НИКОЛА НИКОЛОВ
(24 април 1936 – 9 март 2026)
На днешния ден поетът и приятелят Никола Николов щеше да навърши 90 години. Уви! Не успя да дочака своята красива годишнина. Отиде си два месеца по-рано, но останаха множество красиви и вдъхновени негови стихотворения. Остана в паметта ни и топлотата на очите му, скромната му доброжелателност към всекиго от нас – неговите приятели. Почивай в мир!
СТИХОТВОРЕНИЯ
НА ОБОРИЩЕ
Добър ден, Оборище!
Добър ден, свещено място!
Трябват ли ти пак поборници
и войводи страшни?
Знам, че идвам късно,
но съм ехо
от хайдушка клетва.
Твоят глас у мен възкръсва,
като рана свети.
Тук ли е Бенковски
или в Панагюрище препуска,
сабята му да докосна
с огъня на своите устни.
КОПРИВЩИЦА
Мълчат на хълма глух
априлските камбани.
Отдавна пушка тук не пука.
А моят дух,
като апостол – чука
по портите ковани
и вика пак
на каменния мост
народа на въстание.
И чувам конник да препуска.
И виждам заптиета зли.
Затуй
неволно грабвам пушка
и първия прострелян фес
превръщам във мастилница
на Каблешков
за страшното писмо.
PANTA REI
Всичко се мени. И безпощадно
часовете мрат.
След тъгата идва радост –
всичко е на път.
Любовта се сменя със омраза,
а денят – с нощта.
Сменят се във всяка ваза
вехтите цветя.
Падат първите и плачат скрито.
Други вдигат тост.
А след тях и часовите
сменят своя пост.
Всичко се мени. Като монета.
Като летен дъжд.
А законът на сърцето
е един и същ.