Роден в с. Крушето, Великотърновско. Завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Бил е редактор на алманах „Море“, основава първото частно издателство в България – „Делфин прес“, по-късно работи като прокурор в Районна Прокуратура – гр. Бургас. Председател на дружеството на писателите в Бургас.

Издадени книги: „Далече от снега“ (1976), „Пясъци“ (1980), „Цяр за цар“ (1989), „Нима“ (1990), „Стихове“ (1995), „Блус в зелено“ (2001), „Скитникът на моята душа. Събрани стихотворения“ (2019, 2020).

РАЗДЯЛА II

И тук, накрая на деня, когато всичко е прозрачно,

заостря свойте сетива сред вечерния парк пазача;

във синята мъгла, от плахи момичешки очи сподирян;

на спирката чадър забравен и звън на „Невски” към всемира;

свисти забързан таксиметър; и весел гражданин ти кима;

декоративните дървета не вярват в първата си зима…

Минават странни същества – съвсем оранжеви на цвят.

И мокри листи като мисли под стъпките ти шумолят…

Намираш с пръсти изранени бук с ненадписана кора

(щастливо, глупаво момче!). Знам, тъжно ти е, че разбра:

простимото не си прощавал, а непростимото – прости.

Ах, питаш ме защо се смея, когато пиша този стих…