Анжела ДИМЧЕВА
В историята на европейската култура любовта винаги е била извор на най-талантливите поетични фрески. Защото тя е едновременно усещане за непостижимост и копнеж за взаимност. Поетът Петър Андасаров издаде стихосбирка с избрана любовна лирика под заглавие „Моята обич ще те посрещне“ (изд. „Захарий Стоянов“, 2023). Всеки ред от тази енциклопедия на обичта вълнува дълбоко читателя. Изящният дизайн на изданието се дължи на илюстративното присъствие на великолепни живописни творби, дело на Кеазим Исинов. Те привличат магнетично читателя да разгърне страниците…
„Не се страхувам, че раздели има, / че вместо теб прегръщам самотата…“ – изповядва своето интимно верую Петър Андасаров. Тази книга докосва читателя с интонационна и ритмическа лекота, с оригинална образност, с диапазон от контрастни чувства, които лирическият говорител не крие зад неразбираеми абстракции. Тук виждаме цялото многообразие от природни и социални елементи, от философски и житейски аксиоми, вплетени в метафори и сравнения, позовавания и препратки, които ту извайват божествения образ на любимата, ту са огледало на отчаяние, резигнация, самота. Ако може да се каже, че в нашата поезия има художници на най-чистото любовно чувство, то Петър Андасаров е сред тях. Той умее да създаде микрокосмос, в който тъгата и възторгът вървят ръка за ръка, а многоцветието на живота се простира в безкрайния хоризонт. Защото всяко заминаване все някога ще срещне своето завръщане. Независимо какъв характер има пътуването – житейско, професионално, емоционално, психическо – неусетно съдбата завърта колелото и настъпва мигът на завръщането към началната точка. През греховни препятствия, през възходи и разочарования, през пропадания, изправяния и изгорени надежди… пътят извежда до нов праг. Но дали там ни очаква опрощение? Поетът го е усетил с цялата си същност: „Моята обич ще те посрещне“:
Чувство помами ли те внезапно –
не се проклинай, че ти си грешна.
Върнеш ли се назад обратно –
моята обич ще те посрещне.
Под това стихотворение стои един сакрален топос – Рилския манастир. Очевидно Божието око и харизматичността на това свято място са дали подтик за написването на творбата. Природният елемент не доминира в картината. Защото пътят не е посока, а съдба. Една великолепна метафора приковава съзнанието на четящия: напуснатата къща се взира в мрака след заминалия. Това е драмата на незавръщането, която ние не осъзнаваме: предметите, родният дом остава да страда след нас… А обичта е навсякъде, разтворена в простора на невидимата взаимност.
Тази лична антология на любовта е структурирана в пет цикъла: „Прелюдия“, „Очите ти – небе за погледа ми“, „Моята обич ще те посрещне“, „Алегории за любовта“, „Листопад“. Дори само тези заглавия подсказват как се е движело опоетизирането на любовното чувство – продължително, с амплитудите на срещите и разделите: от „долината на страданието“ (в „Начало“), „по млечния път на душата“ (в „Късна луна“), през „поречието сухо на живота“ (в „Жена“) до „жаравата на циганското лято“… Цял поетичен мемоар, богат на емоционални и житейски превратности, който завършва с увереността, че тленното е основата на написаното, че животът с отдаденост на творчеството е онази музика, която природата съхранява в своите космически антени:
Немеят твоите очи –
вали снегът любовен.
И в мене музика звучи:
не си, не си ти спомен.
Какво е любов без красота? Душевна, мисловна, словесна, действена… Поетът я вижда навсякъде, но особено пристрастие той изпитва към снега и дъжда, към листопада и облаците, към слънцето и вятъра, към различните превъплъщения на лятото и есента. Кръговратът в природата обаче е повод за преосмисляне на траекторията в кръговрата на личните отношения с любимата. С пълна сила тук присъства темата за отсъствието на влюбените очи – цикълът „Алегории за любовта“ включва 39 кратки стихотворения, изваяни като изящни пластики, които читателят докосва с пиетет. Защото те са звукопис на любовта, колоритен ескиз на тайнството, притаено в душата на всеки от нас.
***
Сняг вали над цялата вселена,
пада сняг и става ясно –
на света му е студено,
а на красотата – тясно.
Мислите за теб валят у мене –
цели преспи наваляха.
Нейде в нашата отдалеченост
нека са ти стряха.
„Моята обич ще те посрещне“ е една просветлена, носталгична книга, с ненатрапчива метафоричност, песенен натюрел, съкровена емоция. В поетическите прозорчета ще видим как поетът вгражда природни картини в интимни преживявания, интерпретира живопис, музика и литературни аксиоми през собствените си житейски изпитания.
Петър Андасаров не просто пише любовни стихотворения, той обагря всяка своя обич с интелигентност, търси и постига онзи бистър език и тези риторически фигури, които не само изобразяват пейзажите на душата, а подреждат находките на Поета в йерархията на литературното наследство.