Емил ИЗМИРЛИЕВ

ИВАН Стоянов направи вечен двигател.

Съвсем неочаквано. Жена му беше го накарала да поправи прахосмукачката.

Пусна Иван Стоянов вечния двигател, а той работи, та се къса, и изобщо не дава вид, че има намерение да спре някога.

Поработи двигателят така ден, два, три… Не спря, въпреки че Иван Стоянов извади щепсела на прахосмукачката от контакта.

С три думи – вечен, та дрънка!

Иван Стоянов страшно много се зарадва и му се повиши самочувствието до седмото небе. Векове наред човечеството се мъчи да направи този вид двигател и все не успява, а ето че той успя и то съвсем неочаквано, както стават всички велики открития по света. Как при това положение да не ти се повиши самочувствието до седмото небе!

След седмица Иван Стоянов занесе вечния двигател на специалистите.

Специалистите повъртяха машинката в ръце и я разгледаха внимателно под лупа. Опитаха се да я спрат, но не успяха. Чак по едно време се сетиха да попитат това чудо на техниката какво е?

Иван Стоянов усмихнато и учтиво им обясни, че това е прочутият вечен двигател, онзи, дето векове наред цялото човечеството се опитва да измисли и все не може, А той го е направил и им го носи на тях, на специалистите, да го видят и да направят и други като него. За благото на науката и на човечеството, така да се каже!

Специалистите поклатиха строго глави и продължиха да оглеждат вечния двигател, цъкаха с езици, а после неочаквано и някак си много любезно поискаха схемата му.

Защо схема, учуди си не на шега Иван Стоянов, като продължаваше ласкаво да се усмихва. Обяснете ми, не разбирам?! Не виждате ли, че двигателят продължава да работи, без да консумира каквато и да било енергия!? Вечен!!!

От своя страна специалистите вежливо обясниха на Иван Стоянов, че в науката си има ред. Не може всеки да го нарушава да си прави каквото на него му хрумне! Двигателят, та бил той и вечен, чудо голямо, трябва първо да се конструира, да се направи документация за него и чак тогава да се носи на тях, на специалисти като тях, международно признати, не случайно при това, с няколко дипломи за висше образование, също признати международно.

И изпратиха още по-любезно Иван Стоянов до вратата, като го посъветваха строго да остави науката в техни ръце. На тях затова им се плаща – да знаят какво да правят с нея и в какво посока да я тласкат…

Иван Стоянов се ядоса не на шега и реши да се отърве от вечния двигател.

Първо го занесе в оказионния магазин. Там го попитаха каква е марката на двигателя. Няма марка, плахо отвърна Иван Стоянов, той си е моя изработка. Засега му викам вечен, пък като спре, ще му мисля и за марката.

След като се усъмни на висок глас, че сигурно е задигнал двигателчето от някъде, продавачката го изпрати хладно учтиво до вратата и тихичко му прошушна на ухото, че въпреки, че й е станал симпатичен, не може да наруши разпоредбите на шефа, който е забранил да продават нестандартни и крадени вещи!

На пък за вкъщи Иван Стоянов се отби в магазина за авточасти. Там за него като гербова марка се залепи един от купувачите и се поинтересува дали Иван Стоянов не продава двигателя. Продавам го, зарадва се Иван Стоянов. Вижте го работи, без да консумира каквато и да било енергия. Вечен, та дрънка!!!

Всички казвали в началото така, махна отчаяно с ръка гражданинът, пък после щял да се чуди какво да го прави този вечен двигател, като спре на втория ден! Не му трябвал на него вечен двигател, а с гаранция, та да му го поправят известно врече безплатно в сервиза, като се развали…

Иван Стоянов се отчая съвсем и занесе вечния двигател в пункта за вторични суровини. Постави го на гишето пред приемчика, който се засмя до уши попита какво е това чудо, дето му го носи Иван Стоянов.

Двигател, вечен, доста тъжно промълви Иван Стоянов, не сте ли чували, онзи, дето човечеството векове наред се мъчи на направи и все не може. Вижте, работи, без да консумира каквато и да било енергия!

Приемчикът погледа известно време как работи двигателят, поцъка и той като специалистите с език. Казваш вечен е, подхвърли иронично той на Иван Стоянов. Я да видим. И докато откривателят се усети, приемчикът прасна с един голям чук двигателя и той стана на сол.

Видя ли, присмехулно каза приемчикът, нищо не остана от твоя двигател. А нали беше вечен… Нищо, успокой се, при нас такъв е редът! Ела сега да го премерим колко тежи.

За вечния двигател Иван Стоянов получи от касата на вторични суровини 22 лева и 88 ст.