Точно на Стефановден, в деня на първия мъченик на християнската вяра, почина енорийският свещеник на кърджалийския храм в кв. „Гледка” – „Св. Успение Богоридично“ – отец Боян Саръев, стожер на православието в Родопите, наричан Кръстителя. Напусна ни на 67-годишна възраст и в деня, в който неговият племенник – лейтенант Николай Саръев почина при взривяването на българската база „Индия“ преди 20 години в иракския град Кербала. Все съдбоносни знаци…
Роден е на 5 май 1956 г. в село Жълти чал, в семейство на българо-мохамедани. Израства в бедност и мизерия, минава през поредица от изпитания и болезнени разочарования. Завършва милиционерското училище в Стрелча, след което работи като сержант в Крумовград и София. През 1985 г. завършва и школата на МВР в кв. „Симеоново“ – София. По-късно започва работа в завод „Електрон“. Завършва и Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. На 30 години получава просветление, а на 33 –Христовата възраст – става духовник. През май 1990 г. е ръкоположен за дякон, а по-късно и за свещеник в Пловдивската епархия. Служи в църквата „Св. Успение Богородично“ в град Кърджали. Първо семейството му приема Светото Христово кръщение, а след това започва дълги просветителски, духовни проповеди, възвания и душеспасителна дейност. Учредява и Движението за християнство и прогрес “Св. Йоан Предтеча”, поставящо си за цел да върне потомците на помохамеданчените насила българи в лоното на Православната църква. Покръстил e хиляди души, но не ги брои, защото духовността, според него, не се измерва със земни мерки.
Още от първите си години на служение той започва усилена дейност за създаване на фондация за набиране на средства, с които възстановява много порутени и запустели християнски храмове в Родопите. Постепенно превръща храма в кв. „Гледка” в цялостен манастирски комплекс и просветителски център, който се превръща в притегателен център за християните от региона и от цялата ни страна. Взима дейно участие в цялостния обществен живот на Източните Родопи. Развива и широка социална и благотворителна дейност. Отваря към храма трапезария за бедни и социално-слаби хора.
Цялостна и обективна представа за неговата мащабна и народополезна дейност дават трите му тома книги под заглавие „Отец Боян Саръев”, съдържащи негови публикации, интервюта, съобщения, документи… Те се намират в кърджалийския Държавен архив, в който се съхраняват и фоно, и видеозаписи от предаването му по телевизия СКАТ „За вярата българска”, както и видеокасети от масовите кръщенки в Родопите.
През 1996 г. отецът издава и автобиографичната си книга „Гласът на викащия в пустинята”. През 1998 г. е включен в списъка на 500-те най-влиятелни лидери на света, изготвен от Американския биографичен институт.
Отецът беше убеден, че който не е готов да умре, значи вече е мъртъв. Често припомняше и библейската истина, че вярата не е за слаби, колебливи, изпадащи в апатия и униние хора. Че тя е за силните, преодоляващи всички затруднения, за хората с чисто сърце и чиста душа.
Смяташе също, че за държания ни десетилетия далече от ценностите на християнството народ ще е нужно още доста време, за да осъзнае своята истинска православна идентичност и потребност. И едва тогава всичко ще си дойде на своето място. Но сега бездуховността и безбожието стигнаха своето дъно и вече трябва да започне да се оттласква от него. Иначе атеизмът ще доведе хората до безумие, до лудост, а Содом и Гомор ще ни изглеждат невинни като детска играчка. И все така, човешкият живот няма да има стойност и смисъл. А продължаващото и днес упорито и целенасочено отчуждаване на потомците на българо-мохамеданското население на Родопите от българския му корен ще продължава да къса жива плът от снагата на България.
Така с цялото си богословско и народополезно дело отецът успя да въздигне високо душите ни, стремежите ни към пречистената вяра. Освети и битието ни с тайнствата на вечността. И ще продължава да го прави от по-високото в духа поле. И ще продължи да ни покръства с любов.
Вечна му памет!
Лияна Фероли
