Елка НЯГОЛОВА
Не умея да съм Палячо… Дори и Леонкавало да е до мен и да ме насърчава. Не умея да се усмихвам, когато душата ми е покрусена, унижена, огорчена, оскърбена, засрамена… Когато един символен паметник в сърцето на София е рязан парче по парче – бързо, денем и нощем. Най-вече нощем. В часа на кукумявките, крадците и разбойниците… Днес видях как кранът пренася следващия къс – на майката с детето на ръце. Която жена е кърмила рожбата си, знае какво вълнение е това – да вливаш живот в детето си, да отмаляваш от неудобната поза, но да не смееш да мръднеш, за да не го разбудиш! Не, не – не се прицелвайте, тук не става дума за идеология – ни в стари, ни в нови партии съм членувала, въпреки огромния им брой. Тук става реч за човешки и нравствени ценности!!!… Парчето от скулптурата на Васка Емануилова – майката с детето на ръце, висеше и се полюляваше като обесено. Флексът я беше отрязал до под кръста… Сякаш допреди малко беше кърмила и тази българска майка бе с мокра пазва още…
Как ще поръчате, господа – също от майки родени, на колко парчета искате да се нареже този символ, моля? Не приемате думата „паметник“ – символ било. Добре, символ да е. Символ на победата на Съветската армия над кафявата чума, на победата на мира над месомелачката на Втората световна война. Победата на чистото небе… след комините на пещите в Аушвиц и Дахау. И така, как ще поръчате да работи флексът и колко парчета да остави след себе си? Може би 27 милиона – толкова, колкото са свидните жертви на Съветските републики в тази унищожителна война?
Господи! Не те моля да простиш на безумците, които не знаят какво правят! И го правят в навечерието на Рождество Христово, когато Богородица се готви за своя епохален обет; подготвя се да даде на човечеството Своя Син!!! В коя пещера да те скрия, Майчице Божия, за да не виждаш новите варвари!
„СМЕЙ СЕ, ПАЛЯЧО!“ – трагизъм, доведен до ридание…
„Смей се, Палячо!
Превърни спазмите и сълзите в шеги,
Сълзите и болката в гримаси…
Ах! Смей се, Палячо! Любовта ти е разбита!
Смей се на болката, която трови сърцето ти!“
Няма да ви припомням, приятели, знаменити световни тенори, които изпяват арията на Канио. От Енрико Карузо, та до наши дни… Пейте и плачете наум. Защото човешкият свят вече не е същият!
14.12.2023
