Лияна ФЕРОЛИ

Един необичаен творец дебютира в литературата на 80 години

с необичайната си книга „Човешки импресии”

Тилю Тилев е най-неординерният наш творец, не само според мен. Не само заради многостранните му дарби на: физик, инженер, изобретател, учител, хуморист, художник, преподавател по паневритмия, а най-вече заради нестандартното му, нелинейно мислене и възприятие на света. Не са му чужди внезапните хрумвания, импулсивните решения, слуша интуицията си, не се страхува да надниква в раклата на незнайното, не се плаши от несигурността, която намира там, защото знае, че в нея има голяма мъдрост. Захваща се с много начинания, дори и с най-трудните – парадоксалните, защото усеща, че тъкмо те учат как се живее с радост. Следва вътрешния си повик да бъде естествен, спонтанен, скромен, непарадиращ с многото си знания, дарби и умения. Нелекият му живот го е шлифовал, изхвърлил е излишното, за да блесне диаманта на квантовия мъдрец, приемащ всичко и всеки като закономерно присъствие. Роден е на 24 март 1942 г. в с. Малко Асеново, Хасковска област. Завършва ПМГ „Иван Вазов”, Димитровград, физика в ПУ „Паисий Хилендарски”, електоинженерство във ВМИ, Варна, следдипломна квалификация по паневритмия в НСА и френски език в Департамента за езиково обучение – ИЧС към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Двадесет години преподава по тези специалности и три години – по здравна програма в помощно училище. Но най-ценния опит придобива от десетгодишната си работа като миньор, която го научава, пълзейки под земята, да се възкачва към небесата. Взема участие в научни конференции по физика и паневритмия със свои изследвания и разработки. Изобретява уреди за пречистване на въздуха и ги подарява на училищата, където е работил, занимава се с благотворителна дейност. Пише и хумор – пращал е свои миниатюри във в. „Стършел”, рисува икони, създава линогравюри, участва в изложби с графика и иконопис. Но най-широките му търсения са в областта на квантовото съзнание, квантовата реалност, духовните принципи и закони. Търси и поощрява божествената изява в многообразието, всеобхватността, взаимосвързаността, в различните идеи, таланти.и добродетелите. Знае, че всяко мнение има право, но може да се заблуди в претенциите си.

Тилю споделя, че не може да не твори всеки ден, но е нямал намерение да издава написаното, само го е споделял с приятели, най-вече във фейсбук. Но, поради насърчаването и настояването на неговия ученик, сега известен творец /Петко Каневски/, стига до издаването на своите разкази, събрани в дебютната му книга „Човешки импресии”. По случай неговата 80-годишнина, сборникът бе представен в навечерието на Коледа, в зала „Снежана Янева” на Градска библиотека „Пеньо Пенев” – Димитровград. Промоцията бе организирана от Библиотеката и НЧ „Култура – 2002”. Срещата премина и като предколедно тържество под мотото „Духът плътта побеждава” и бе съпроводена с изложбата „Тилю Тилев и приятели” – с негови творби и на негови приятели. Сборникът с 68 импресии представи Петко Каневски, който прочете няколко от тях. Книгата „Човешки импресии” е едно увлекателно четиво, поезия в проза, от което блика любов и човечност, каза той. Един свят, далеч от блясъка и суетата, изпълнен с много болка, страдание, но и с много светли пориви и въжделения. Свят, изобилстващ с невероятни персонажи от екстремното ни минало, всичките реални и събирателни образи, носещи много мъдри поуки. Богато илюстрираната с негови графики книга, звучи не само като вълнуваща автография, но и като увлекателна социография на миналото. Тя осветява и много скрити психологически дълбочини, проникнати и с драматизъм, и с комизъм, но най-вече със силата на човешкия дух, добави Петко Каневски. Редактор на книгата е поетесата Милка Пиналска, която я определя като едно ясно и дълбоко проникновение, изпълнено с милост, човещина, покана за емпатия и преклонение пред многообразието на живота. Повечето от разказите завършват с мъдри сентенции. Неслучайно, събирани като прозрения и обобщения на своя живот, авторът им сега подготвя за печат и книгата си „Квантови афоризми”, малка част от които предлагаме в аванс. Скулпторът Гроздан Грозев, председател на Комисията по култура в местния парламент, говори за художественото майсторство на Т. Тилев в графиката и иконописта. А Тилю, дълбоко трогнат от задушевното внимание на своите приятели, колеги, ученици, благодари за озареното творческо преживяване и сподели свои житейски мъдрости и философски възгледи за щастието, успеха, професионалната реализация, човечността, разумния избор и благополучието.

Квантови мисли на един квантов човек

Тилю Тилев: И ние, и светът, не могат да съществуват без творческата нагласа

Осъзнавам, значи съществувам!

Вкусиш ли плода от Дървото на познанието, не можеш да бъдеш грешен!

Творческото дело е по-добро от всяко друго добро.

При избора стандартната ни нагласа е положителна или отрицателна. Но за скок е нужна творческата. И ние, и светът, не могат да съществуват без нея.

Човекът е безсмъртен не толкова чрез прераждането си, а чрез приноса на реализирания си творчески потенциал.

Талантливият обединява нацията. Посветеният – света.

Всяко малко нарушение е импулс за творческо вдъхновение.

Спонтанността е истинският живот. Сценарият е негов убиец.

Ако кажем, че нещо е невъзможно, то глухият ще го постигне.

В основата на всичко е това, което не можем да хванем и схванем.

Квантовият извод гласи: Всичко в света е свързано, поради това той е цялостен. Всичко в него си е на мястото, в т.ч. и илюзиите.

Квантовите идеи са още далеч от нас. Но на тяхната база, въпреки съпротивата, се зараждат нови направления във физиката, психологията, демонстрират се някои духовни принципи чрез ефекти. Ще се разработват и присъщите им технологии.

По квантовия път към себе си и боговете може да не ни намерят. Но величието е в скромната неизвестност, а не в скандалната известност.

Много сложно: Според физиците, нелокалността е безсигналната, безкрайната, моментна и вечна свързаност. Много просто: В живота това е Любовта.

Крайните ситуации отприщват безкрайното.

Човек, когато слиза надолу, се издига нагоре.

Прекалената духовност или материалност не ни правят нито богове, нито хора.

От много духовност, светът се напълни с издухани величия.

Изучаваме природата, като я умъртвяваме. Изживяваме я, когато я съживяваме.

Бедата ни е, че само бягаме от злото, борим се, бием се, а не водим диалог с него, не размишляваме.

За да оцелеем и напредваме, трябва еднакво да тачим доброто и злото като уроци.

Причината за страданието не е в силата на злото, а в нашите слабости.

Светът ще се промени, когато променим отношението си към злото.

Светът е колкото реален, толкова и потенциален. Колкото закономерен, толкова и спонтанен.

Идеалът, заедно с действителността, ни вкарват в парадокса. В него е дълбоката истина.

Промяната е универсалното лекарство.

С пътнически кораб не се опознава океанът, водолази трябват.

Пътят към съвършенството е грешният, когато е единственият.

Съвършен е този, който си знае несъвършенствата.

Цял живот търсим смисъла. Безсмъртните са го намерили в смъртта.

Смисълът не е в наградата, а в служението с любов.

Изгасете осветлението, за да дойде просветлението.

Какъв извънземен разум търсим, след като не знаем, че всичко земно има разум?

Най голямото предателство идва от приятел. Славата и безсмъртието ни осигурява врагът.

Спасението на света не е в красивото и доброто, а в намирането им в грозното и злото.

Спасението от кошмара е събуждането, а от филма на ужасите – смяната на лентата.