Нужно е издигане на духовните ценности и стимулиране на

творческата активност у децата

Юлия Момчилова: Считам творчеството на Петя Караколева за много висок връх в българската литература

И наградата, носеща нейното име, е голяма чест и отговорност

  Дванадесетият носител на Националната награда за детска литература на името на  Петя Караколева стана Юлия Момчилова. Тя е родена на 20.07.1946 г. в Сливен. Завършва Музикалната гимназия в Бургас и Българската държавна консерватория. Работи в Софийския духов оркестър, сътрудничи на Българската национална телевизия и Българското национално радио в рубриките „Лека нощ, деца!“, „Звънче“, „Ранобудно петленце“ и др. Авторка е на приказки, стихотворения, куклени пиеси, сценарии за детски филмчета и концерти, на книги за деца и малки ученици. Получавала е награди от конкурси за оригинални куклени пиеси и поезия за деца. Авторка е на книгите: „Лесно ли е да си Дядо Коледа“; „Търся приятел”; „Зелени игри”; „Вълшебната нощ“; „Зимни лудории“; „ Игрите на палавата виелица“, като последните четири са с нейни илюстрации. Публикува свои текстове и в поредицата „Приказна Коледа“, и в сборника на композитора Филип Павлов „Детски песни“. Член е на СБП.

– Г-жо Момчилова, честита да ви е наградата, какво ви носи тя, какво е за вас?

– Благодаря! За мен тази награда е голяма чест, защото считам творчеството на Петя Караколева за много висок връх в българската литература.  Тя ми донесе радост – едно чисто, светло, възвишено чувство. Като че ли нетленният образ на нежното цвете Петя излъчва светлина в ефира около мен, а  може би нейният дух населява наградата и я пропива с душевната й красота!? Все пак си давам сметка, че получавайки я, се изправям пред стръмната стълба на отговорността, неуморния труд и  високата самовзискателност, за да надхвърля собствените си граници  и да постигна успешно творческо развитие.

 – Имаме толкова много награди за българска литература, но дали те променят адекватно картината на нейната популярност?

–  Колкото и много да са наградите за българска литература, всички те винаги ще бъдат полезни, главно заради развитието на авторите. Според мен, талантливи, пишещи хора в България има много. И нека стават повече! По този начин общият творчески дух на българския народ еволюира и ще става все по-силен и ярък. Нека зрее творческата нива на България! Ако се тревожите, че усилията на различните общински съвети да привлекат вниманието на читателската публика върху съвременната българска литература, нямат особен успех, бих се съгласила с вас. Считам, че процесите, които движат интересите на световния читател в една или друга посока, са други, по-скоро търговски и много по-сложни. Конкуренцията в международен мащаб е убийствена и зависи много от силата на шумната реклама. Все пак, ще кажа, че по-лошо би било, ако общините изобщо не полагат тези  усилия за популяризация, защото в такъв случай българският писател няма да има абсолютно никаква видимост и съответно никакъв стимул за развитие, а българският народ ще бъде лишен от духовни стремежи и благородни, творчески усилия.

– Като че ли, духът на епохата не окуражава особено много днес българския детски писател да пише?

– Преценявате правилно. Според мен, на това поприще, което е твърде неперспективно за българския писател, ще се задържат само онези, които по природа носят дарба на детски писатели, а не въобще са притежатели на писателска дарба. Защото в детския писател едновременно трябва да живеят и човекът, който обича много децата, и детският възпитател, и детският психолог, и детският учител, и порасналото дете, което обаче пише не за себе си, а за другите деца, при това да гледа на света с детски очи, но да вижда като възрастен перспективите, към които води читателчетата си.

– Ще отмине ли модата скоро към произведенията на изкуството за деца, които формират единствено вкус към забавлението и може ли да се противовъздейства срещу това?

– Вкусът към забавлението е масов опиат, който покварява всички възрастови и социални групи. Как да се устои на богатите, мощни развлекателни индустрии? Трудно е ленивият човек да бъде убеден, че като хомо сапиенс е призван да бъде активен и че има много неосъществени идеали пред съвременното човечество за постигането, на които той е отговорен. Най-пагубно за децата е това, че времето, което губят в безсмислени занимания, от които нищо не научават, нищо не постигат, не може да се върне. Възпитаване на консуматорски маси е изгодно за много наднационални корпорации. Аз виждам като противодействие на това стимулирането на децата към собствена творческа активност. В този смисъл приветствам организирането на всякакви творчески клубове и инициативи за децата, за събуждане у тях на жажда за получаване на познания, да изпитват удоволствие от собствената си творческа дейност. Мисля, че организационната работа на общините в това отношение е път към перспективно противодействие и те не бива да се обезкуражават, а да действат с възрожденска всеотдайност и упоритост.

