Тодор КАРАКАШЕВ

 Боян Ангелов е един от най-талантливите и приносни съвременни поети у нас. Това твърдение той доказва и с новата си стихосбирка „ПОЧТИ НА ПОГЛЕД”.

Началото е показателно както за книгата, така и за същността на самия автор. Стихотворенията илюстрират доказаната максима, че животът може да е всякакъв, но всичко започва от родния край. В стиховете на Боян Ангелов се съдържа органичното чувство за близост с Панагюрище и неговите духовни пространства, героична история и настояще.

Поетът засяга сложни философско-екзистенциални проблеми за смисъла на битието, за стремежа на човека да надмогне житейската предопределеност, търсейки изход в креативното и духовното в човешката душа посредством художествени образи-символи. Те игнорират връзката между времето и момента на изказването. В общия идейно-тематичен план откриваме надконтекстова семантика, съдържаща важни послания към читателя. За доказателство ще дам само един пример: поетът не пропуска драмата на времето, в което, обратно на всяка житейска логика, осиротяват не децата, а майките осиротяват от чедата си.

Поезията на Боян Ангелов е не само с голям нравствено-философски заряд, но същевременно е много образна и метафорична. В художественото пространство са разпръснати множество тълкувания на чувствата. Боравейки с чувствата, поетът ги вади от тяхното съдържание и ги превръща в абсолютни категории. Това се отразява и на същността на неговия лирически герой, който не абдикира от реалността, а по-скоро се отдава на емоциите, а това говори за неговия богат душевен свят.

Стихосбирката притежава още немалко достойнства и със сигурност ще намери признание от читателите. Категоричното ми мнение е, че с приноса си към съвременната българска лирика, тя е част от духовната атмосфера на Панагюрище, от която всъщност поетът не се е откъсвал.

Боян Ангелов

ПАНАГЮРИЩЕ

С планински силуети обграден,

градът разлиства светлина свенлива,

а в погледа му – стъпки от елен,

пресичащи съня на самодива.

Видение е може би това.

Градът навярно детството си гледа.

Историята своите права

му завеща… Обречена и бледа,

една Княгиня вярата развя

и изгоряха хиляди за нея.

Опожарен, градът пак заживя

с достойнството на тяхната идея.

А то не е страхът, че си стоял

с безпаметни очи под острието.

Достойнството е късчето метал

в червената килия на сърцето.

Тополите, напрегнати от слух,

ще разберат защо е осияна

вселената на пролетния пух,

потънал в шепота на Луда Яна.

Градът, разлистил своя светлопис,

доказа правото си да посочи,

че е тъждествен пролетният лист

с нетленността на паметните плочи.