Негово Превъзходителство Армен Саргсян, Извънреден и пълномощен посланик на Република Армения в България

пред в. „Словото днес”

ЯВОРОВ НИ Е МНОГО СКЪП

– Г-н  посланик, макар че политическите и икономическите отношения между две държави са основните приоритети, как виждате културните ни връзки? За изминалата година и половина от дипломатическия Ви мандат в страната ни, Вие направихте доста крачки в тази посока.

Доколко Ви помага в това отношение и наличието на внушителна арменска диаспора в България?

А. С. : Тук наистина има много голяма арменска диаспора и аз като посланик на Армения, разбира се, отделям голямо внимание не само  на развитието на отношенията между двете ни страни, но и на развитието на контактите между Армения и арменската диаспора в България. Тази наша диаспора  представлява своеобразен мост, свързващ два народа и две държави.  Не всички народи имат подобен мост  и биха могли да се възползват от такава възможност, но за щастие, в нашия случай е именно така. И всички тези наши сънародници се чувстват тук много добре. Те са напълно интегрирани в българското общество и са, на първо място, много добри граждани на България и едва на второ  – добри арменци и хора, привързани към историческата си родина.  Това е много важно и ние винаги го имаме предвид в работата си с арменската диаспора в България.

Разбира се, да се работи с диаспората означава  преди всичко да се укрепват културните връзки между Армения и българските ни съотечественици. Ние полагаме грижи за развитието на арменския език  и култура тук, помагаме за опазването на арменските традиции, подкрепяме всички онези начинания, които ни помага да осъществим, на първо място, българското правителство. Ще отбележа с удовлетворение, че изобщо българското правителство прави много за развитието на малките народи, на т. нар. национални малцинства, населяващи страната ви, независимо от тяхното вероизповедание. В България, както се убедихме, живеят рамо до рамо представители на различни народности, изповядващи различни религиии – християнството съжителства с мюсюлманството, има представители и на юдейската вяра; изградени са синагоги, християнски храмове, джамии… Т. е., в България са представени всички основни вероизповедания и хората, слава Богу, живеят в съгласие, без каквито и да е конфликти на религиозна почва. Това много ни радва, то допринася и за обстоятелството арменците също да имат възможност да посещават арменските църкви, каквито има в доста български градове, да изучават родния си език, своята национална литература, историята си.

Следва обаче да се отбележи, че през последното десетилетие е понамалял броят на арменците, които изпращат децата си да учат именно в арменски училища и това дава отражение върху равнището на владеене на езика сред местното арменско население. В случая значителна роля играят и смесените бракове. Разбира се, добре е, че арменците са до такава степен интегрирани, че встъпват в бракове и с българските ни приятели, но отрицателната страна на това явление е, че резултатът е частичното изгубване на езика. Впрочем, това се случва в редица страни по света. Ролята на диаспората е именно да съдейства на такива смесени семейства, особено на онези, които имат желание да запазят родния  език и културата на единия от съпрузите; те се стараят да пращат децата си на неделни училища или детски градини, където се изучават основите на арменския език. Българското правителство оказва голяма помощ и в тази насока. Нека споменем, че  арменската общност в България е организирана – това са главно обществени организации, църковни организации, които също допринасят  за опазването на арменския език, култура, обичаи. За арменците църквата винаги е била и си остава център за духовно възпитание.

–  Безспорно. Та нали Армения е първата държава в света, приела християнството  и християнската вяра е била една от националните й опори през всички векове и превратности. А по думите на един млад арменец, студент по лингвистика от Ереванския университет, арменската азбука, създадена през 405 г. от просветителя и книжовника Месроп Мащоц започва и завършва с едно и също: А (Аствац, които на арменски означава Бог) и Х (Христос).

Впрочем, макар народите ни да не са свързани чрез етногенеза, имаме помежду си много общо в манталитета, световъзприемането, фолклора си. Какво Ви привлича, г-н Посланик, в българската култура?

А. С. :  Разбира се, не е възможно за година и половина човек да опознае цялата култура на една страна, но успях донякъде да се докосна до българската, да я почувствам. България притежава много своеобразна култура. Пътувал съм из различни региони на България, имал съм възможност да видя и онези разлики, които са присъщи на българската култура като цяло – например, в Родопите   преобладават разновидности на песните и танците, които се различават от тези в Софийско или Пловдивско, т. е., българската национална култура по принцип е доста разнообразна.

