Петко МАНГАЧЕВ
(Уводни думи към книгата „ЙОСИФ ХЕРБСТ – живот и дело“)
Целта на всяко изследване е да намери и покаже на днешните и утрешните поколения не изкривената от политически пристрастия истина за миналото, а да ги направи нейни действителни наследници. Културното наследство за всяка нация никога не е било някакво бреме от трудно разбираеми, редки и странни находки, които се рушат или стареят почтено под праха на музейни експозиции, а преди всичко – хляб насъщни и жива вода, без които няма бъдеще. Поради тази причина би било редно понякога да се връщаме назад към миналото, където са заровени както доста важни мерки и критерии, така и заплетените възли на житейски съдби и несгоди.
В тази своя книгата съм направил опит да проследя живота и творческия път на един от най-изявените наши журналисти, какъвто безспорно е основоположникът на българката публицистика Йосиф Яков Хербст. В издаваните от него вестници и списания е отразен един крайно смутен и същевременно слабо изследван период в историята на българската журналистика, особено що се отнася за времето между 1923 и 1925 години. Тук всеки ред, излязъл под перото на Хербст, е посветен най-вече на тази около тригодишна обществена реалност, белязана с драстичните крайности на българската политическа, стопанска, културна и обществена действителност. Всред многото си професионални постижения той е притежавал и още едно качество, с което категорично се отличава сред гилдията. В неговия творчески потенциал различието в размера на получената информация се е криело не толкова в обосноваността на извода, колкото в качеството на наблюдението.
За никого никога не е било тайна, че Хербст често и открито е нападал властта чрез своите вестници. Това той е правел с цялата мощ на саркастичното и вербално майсторство на публицистиката си. Следва да отбележа, че винаги е успявал. Защото общественото доверие в тогавашното правителство, както в законодателната и в съдебната власт, са затънали дълбоко в отрицателна територия.
Дълголетието на Хербстовата публицистика далече не се отмерва с годините възраст, а с интензитета на извършеното от нея. Със силата на убедителното си слово той постигал в максимална степен актуалните му констатации да се размножат в печатни букви още на следващия ден. Така авторитетно заставал на върхове, без да се превръща в площаден бърборко.
Проучването на творчеството на Хербст категорично ясно разкрива какво е неговото мнение за позицията, която трябва да заема гражданското общество по парливите проблеми на социално-политическото му битие: да си непокорен гражданин. Йсиф Хербст е име, което означава да си лош в очите на властимащите. Което пък ще рече постоянно да оспорваш и нарушаваш някакви фиктивни граници, с които същите тези овластени са оградили живота ти. Правел е това с дълбоката убеденост, че винаги и неотстъпно журналистът трябва да се изправя с лице пред проверените и изстрадани истини. Затова, когато се докоснем до всеки негов написан ред, лесно можем да установим струящия му повик да се преодоляват с борба несправедливостите и да се вярва в мечтите. И затова е написал, че докато свят светува винаги ще има какви ли не сражения и фронтове, които ще ни задължават да заставаме пред вековечния избор: страх и бягство, водещи до робско унизително състояние или до смелост и достойнство, въздигащи ни над всичко в живота. Грубото закриване на Хербстовите вестници не само говори, а направо крещи, че няма свобода на печата, когато се допуска като полемичен елемент цепеницата.
В живота на всяко общество има имена, които се отделят от урагана на незначителността сред всекидневните събития и, които нашата признателност поставя най-високо сред достойните и стойностните. Едно от тях е това на Йосиф Хербст. Изключителна личност, която никога не омърси с изгода и власт своята биография. И остава до края на дните си верен на битието и на мечтите си. Това е напълно достатъчно основание името му и неговото творчество и днес да са недосегаеми за оценките на посредствеността.
Неговата публицистика е безкомпромисна към проблемите на обществото. Създадена през миналия век, тя е въздействаща и в наши дни не само със силата на духа, но и с перото на създателя ѝ.
Всяко изречение свършва там, където е точката. Текстът обаче продължава отвъд нейния хоризонт. Целта ми е да заведа читателя не само в посока на онези духовни пространства, очертали ярко параметрите на уникалната журналистическа деятелност на Йосиф Хербст, но и да разкрия, през контекста на професионалната му вселена неговото смазващо със жестокостта си време. Поради тази причина проучването ми ще се спре най-вече на сенките в националната ни история, а не на нейните бляскави страници. Трагичната гибел на този изключителен публицист властно изисква това.
Петко Мангачев е дългогодишен журналист и писател. Автор на книги за Джеймс Баучер, д-р Йонас Басанавичус, проф. Константин Кацаров, Никола Вапцаров, д-р Николай Николаев, майор Уилям Томпсън и др. Удостоен е с Медал на Честта „Литовска Дипломатическа Звезда“, със „Златно перо“ на СБЖ. Лауреат е на български и международни литературни и журналистически награди.