– Дали в период, като днешния, на инволютивно развитие, на духовен кризис, още дълго ще вилнее търговското потребление дори в изкуството, поради което се наложиха ориентираните към него чужди автори?

– Има и много добри чужди автори, които трябва да се четат. Лошото е, че търговското потребление влиза в недостойни съюзи с изживени вече исторически периоди на ниско еволюционно равнище и създаването на интерес към някогашните ценности, всъщност, създават низходящата спирала на инволютивното  развитие днес. Как да си обясним склонността на хората от 21 век към образите на вещици, вампири и други средновековни твари? Дори да се изведе на преден план по-съвременна образност, адекватна на психологията, нуждите и интересите на по-развитите  хора, търговската индустрия винаги намира начин да опорочи нещата. Мисля, че изходът трябва да се търси в изместване на фокуса у съвременния човек към издигане на духовните преживявания като ценност. Хомо сапиенсът трябва да бъде изтръгнат от траекторията на материалното. То трябва да бъде свалено от пиедестала, на който го качи търговското потребление и на негово място да се издигне творчеството, познанието, духовното преживяване. Надявам се, че тази идея вече е в ход и ние сме тръгнали по тоя път. Сигурно трябва да мине време, докато получим по-ярки плодове.

– Антибългарският дух е навсякъде у нас, не само в културата, в литературата, така няма да дочакаме израстването на повече радеещи за родината си млади хора, май…

– Антибългарският дух е продукт на глобализма, османизма и още няколко изми. Това са силни урагани, които вилнеят из майката Земя. Могат да ни отвеят ако не се хванем здраво за котвата, която са ни оставили нашите деди: Да правим упорито това, което трябва да правим, въпреки всичко. Заедно. А то е: да възпитаваме децата си да избират духовното пред материалното; на материалното да гледат като на естествена необходимост, а не като ценност; да предпочитат активното отношение към живота, а не пасивното; да се стремят към познанията, развитието на интелекта си, да имат творческо отношение към всичко, да ценят приятелството, сплотеността, да уважават личността на другия, да развиват своята доброжелателност и разбиране към всеки човек, да помнят винаги, че именно те са стопани на родното огнище „България” и тяхна е отговорността да го пазят и развиват. Тогава може би ще имаме повече радеещи за родината си млади хора.
 – Дали, все така, и художествените продукции, опрени върху художественото творчество на българските автори ще са все голяма рядкост?

– Да, сигурно още доста време ще са рядкост. Причината виждам в няколко вида недоимък: финансов, недоимък на доверие и доброжелателно отношение към българския писател, на способност за обща, съвместна работа, на патриотизъм.  Към причините причислявам и наличието на  свръхдоза от: материална заинтересуваност, непоносимост към конкуренцията, професионално свръхсамочувствие, усещане за непогрешимост, високомерност, незаинтересуваност  и т.н.

– Как могат да се върнат нашите деца към традиционното четене след вече обзелата ги мания за виртуалните забавления? Книжката ще победи ли “мишката”?

– Аз като човек на 20-тия век имам сантиментално отношение и предпочитание към хартиения носител на информация. Виртуални или материални, забавленията са си забавления, често празноглави, освен ако не носят някакво полезно познание или послание. В днешно време всички видове науки са направили гигантски крачки напред и един човешки живот не стига, за да се овладее в дълбочина дори само една област.  И едните, и другите забавления отнемат ценното  време на децата, което може да бъде използвано за нещо по-полезно в тяхното развитие. Въпросът е как да надхитрим и спечелим състезанието си с конкурента – търговската индустрия. Трябва да убедим децата в това, а не да си служим със забрани. Не съм против „мишката” и смятам, че няма проблем „мишката или книжката”, аз съм против празното пилеене на време, което в един човешки творчески живот е твърде късо. Не знам дали има дилема книжка или таблет/компютър. И двете са нужни. Важни са буквите и словото. А тях ги има и на двете места. Трябва да сме против глупавото забавление и безделието. Игрите също могат да бъдат полезни на децата, зависи от тяхното съдържание и доколко е включено в тях творческото отношение на детето. Възвисява ли го или го принизява като личност?

Интервюто взе: Лияна Фероли