Наистина, има известни прилики между нашите народни песни и танци. Това че българският и арменският фолклор донякъде  си приличат сигурно можем отчасти да обясним с факта, че дълги години сме живели поробени в пределите на една и съща империя – Османската, и се е извършвало смесване на културите на различните населяващи я народи. Например, в някоя част на Турция  и досега  могат да бъдат чути арменски песни, които се пеят и у нас в Армения. Но не е трудно да разпознаеш своето, родното, националното, защото в това ни помагат и нашите гени.

– Арменската култура и особено арменската литература са добре познати  в България. През изминалите десетилетия благодарение на оживените контакти между двата ни творчески съюза, създали и много лични приятелства между български и арменски творци, в авторитетни български издателства излязоха много книги с преводи както на арменски класици, така и на съвременни автори. За жалост, напоследък това сътрудничество позаглъхна…

А. С. – Може би сега във всички сфери има известно „замразяване”, но съм убеден, че това е временно явление. Миналата година осъществихме един много успешен проект, започнат още през 2016-а – издаването на специален брой на литературно-художественото ви списание „Пламък”, изцяло посветен на арменски автори.

– Този брой предизвика голям интерес, а главният му редактор Георги Константинов, както и поетът преводач Роман Кисьов, направили по-голямата част от преводите в книжката, получиха званието „почетни членове на Съюза на арменските писатели”…

А. С . – Да, имал съм честта да се срещам с тях неведнъж и много се радвам, че общият ни проект приключи успешно и че имаме този специален брой. Винаги при възможност го подарявам на моите български приятели – и на запознатите, и на все още незапознатите с арменската литература.

Както знаете, днес  (на 12.01. – бел ред.) пристига председателят на Съюза на арменските писатели Едуард Милитонян. Преди няколко месеца по наша инициатива в София се състоя среща с председателя на Съюза на българските писатели и говорихме точно по тези теми – как да развиваме сътрудничеството между двата творчески съюза на Армения и България. И стигнахме до извода, че непременно трябва по.често да се срещат нашите поети, писатели, преводачи, защото в двустранните отношения е много важен човешкият фактор. Още тогава се разбрахме  да организираме среща между председателите на двата писателски съюза  и много се надяваме, че в най-близки дни тази среща ще се състои и те ще се споразумеят  за по-нататъшните контакти. Нашата цел е да подпишем конкретен меморандум за сътрудничество, то да е на договорна основа.

– Ако се върнем към конретния повод на разговора ни – 140-ата годишнина от рождението на Пейо Яворов и си спомним финала на забележителното му стихотворение „Арменци”: „…те пият, че тънат сърцата им в рани и пеят, тъй както през сълзи се пей”  – нека си пожелаем песента да я има, но да няма никога повече сълзи…

А. С.:  … или да пеем само през сълзи на радост.

Именно Яворов е онзи български писател, поет, почувствал с особена острота това, което преживява арменският народ. Затова той ни е много скъп, ние добре го разбираме; дори когато го слушаме на български, в оригинал, усещаме смисъла и енергията на словото му. Чувстваме до каква степен този човек е обсебен от мислите, които са събудили в душата му очите, лицата, мъките на прокудените изстрадали арменци. За съжаление, това е част от нашата трагична история и тъй като тя е била така или иначе обща за нашите народи, само представител на българския народ е можел толкова дълбоко да я разбере и почувства. Да речем, американец, или англичанин, или японец не биха разбрали нейната същина. Именно българинът Яворов в очите на арменците вижда онова, което няма как да види никой друг. Това прави творбата му още по-стойностна.

Знаете, че в Ереван има средно училище, носещо името на Пейо Яворов и към него – музей. Може би той не е достатъчно голям, но се надяваме на възможността в бъдеще да го разширим и той да се превърне от училищен музей  в по-голяма експозиция. Но и в сегашния си вид музеят дава много на посетителите си, особено на учениците, на децата, които учат там. Всеки негов зрелостник вече е реален посредник на приятелството между Армения и България. Това е много важно. Защото те растат и се възпитават в атмосферата на това взаимно приятелство. И ако ние имаме подобни училища и в други градове, в други държави, това би дало възможност на хората все повече и повече да се разбират помежду си.

Въпросите зададе Надя Попова