Никола Вапцаров
“Да открием душите си”
“Полека лека детинският песимизъм се вдигна като тъмна нощ от моята душа. Аз почнах да имам вяра в моето бъдеще. И тази сграда, която до скоро считах за Шильонски затвор, сега за мене е приют, където може да намери подслон всеки добър българин”.
“От онзи детински ентусиазъм, който носеше всеки един от нас, не е останала нито следа. Всичко е рухнало. Ние си отиваме и една голяма част ще мине под безрадостния пряпорец на безработните, останалите ще си наложат компромиси, които ще имат съдбоносно значение за целия ни живот, но не може да се избира – те ще бъдат компромиси за хляб… Събираме се да кажем нещо, не да укоряваме, а да поправяме, не да създаваме злоби, а да изкореним техните поводи, не да пием, а да открием душите си…”
“Та можехме ли да бъдеме като вас, когато сме рожби на съвсем друга епоха, на съвсем друг нравствен мироглед. Та можете ли да сравните съвременната болезнена чувствителност с вашата? Вие работехте пред нещо определено. Ние пред нищо”.
“Аз искам да ги оправдая тогава, когато бяха обвинени, защото наистина не бяхме само ние виновни. Искам да разбия предубежденията, искам да докажа, че с формули не се управлява една душа; искам да ви разясня защо ние сме толкова далече от вас и защо ще бъдат още подалече тези, които ще дойдат подире ни. Аз искам да разясня именно на вас, наши бивши началници, за да не сте учудени, за да не ни сочите вашия пример на миналото, защото оттам произлизат всичките противоречия, оттам е и онзи конфликт, който днес е поосезателен от всеки друг път”.
“Сетен ден. Морето дреме, спи в зноен сън. Далече нейде, съвсем далече, лениво се движат бели платна. А там далече, потопени в морето, сякаш плават сребърни облаци. И питам се ащо съществува такъв контраст? Защо душата не е нещо, което да настройвам,
тъй както желая. Да! Аз зная, че вилнеят милиони мечти, хиляди младежки пориви. Но нима в морето няма милиарди капки и виж как то е тихо, сякаш между тях има съгласие. Да. Нима и аз не го желая от все сърце…”
Откъси от ученическия дневник на Никола Вапцаров като курсант във Военнморското училище във Варна, публикувани за пръв път в книгата на Мая Вапцарова “Дневник за дневника”.