Анжела ДИМЧЕВА
Софийска градска художествена галерия събра повече от 100 почитатели на поезията, за да се потопят в красивия свят на една чувствена, но и философски обагрена книга. Авторката Нели Горанова и актрисата Кристина Белчева създадоха поетичен диалог по стихове от новата стихосбирка „Като тиха въздишка“. Бутиково издание с твърди корици и великолепни илюстрации от Бояна Петкова е дело на издателство „Колибри“. Кристина Белчева огласи най-важните биографични моменти в творческото израстване на поетесата и припомни, че тя е главен експерт „Театри“ в дирекция „Култура“ на Столичната община, автор на десет книжки за деца, две детски пиеси, на множество сценарии и текстове за детски песни. Тя е създател на Националния конкурс за детска авторска приказка „Ще ти разкажа приказка“ на Столичната община.
Вероятно няма нито един поет, който да не е написал поне едно стихотворение, възпявайки, отричайки или обричайки се на любовта. Нели Горанова е изкусен ваятел на това чувство. При звученето на нейните стихове не се усеща насилието над словото, нито онази епична борба, която не малко автори упражняват върху думите в стремежа си да оригиналничат. Самото заглавие подсказва тази хармонична, естествена река на говора, който изтръгва спотаеното дълбоко в душата под формата на песенен ритъм с интонационен пик или спад, с тъга или копнеж, с разочарование и вяра, които съпътстват всеки наш ден – от баналното до възвишеното.
В това отношение стихотворението „Сърце“ е показателно.
Авторският почерк на Нели Горанова ще разпознаем и по различните роли, в които аз-говорителят влиза – ту от името на жена, ту от името на мъж, с неизбежните атрибути на съответния пол и езиков натюрел. Въобще играта между мъжа и жената, диалогът между тях в различни интимни и публични ситуации, интровертният и екстровертният рисунък на душевните им превъплъщения са любими визуализации на поетесата. За нея няма забранени или неудобни теми, както ще видим в стихотворението „На един клошар“. Нейният чувствителен взор прониква навсякъде, сякаш улиците на големия град са огледала, отразяващи красивото и грозното по еднакъв начин. Така тя поставя на изпитание моралните и естетически канони, които обществото е заковало. За да ни накара да се вгледаме в човешкото, в битовото, в персоналното страдание, а не да отвръщаме поглед от действителните язви в обществото.
Нели Горанова създава психически портрет на съвременната жена, лутаща се между реалността и съновиденията си. Вълнуват я въпросите за непризнаването на женската индивидуалност, за самотата, за травматизма в любовта. От всички тези вътрешни колизии възниква талантливо написана поезия. Тук ми се иска да цитирам Юлия Кръстева, която казва: „Словото не е вродено, словото се ражда от любов, която го слуша“.
Финалът на книгата е запазен за идеала, който всеки от нас крие в душата си. Вечните въпроси на живота и смъртта, на греха и изкуплението, на предначертаната съдба, която няма как да промениш, са изведени по категоричен и оригинален начин в творбата „Проклятие“. А накрая блести едно „Верую“. То ни убеждава в силата на една съвременна мадона, която се крие само в своите длани. Това е нейната победа, въпреки капаните на този мъжки свят…
Свои впечатления от книгата споделиха Балчо Балчев, Георги Константинов и Петя Йотова, а Георги Денков създаде интимна приглушеност на рецитала с изпълненията си на китара.
