Мария ФИЛИПОВА – ХАДЖИ
Като дете не се страхувах от нищо: нито от тъмното, нито от животните, нито от хората. Често понатупвах децата когато си играем и майките им се оплакваха на мама, че ги бия.
ЕДИНСТВЕНОТО НЕЩО, ОТ КОЕТО СЕ СТРАХУВАХ БЕШЕ:
…. ОНАЗИ КАРТИНА С БЕСИЛКАТА ПОСРЕД ЗИМА.
Видях я в коридора на училището. Веднъж учителката я донесе в класната стая и ни разказа за Васил Левски. Оттогава него го нося в себе си, но тази бесилка не искам да я гледам.
По-късно водех децата си пред неговия паметник, те оставяха там кокичета и ме питаха:
– Мамо, той вижда ли ни?
После носех портрета му в куфара си през всички държави, където живях. Когато се прибрах в Родината и видях някои неща, които не бяха за гледане, отново се сетих за онази бесилка. Тогава извадих портрета от куфара си, наредих го на един от рафтовете в библиотеката си, а върху него поставих учебник, на чиито корици пише: „История на България“. Така е по-добре. Защото фалшивият патриотизъм наоколо ми идва в повече. Искам да слушам само Вятъра – как издухва всичката злоба, лицемерие, алчност, фалш… и как свири доволно на флейта.
По празници отмествам този учебник, за да погледна портрета. Същият си е. Аз остарявам, но той все същият си стои – млад и хубав. И мълчи, мълчи… Точно това мълчание крещи в мен.
Не знам до кога…
„ТВОЙ ЕДИН СИН, БЪЛГАРИЙО!“
ЕДИН!
- първо са го предали…
- никой не се напънал да го спаси, а е имало такава възможност
- и никой не прибрал трупа му, да го погребе както му е реда
- и уж присъствали там няколко българи, а не видели къде го заровили
- после шест години събират пари само за темели на паметника
- след което правят 16 години паметника – и само 12 селища дали парични средства
- век и половина търсим гроб… разнасят чували с кости… и нищо… и го оплакваме – стихове, песни, цветя, фанфари…
Що за народ?! Що за племе? И ме е срам!
ЛИЦЕМЕРИЕ!
ТО И ДНЕС ПРОДЪЛЖАВА – В ДРУГИ ФОРМИ…
И онази бесилка… хич не ми я развявайте пред очите…, че се сещам за още страшни неща…
Това съм аз. И така съм през февруари.
––––––––––––––––––––––––––––––
Откъс от „Моят Левски“