязване на 140-годишнината от началото на Руско-турската освободителна война. Визитите в Москва, гостуванията на руски писатели у нас, партньорството на Фондация „Устойчиво развитие за България“ и на Славянската литературна и артистична академия допринесоха за още по-пълноценно и творческо общуване. Ще спомена само българо-руската писателска среща в СОК „Камчия“ под патронажа на посланика на България в Москва Бойко Коцев и българо-руския конкурс за млади белетристи и преводачи с участието на Литературния институт „Максим Горки“ в Москва, за да подчертая, че нашият писателски съюз е верен на своите приятели и същевременно разширява кръга от възможности за изяви и културен обмен с държави като Китай, Австрия, Швейцария, Германия, Полша, Армения, Аржентина, Канада, ЮАР, САЩ, Великобритания…
Пример за установяване на дружески контакти е познанството ни и срещите ни с посланици, дипломати и творци от редица други държави като Куба, Пакистан, Русия, Германия, Израел, Белгия, Кувейт, Мароко, Молдова, Индонезия, Хърватска, Индия, Виетнам, Сърбия, Северна Македония, Беларус, Казахстан, Азербайджан, Швеция, Грузия, Армения…
През 2018 г. по покана на китайската страна и с активната позиция на посолството на България в Пекин и на Китай в София бяха организирани гостувания на писатели и книгоиздатели с цел активирането на преводите и изданията между двете литератури. Интересът на Съюза на китайските писатели към България и към по-тясно сътрудничество е засилен и от възможностите ни за културна интеграция в Европейския съюз и за разширяване на познанията за успехите на китайската литература. Трябва да споделя, че вече се превеждат книги на известни български писатели в Китай и на китайски автори у нас.
Радостно е, че през 2018 г., по повод 105-годишнината на Съюза на българските писатели, наши гости бяха делегации и литературни творци от различни държави. А същевременно ние положихме допълнителни усилия, за да подобрим връзките си с български писатели, които живеят в чужбина. В това отношение незаменима е помощта на литературния критик Георги Н. Николов. С негово съдействие се осъществиха редица срещи и публикации на наши автори в български и чуждестранни медии зад граница.
Ще дам още един положителен пример – дългогодишната работа на писателите и преводачите Ахмет Емин Атасой, Илко Минев, Румяна Захариева, Хайри Хамдан, Надя Попова, Мая Панайотова, Рада Добриянова, Златимир Коларов – председател на Съюза на писателите-лекари и Здравка Евтимова – председател на Българския ПЕН – тяхното писателско и преводаческо дело допринася за приятелството и духовното сближение между народите и литературите.
Можем спокойно да обобщим, че с ограничени финансови средства за международна дейност сме съдействали за издигане на авторитета на българската литература в чужбина. Ала отварянето на границите ни задължават още по-активно да работим за популяризиране на постиженията на нашата книжовност.