Продрум ДИМОВ

Какъв бодър и напорист въздух има новата стихосбирка на Спаска Попова „Горска нимфа”, която столичното издателство „АТЛ-50” предложи на читателската ни общественост. Името на тази наша талантлива авторка от Пловдив незаслужено не е удостоено да прави компания на най-известните ни съвременни литературни творби, защото първата ѝ самостоятелна поетична книга се появява, поради липса на финансови възможности, чак през 1998 година. А всъщност поетът в нея се ражда още по време на гимназиалните ѝ години, когато е забелязана като творец и започва да публикува в сп. „Родна реч”, в. „Народна младеж” и други регионални и централни издания. И за отбелязване е, че всяка нейна творба се е радвала на радушен прием в различните редакции.

Така или иначе, надарената поетеса няма намерение да слага оръжие, постепенно си стъпва на краката до известна степен и след двадесетина години мълчание, през 2018 г., излиза втората ѝ книга „Разлистена есен”, последвана от „Пееща тишина” (2019) и други нейни впечатляващи заглавия.

Закърмена от детските си години от живителната и интелектуална семейна атмосфера, Спаска Попова успява да се пребори с немалко житейски проблеми и намира спасителния отдушник с одухотворяващото общуване с белия лист. Нейните стихове надмогват житейските неволи и дават простор на бодрия оптимистичен тон, вдъхновен от скъпите ѝ контакти с красотата и завладяващото обаяние на природата. Именно тя хвърля жалоните към светлите коловози на големия ѝ обнадеждаващ път, който извиква на живот солидния ѝ творчески потенциал. В стиховете ѝ бликат животворните пориви на любовта и дълбоката ѝ вяра в доброто и в човека, окриляни от неугасващите мечти за повече топлина и хармония в обществото.

Ето защо не бива да се изненадваме, че в своята дълбоко впечатляваща „Горска нимфа” Спаска Попова е дала израз на преклонението си пред природната красота, което предопределя тематичното съдържание и цялостния емоционален заряд на произведението ѝ.

В редица свои творби Спаска Попова ни развежда из неспокойните лабиринти на своята душевност, пренаселена от разсъждения и неуморими търсения на красивото в живота. За отбелязване е, че тя упорито преодолява бариерите по своя път. Затова неслучайно заявява:

         Моят свят е усмихнат и е винаги млад.

         Той на птиците много прилича.

         Затова съм тъй горда, когато без страх

         крача в него щастлива и силна.

                                                       „Гордост“

В съвременната ни поезия често ставаме съпричастни на негативни емоции, съмнения и униние, породени от потискащата и безпощадно нелицеприятна действителност на днешния объркан ден. Стиховете на Спаска Попова обаче ни пренасят в друг свят, зареден с много вяра в непредсказуемите обезпокояващи бъднини. Тя непоколебимо вярва, че „Каквото трябва, ще се случи!”.

         Подобно силен камертон

         у мен надникна със предчувствие

         полузабравен, ярък тон…

                                      „Каквото трябва, ще се случи“

Сродно настроение ни обзема и когато се докоснем до стихотворенията ѝ „Пътища”, „Кръст”, „Нежен дъжд” и др. Трудно се откриват в днешната ни поезия стихове, в които да витае така неудържимо  и да напира толкова жажда и порив за превъзмогване на житейските неволи и несгоди. Поезията на Спаска Попова амбициозно се издига над пошлостта, низостта и падението на лишеното от морал съвремие. Стихът ѝ не страда от мъчителни резигнации и отчаяния. В него  кипи твърдата увереност в обнадеждаващото утро на бъдещето.

         И ще танцувам. И ще пея.

         Ще се надбягвам със звездите…

         Защото искам да обичам,

         защото искам да живея!

                                                     „Искам“

В някои творби читателите са потопени в сложните социално-психологически проблеми, които непрестанно рушат устоите на съвременното общество. В творческото полезрение на поетесата попада нравствената уродливост, която погребва човешките добродетели на българина, завещани от здравите народни традиции на миналото. Авторката не може да приеме неспирния нравствен разпад и категорично поставя на заслужен прицел дехуманизацията на нашия век. Стихът на поетесата на места е просто взривен от безнаказано вземащия опасни размери срив на високите морални ценности. Показателно в това отношение е стихотворението „Кръговрат”, в което недоумението от днешното обезчовечаване прехвърля допустимите граници. Неслучайно авторката се пита:

          Колко мигове ни трябват,

          за да сътворим злина?

          После колко още трябват,

          за да споделим вина?

Подобни тревожни въпроси наистина чакат своя отговор, който, за съжаление, все не идва. Нравствената посока на нашия век трябва да стресне здравия разум, който днес се задушава от необузданата алчност на безмилостния капитал.

Тази творба не може да се сроди с агресивните пулсации на днешния безперспективен свят и упорито ни връща към доброто, което дава криле на обезкуражаваната личност да загърби своите светли въжделения и красиви спомени:

         Не искам да си тръгвам! Още

         сънувам ягоди, къпини,

         светулки, сови и щурчета

         и чакам зимата да мине.

                                               „Нирвана“

Рядко съм срещал и съм се докосвал до мерена реч, завладяваща с толкова предозирано преклонение пред магическата сила и атрактивния магнетизъм на природата, която ни избавя от злите набези на времето и хвърля душата в сладък полет за обич и живот. Пътувайки из поетичния свят на Спаска Попова, не можем да не усетим дълбокото вътрешно напрежение, чистосърдечието и искрената изповедност на стиховете, които създават изключително емоционален автопортрет. Неговото сполучливо и реалистично сътворяване авторката е постигнала, без да прибягва до самоцелни художествено-естетически похвати, а посредством въздействащ стилно-езиков инструментариум, който ни потапя в благородните стремления  на чистия и честен човек, жадуващ за обич и достоен живот. И всичко това прави новата стихосбирка „Горска нимфа” на Спаска Попова потребно поетично четиво.